Европейската цена за технологичната война между САЩ и Китай
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Смартфони. Автомобили. Тостери. Изтребители. Макар че привидно се различават помежду си, тези четири продукта на цивилизационния подем имат и нещо общо – полупроводниците. Индустрията възлиза на над 500 млрд. долара в световен мащаб и прогнозите са, че до края на десетилетието ще надхвърли границата от 1 трилион. Полупроводниковата индустрия обаче се оказа по средата на технологичната война между Китай и САЩ, а от нея ще пострада и Европа. Последната нишка от свирепия конфликт е отнемането на лицензите за износ на Intel и Qualcomm за Huawei.
Връщаме се назад до не толкова далечната 2019 г., когато китайският производител на смартфони попадна в черния търговски списък на САЩ. Наложените тогава санкции бяха предизвикани от опасенията, че технологичният гигант и значителното му присъствие в световните телекомуникационни мрежи може да бъде използвано за шпионаж в полза на китайското правителство. Всъщност с тези мотиви Вашингтон съвсем наскоро прие закон, с който да принуди ByteDance да продаде американските активи на приложението TikTok – нещо, което китайската компания в момента оспорва в съда. Мнозина са категорични, че в основата на всичко това всъщност стои опит САЩ да се сдобие с алгоритъма за препоръки, който е ключовият фактор за огромната преднина на платформата пред конкурентните й социални мрежи.
САЩ отдавна имат проблеми китайското господство на технологичната сцена и се опитаха да решат част от тях с удар по Huawei. Наложените през 2019 г. санкции обаче изглежда не постигнаха крайната си цел – да затруднят китайската компания да продава оборудване в САЩ и да купува компоненти от американски доставчици.
Санкциите срещу производителя на смартфони тогава задължиха всяка една компания, която иска да продаде продукт на Huawei, да получи индивидуален лиценз от Държавния департамент на САЩ. Резултатът – силата на Huawei на пазара за смартфони се редуцира значително и компанията се оказа принудена да смали портфолиото и присъствието си. През 2020 г. Huawei се раздели с Honor, което също допринесе за това.
“Тези проблеми застигнаха крайните потребители на Huawei през последните години, които на първо място не можеха да се възползват от 5G технологията на чиповете на Qualcomm”, каза за Forbes технологичният журналист Юлиян Арнаудов от TechTrends.
Китайската компания понесе удара, но за огромното съжаление на САЩ се възстанови с подкрепата на китайското правителство. Нетната печалба на Huawei през 2023 г. е нараснала със 144,5% спрямо предходната година до 87 млрд. юана (около 12 млрд. долара), отчасти подпомогната от продажбите на Mate 60 Pro в Китай, който е със 7-нанометров чип, който поддържа 5G.
Изправен пред ограничения достъп до по-съвременни чипове, Пекин рязко увеличи инвестициите в модерни технологии за производство на чипове. През септември миналата година китайското правителство обяви създаването на държавно подкрепен инвестиционен фонд на стойност 40 млрд. долара за насърчаване на вътрешното производство на полупроводници. Този ход засили призивите на индустрията към западните държави да предприемат действия за подпомагане на собствените си производители на чипове.
През декември миналата година администрацията на американския президент Джо Байдън нареди анализ на цялата верига за доставки на полупроводници, за да се оцени доминиращото положение на Китай, което ни отвежда и до миналата седмица, когато се проведе срещата на Съвета по търговия и технологии ЕС-САЩ в Льовен.
“Европейският съюз и Съединените щати потвърждават ангажимента си за изграждане на партньорство за ребалансиране на световните вериги за доставки на полупроводници с оглед повишаване на съответната сигурност на доставките, както и на капацитета им за проектиране и производство на полупроводници”, се посочва в съвместно изявление след срещата – сигнал, че Европа също може да предприеме подобни на САЩ действия.
Това обаче може да предизвика и ответна реакция от страна на Китай и да накара Пекин да използва доминацията си на пазара. Резултатът – потенциално забавяне на доставките, което ще засегне редица сектори. Всяка загуба на достъп до китайските чипове може да доведе до хаос в Европа. Засегнати могат да са например германските производители на автомобили, които вече се борят със силната конкуренция на пазара на електрически автомобили.
Международният валутен фонд изчислява, че ако икономическата фрагментация достигне краен предел, икономическите разходи за световния БВП могат да достигнат до 7%.
“Европа ще бъде в затруднено икономическо положение, защото има доста сфери, в които европейските производители зависят от китайския пазар за своя растеж. От друга страна има доставки на определени производства, в които Китай все още държи контрол върху пазарния дял и Европа е зависима. Например при соларните панели, където голяма част от компонентите са изцяло китайски”, каза Арнаудов за Forbes.
