Виктор Цветанов: Младежът в действие
Виктор Цветанов е в 12. клас, но вместо да се подготвя за абитуриентския бал, той планира участието си на европейска среща в Брюксел като представител на младежки организации в България
„Натоварени дни са, но пък всички си ги правим такива с желанието да постигнем още и още“, казва с усмивка 18-годишният Виктор Цветанов. Само час преди интервюто ни се е явил на пробната матура по литература, преди дни се е върнал от Ямбол, където е бил на регионална среща на алумни мрежата на Junior Achievement (JA), а през уикенда заминава на международна среща в парламента в Брюксел като представител на Българския младежки червен кръст (БМЧК). Целият този натоварен график върви паралелно с учебните му занимания в ПГТ „Макгахан“, гр. София, завършване на 12. клас, почасова работа и доброволчество в различни организации.
Когато е в 7. клас, Виктор участва в състезание на Junior Achievement за решаване на екологични проблеми. Заедно с екипа му разработват стратегия за рециклиране на пластмасови бутилки в големите вериги магазини, като при поставяне на бутилката в контейнера не получаваш касова бележка, а директно чекираш клиентската си карта на магазина и натрупваш отстъпки там. По това време ментор на отбора е експерт, който работи в маркетинга на Billa във Великобритания и пренася идеята на ученическия отбор към Острова.
Следващият иновационен лагер, в който Виктор се включва, е в началото на ковид пандемията, когато развиват модели как хотелите да бъдат използвани за карантиниране на хора. Три седмици по-късно същият модел, до който учениците достигат, е приложен на национално ниво в Гърция.
„Предприемачеството беше нещо интересно за мен, но социалният елемент е това, което ме кара да работя по различни идеи“, казва ученикът, който е национален координатор на алумни мрежата на JA. През последните 25 години над 500 хил. ученици са преминали през програмите на организацията, не всички остават активни, но работата на Виктор е да се опитва да ги включва в различни процеси и събития, така че да поддържат връзката помежду си, да насърчават собственото си развитие и развитието на организацията.
„Виждайки колко много ми е дала организацията, за мен едно от най-важните неща, в които да инвестирам времето и личностното си развитие, е да видя как аз мога да дам обратно, за да достигнем до повече хора и да развием повече младежи. Защото резултатите, които виждаме на учебните компании през последните години, са изумителни“, казва Виктор Цветанов. За него работата в неправителствения сектор е ефективен начин да променя средата, затова е доброволец в много организации.
Преди четири години се присъединява като доброволец в БМЧК, изкушен от курсовете за първа помощ. Днес вече комуникира и работи с екип от над 1000 души като координатор на БМЧК – София, член е на изпълнителния съвет на организацията с фокус върху стратегии и организационно развитие, а в допълнение е член на Оперативната група по хуманитарна дипломация към Младежката мрежа на Червения кръст и Червения полумесец за Европа и Централна Азия.
Казва, че е важно да припознаваш целите на организацията, в която си доброволец, за да чувстваш удовлетворение от всичките часове усилена работа. Другите ключови умения, които откроява като необходими за съвместяването на толкова отговорности, са целеполагането, желанието за промяна и адаптивността – особено когато работиш в голям брой екипи.
През последната година столичната организация на БМЧК организира най-голямото доброволно почистване, в което над 3 хил. доброволци почистват 22 от 24-те района на София. Организират и национална награда за младежко доброволчество, където Виктор, тогава на 17 г., е член на журито. Самият той през 2023 г. е удостоен с наградата „Спасимир“ за младежко доброволчество.
„Винаги сме се старали да поставим БМЧК не просто сред останалите големи организации, но и да покажем силата на младежкия дух и по какъв начин бихме могли да допринесем за развитието на обществото ни като цяло“, казва той и допълва, че сред младежите има разделение – от една страна, активните младежи, едни и същи хора, които участват в различни организации; от друга – тези, които са апатични и нямат желание да направят нищо, особено доброволно.
„Когато се присъединиш към дадена организация, първоначално изпитваш удовлетворение да спечелиш състезание или да си водещ, но впоследствие осъзнаваш важността на това да дадеш от себе си, да помогнеш на някой друг да се развие – това е голяма движеща сила за доброволците. А запалвайки духа на по-малките, на хората след мен, виждам, че средата постепенно се променя, и това ме прави истински щастлив“, казва Виктор. Той планира да продължи образованието си в София със специалност „Обществени политики и практики“, за да продължи да развива неправителствения сектор и да променя средата, в която живеем.