Мащабът на една търговска война
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Разраства се напрежението между САЩ и Китай, след като Вашингтон обяви въвеждането на нови мита върху вноса на редица стоки, на стойност 18 млрд. долара. Пекин вече заплаши с отговор. Въпросът е колко голям ще бъде той, можем ли да говорим за реципрочност или тази търговска война ще ескалира още повече. На този фон Европа също изглежда демонстрира намерения да последав примера на САЩ и да наложи ограничения срещу Китай – ход, който обаче потенциално може да се окаже фатален.
Хронология на ескалацията
Отношенията между САЩ и Китай са обтегнати отдавна. Сигнали за потенциалната ескалация на това напрежение обаче дойдоха в началото на този месец, когато Вашингтон обяви отнемането на лицензите за износ на Intel и Qualcomm за Huawei.
Ударът по китайския производител на смартфони започна през 2019 г., когато опасенията за сигурността на САЩ и потенциалната злоупотреба със световните телекомуникационни мрежи от страна на Пекин накараха Белия дом да включи Huawei в черния си търговски списък. Наложените през 2019 г. санкции обаче изглежда не постигнаха крайната си цел – да затруднят китайската компания да продава оборудване в САЩ и да купува компоненти от американски доставчици. Пекин рязко увеличи инвестициите си в модерни технологии за производство на чипове и налива милиарди в насърчаването на вътрешното производство.
Китай реагира остро на новината за поредния удар по Huawei, но нещата не спряха дотук. Миналата седмица САЩ обяви въвеждането на нови мита за вноса на китайски стоки, които в крайна сметка станаха ясни в началото на тази седмица – стомана и алуминий, полупроводници, батерии, критични суровини, соларни клетки и кранове. На практика се сложии край на нулевите мита като тарифите се увеличиха поне до 25%. За някои стоки като електромобилите тези такси са се увеличили до 100%.
Пред Forbes Bulgaria доц. д-р Васил Петков, ръководител на катедра “Международни икономически отношения и бизнес” в УНСС заяви, че търговските войни между двата икономически гиганта изглеждат по-скоро като “мерене на мускули”, отколкото като опити да се спре търговията между тях.
“Причината е, че двете страни много добре осъзнават, че не могат една без друга. Предизборно администрацията на президента Джо Байдън се опитва да удовлетвори исканията на една част от производителите в САЩ, които наистина страдат от по-ниските цени на все по-конкурентния китайски внос. Друга част от производителите обаче не са съгласни с подобно увеличение, защото това ще доведе до повишаване на цените на тяхната крайна продукция. В крайна сметка всичко това може да доведе до повишаване на инфлацията в САЩ, която и без това не може да се успокои напълно. По отношение на Китай – разбира се, че ще отговорят реципрочно след внимателна преценка кои стоки да обложат с по-високи мита, но действията ще бъде реципрочни, а не прекомерни”, заяви доц. Петков.
Европейски санкции срещу Китай – изстрел в крака или защита на производството?
Политиката на САЩ да се справи с икономическото надмощие на Китай в редица сектори, може би ще бъде последвана и от Европа и за това има все повече сигнали. Такива например започнаха да се появяват в началото на април тази година, когато се проведе среща на Съвета по търговия и технологии ЕС-САЩ в Льовен, след която двете страни потвърдиха ангажимента си за изграждане на партньорство за ребалансиране на световните вериги за доставки на полупроводници с оглед повишаване на съответната сигурност на доставките, както и на капацитета им за проектиране и производство на полупроводници.
Полупроводниковата индустрия възлиза на над 500 млрд. долара като прогнозите са, че тя ще достигне 1 трилион долара до края на десетилетието в световен мащаб. Търговската война между САЩ и Китай обаче няма да засегне само нея. Ръководителят на икономическото управление на ЕС Паоло Джентилони вчера призна пред CNBC, че Брюксел обмисля налагането на мита върху вноса на различни стоки от Китай.
“ЕС е по-внимателен в отношенията си с Китай, отколкото САЩ, не защото зависимостта е много по-голяма, а защото по-трудно може да бъде заменен китайския внос. В настоящите условия е невъзможно да се изградят мощности, които да заместят конкурентния китайски внос. Още по време на пандемията от COVID-19 и след нея се установи колко зависима е Европа от Китай. В допълнение от няколко години ЕС е изправен пред деиндустриализация. “Локомотивът“ Германия е в рецесия поради слабо вътрешно търсене и растящи разходи за финансиране. Освен това има страни в ЕС, които няма да искат да обтегнат отношенията си с Китай”, допълни доц. Петков.
Според него решение на Брюксел да предприеме по-строги мерки спрямо китайския внос, ще са “прострелване и в другия крак”, след първите наложени от Европа санкции през 2021 г.
“Самите големи европейски автомобилни концерни предупреждават, че налагането на санкции например върху китайските електрически автомобили, ще забави изключително много зеления преход. Соларните панели са изцяло китайски, т.е. ще трябва да се сбогуваме с мечтата си за въглеродно неутрална икономика. Много европейски производители са изключително зависими от Китай както по отношение на вноса, така и по отношение на износа. Всяко допълнително мито или друго ограничение пред търговията е пречка пред икономическия растеж. А на съвременния етап страните станаха доста чувствителни спрямо действията на останалите и затова всичко трябва да бъде премерено, за да не се стига до ембарго, дъмпинг и други позабравени методи на възпиране на международната търговия”, допълни доц. Петков.
