Финансовата стабилност в Еврозоната се подобрява, но има риск от неприятни изненади
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Финансовата стабилност в Еврозоната се подобрява, показва годишния доклад на Европейската централна банка. Положителните перспективи се дължат на намаляващата инфлация и възстановяването на доверието на инвеститорите. Ситуацията обаче все още остава нестабилна и може бързо да се промени заради геополитически сътресения.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Настоящата финансова стабилност в Еврозоната е твърде крехка, посочват от ЕЦБ. Според доклада държавите са уязвими на “неблагоприятни шокове”, които може да предизвика геополитическото напрежение.
- Влияние оказват и все още високите лихви, въпреки че ситуацията може да се промени. Европейската централна банка даде сигнали, че може да разхлаби паричната политика, изпреварвайки Федералния резерв на САЩ, заради обнадеждаващите данни за инфлацията в Еврозоната. Числата спомагат за финансовата стабилност и доверието на инвеститорите постепенно се възстановява, посочват в оценката си от ЕЦБ.
- Като цяло съотношението на дълга спрямо БВП на домакинствата и фирмите в еврозоната е намаляло до нива под тези отпреди пандемията от COVID-19, посочват в доклада си ЕЦБ. Това спомага за намаляване на опасенията за устойчивостта на дълга.
- Същевременно се очаква държавният дълг да се стабилизира на нива, по-високи от тези преди пандемията, което прави държавните финанси по-уязвими на неблагоприятни шокове. В по-общ план разходите за обслужване на дълга могат да продължат да нарастват във всички икономически сектори.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“Геополитическите рискове продължават да помрачават перспективите пред финансовата стабилност. Въпреки че условията се подобриха, все още е изключително важно да укрепваме устойчивостта на финансовата система в светлината на глобалната икономическа и геополитическа несигурност“, заяви заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос.
АКЦЕНТ
Банките в Еврозоната остават устойчиви, но съществуват опасения за рентабилността им. Предизвикателствата могат да бъдат различни.
На първо място има опасения за качеството на банковите активи, предвид признаците за нарастващи загуби в кредитните портфейли, които са по-чувствителни към циклични спадове, особено що се касае до бизнес имотите.
На второ място разходите за банково финансиране изглежда ще останат високи, дори ако лихвените проценти започнат да намаляват.
Трето – приходите на банките могат да бъдат намалени, тъй като оперативният доход отслабва поради все още слабия растеж на кредитите, особено тези с променлив лихвен процент.
Като цяло банковата система на еврозоната е добре подготвена да устои на тези рискове предвид силните капиталови и ликвидни позиции. За да се запази тази устойчивост обаче е необходимо поддържането на съществуващите капиталови буфери, които да гарантират, че са на разположение на банките в случай на неблагоприятни фактори.
