Не може да объркате автентичната смиреност
Автор
Хората имаме доказана склонност да подценяваме ролята на късмета при успех, и да го надценяваме при провал. Това е солидно тествано в поведенчески експерименти, има и куп литература, която обяснява тази когнитивна заблуда. Но относително малко е писано защо това ни пречи в живота и бизнеса. Разбира се, от психолозите не очакваме да ни отговорят точно на това, но и икономистите не приемат това за свой домейн. Само в литература, която е посветена на риска и несигурността, по-скоро писани от математици и статистици, може да да откриете, макар и между редовете, защо това е важно. (Един от най-добрите примери за това е книгата на Насим Талеб Fooled by Randomness, но има и други.)
Най-решителните хора, които познавам, всъщност в най-голяма степен разпознават и признават ролята на късмета. И в същото време липсата на смелост в нерешителните не е свързана с признаване на ролята на късмета за потенциалния провал (а по-скоро с липса на вяра в собствените сили). Има два анти-модела на рационалната решителност: единият е прекомерната предпазливост, а другият е поведението на комарджията и на арогантния брокер, който ви дава съвет да купувате (защото акциите или имотите ще поскъпват непрекъснато).
Ето няколко насоки как да познаете рационалната решителност. Но преди всичко важно уточнение – решителността и предпазливостта не са два противоположни модела на взимане на решение.
Първо, това е признанието, че успехът е продукт и на други фактори, не само на собствените качества и далновидност. Най-често ще познаете това по признанието, че и други хора имат заслуга за дадения успех. Автентичната смиреност трудно може да бъде сбъркана, особено когато чуваме в прав текст, че шансът е помогнал за срещата с някой, който пък е помогнал за дадения успех.
Второ, това е осъзнаването, че късметът не може да се управлява, но неговите негативни въздействия често могат да бъдат минимизирани. Всъщност именно признаването на ролята на късмета в нашия живот води до по-адекватни решения за застраховане срещу рискове с голямо негативно въздействие. Ще познаете това по реакция на дадена загуба – в общия случай хората се оправдават с лошия късмет, само някои казват “срещу това може би можех да се застраховам, ако бях потърсил повече информация; следващият път ще направя по-добро проучване.” От втория тип хора никога няма да чуете “нали ти казах, че е безсмислено да плащаме за застраховки; видя ли, че заводът така и не се запали.”
Трето, търсенето на друго мнение. Т.е. подлагане на съмнение и проверка на собственото схващане. Ще познаете това по интересен подход у някои лидери, които говорят последни на среща с екипа с цел да не повлияят на мнението на другите. Понякога забравяме, че не е срамно да признаем, че не разполагаме (и не бихме могли) с всичката нужна информация за дадено решение и то винаги ще носи доза късмет.
Четвърто и особено интересно, положително мислене за целите, но отрицателно мислене за детайлите. Т.е. положителна нагласа за посоката и постижимостта на голямата цел, но критична нагласа към начините за постигане и подлагане на съмнение и на проверка на предлаганите варианти. Ще познаете това по широките диапазони на очаквания, за разлика от повечето хора, които се стремим да дадем възможно най-тесни граници на очакване с цел да не изглеждаме некомпетентни.
Това са само някои от критериите, за да разпознавате рационално решителните хора. Много от тях ще са супер успешни. Други – не толкова или просто ще минават през лош момент. Но тези хора дават съвсем друг смисъл на успеха, различен от краткосрочния “удар” и неизменното потъване в бляскав хедонизъм.
