Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
За първи път от началото на пандемията преките чуждестранни инвестиции в Европа отбелязват намаление, като за 2023 г. има спад на проектите с 4% и на работните места със 7% спрямо 2022 г., показва годишното проучване за интереса към инвестиции и атрактивността на Европа на EY за 2024 г.
Въпреки оптимизма, че обемът на преките чуждестранни инвестиции в Европа ще се възстанови след пандемията, бавният икономически растеж, растящата инфлация, скокът в цените на енергията и тревожната геополитическа обстановка, са причина за общия спад в европейските преки чуждестранни инвестиции, което се случва за първи път от 2020 г. насам, се констатира в проучването.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През 2023 г. компании от целия свят са обявили 5694 проекти, свързани с разрастване и разширяване на бизнеса си в 44 европейски страни, в сравнение с 5962 през 2022 г.
- Франция води в класацията за чуждестранни инвестиции , но интересът и там намалява с 5%. Великобритания отчита ръст от 6% и се изкачва на второ място. Германия пада на трето място след сериозен спад от 12%.
- В трите водещи страни Франция, Великобритания и Германия се реализират около половината от общия брой проекти.
- Намалението на преките чуждестранни инвестиции в Европа през миналата година е с 11% спрямо 2019 г., точно преди пандемията от COVID-19.
- България се отличава от общата тенденция, като през 2023 г. у нас са реализирани 27 инвестиционни проекта, които са осигурили 1966 работни места. За сравнение през 2022 г. проектите са били 20, а добавената им стойност в работни места в 1490. Най-много са новите проекти в секторите електроника, бизнес услуги, софтуер и IT.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
„Привличането на преки чуждестранни инвестиции ще зависи от доброто взаимодействие между държавата и бизнеса и намирането на правилния баланс на регулиране и конкурентоспособност. Индустриалният пейзаж на България все още е добре диверсифициран и навременното ориентиране в нововъзникващите тенденции на основните ни пазари, както и в геополитическите промени, е предпоставка за създаване на бизнеси с висока добавена стойност. Познатите теми като дигитализацията, технологиите, са все така важни, но индустриализацията на икономиката на Европа по устойчив начин има все по-голямо значение“, казва Диана Николаева, съдружник и ръководител на отдел „Стратегия и сделки“ в EY Bulgaria.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Въпреки общата по-мрачна картина, има място за оптимизъм – 72% от анкетираните бизнеси декларират планове за разширяване на операциите си в Европа през следващата година – увеличение от 67% спрямо 2022 г. Инвеститорите са позитивно настроени относно дългосрочните перспективи на Европа, тъй като се очаква икономическата ситуация постепенно да се подобри. Освен това, в контекста на нарастващото геополитическо напрежение, относителната стабилност на големите икономики на Европа е значително предимство, се казва в проучването на EY.
Повечето регулации за бизнеса, променливите цени на енергията и политическата нестабилност са трите основни фактора, влияещи на инвестиционните намерения. Европа като континент е пионер в новите регулаторни изисквания по отношение на изкуствения интелект, корпоративната устойчивост и защитата на данните – това кара инвеститорите да се притесняват, че тези усложнения могат да попречат на бизнес растежа им.
Продължаващата енергийна криза, несигурността в очакването на резултатите от европейските избори, както и неспиращите социални напрежения и политически радикализъм, също тревожат инвеститорите.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Според EY се наблюдава преорганизация на веригите за доставки в полза на Южна и Източна Европа и някои страни се възползват от това за връщането на редица производствени дейности там. Броят на проектите, свързани с производствена дейност се увеличава в Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция. В същото време се забелязва свиване на инвестициите в секторите на цифровизацията и бизнес услугите, което е най-видимо в западните страни, сред които Нидерландия и Белгия.
Войната между Русия и Украйна продължава да влияе на инвестициите на пазарите, граничещи с някоя от тези две страни. Наблюдава се спад в Румъния (-13%), Финландия (-32%) и балтийските страни като Латвия (-31%) и Литва (-40%).
Преките частни инвестиции в секторите на услугите намаляват. Броят на проектите в софтуерните и ИТ бизнеси, които традиционно са най-големите сектори за инвестиции в Европа, намаляват съответно с 19% и 27%.
Инвестициите в туризма се увеличават със 130% през 2023 г. Секторът продължава да се възстановява, тъй като потребителите се връщат към харченето на средства за почивка и пътувания след падането на ограниченията, наложени от пандемията.
