В ръкавиците на Рене Карабаш

Рене Карабаш превзе световната сцена с романа си „Остайница“ и главната роля във филма „Безбог“ и започна да помага на начинаещи български писатели да стават успешни

Жълто и черно, цветовете на леопарда, преобразяват всеки август швейцарския град Локарно по време на известния кинофестивал в градчето до Лаго Маджоре. Той е сред най-авторитетните в света, заедно с Венеция, Берлин, Сан Себастиан, Карлови Вари. Всяка вечер 8000 души се стичат на „Пиаца гранде“, най-голямото открито кино в Европа, и гледат на огромен екран премиери под звездите. Кулминацията е връчването на наградите The Pardo d’oro („Златен леопард“), които отличават най-добрите филми, както и „Сребърен леопард“ за най-добри актриси и актьори.

През лятото на 2016 г. тези 8000 зрители аплодират българския филм „Безбог“. Той печели голямата награда за най-добър филм. А Ирена Иванова, по-известна като Рене Карабаш, получава статуетката на леопарда за главна женска роля.

„Незабравим момент в моя живот, да се кача на тази сцена и да получа наградата си от актрисата Ангелики Папулия. Беше изключително преживяване. Да си призная, не очаквах, че ще ми се случи. Въпреки наградата не се определям и чувствам като актриса“, казва сега, почти осем години след онзи върховен миг в Локарно, Рене Карабаш. Тя може да не се определя за актриса, но ролята ѝ на медицинската сестра Гана във филма „Безбог“ на режисьорката Ралица Петрова определено е събитие в българското кино. Заслужено печели още награди, сред които „Златна роза“ във Варна, „Алуминиев кон“ в Стокхолм и „Сърцето на Сараево“. Всъщност не славата и наградите са най-важното в живота на Рене Карабаш, макар че е хубаво, че ги има. А талантът да стига и влияе на хората, да им казва ценни и честни неща.

Името ѝ се свързва повече с писане, отколкото с роли в киното. Романът ѝ „Остайница“, който е носител на приза „Елиас Канети“, набира все по-голяма популярност. В края на 2023 г. френската преводачка на романа Мари Врина-Николов спечели наградата за превод на Френския PEN клуб, английската преводачка на романа Изидора Ейнджъл получи наградата за превод Gulf Coast Translation Prize в Америка. Forbes се среща с Рене Карабаш дни преди да замине на европейско турне с романа. Той е написан в постмодерния стил „поток на съзнанието“, който като вълна вдига нагоре и спуска надолу читателя, минавайки назад в миналото и напред в настоящето. Без главни букви и точки.

Рене Карабаш е заредена с много очаквания за предстоящото ѝ пътуване. „Да се срещна на живо с феновете си, да се запозная с други известни автори е преживяване, което очаквам с нетърпение.“ Разказва, че след наградата „Букър“ на Георги Господинов интересът към българската литература се е увеличил осезаемо. „Светът видя, че има българска литература, и поиска още от нас. Радвам се, че съм част от тази високо вдигнала се вълна“, казва Рене Карабаш.

Романът „Остайница“ представя една особена традиция в Албания, където жени дават клетва, остават девици и получават права като мъжете. Романът вече е преведен на редица езици, продава се успешно в България, Франция, Босна и Херцеговина, Македония, Полша, чак до Египет. Скоро предстои да излезе в още няколко европейски държави.

„Успехът е планина, която постоянно трябва да изкачваш.  Планина, която е доста хлъзгава и всеки път, доближавайки върха, се плъзгаш надолу, после пак нагоре. Успехът не е сигурен за никого. Трябва да се бориш за него.“

„Отзвукът от романа е толкова силен, защото темата за равнопоставеността на половете е болезнена на много места по света.“ Рене Карабаш разказва, че случайно попада на изложба на картини на Пепа Христова, на които албански девици приличат на мъже. Историите на тези жени истински я разтърсват. „Реших да напиша роман по тази тема. Избрах патриархално радикална тема, защото на много места по света има подобни разбирания. Въпреки че жените и мъжете трябва да сме равни във всичко“, казва Рене Карабаш, с която разговаряме в дома ѝ. Настанили сме се в малък, но доста уютен и светъл кабинет, с много книги и различни награди и спомени по стените. „Тук е мястото, където обичам да творя“, казва тя, посочвайки малкото бюро с интересна безжична клавиатура в стил на старинна пишеща машина.

Любовта към писането и разказването при нея е от най-ранна възраст. Родителите ѝ създават в нея любов към изкуството, което тя съхранява и надгражда непрекъснато. „Всяка вечер мама и тате ни правеха куклен театър на мен и сестра ми. Вярвам, че родителите трябва да събудят в децата любопитство към изкуството. Да възпитат възторга към живота и да събудят въображението им. Мисля, че това ми е дало най-много, че съм израсла близо до природата, с огромно въображение и любопитство към малките неща.“

В най-ранните си ученически години Рене пише първите си стихове, които баба ѝ внимателно печата на пишеща машина. Рене завършва известната езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ в Ловеч, за която е сниман филмът „Вчера“, след което завършва бакалавър по приложна лингвистика с английски и френски език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. След това заминава да учи литература в Западния католически университет в Анже, Франция. После се връща в България и завършва магистратура по режисура в Нов български университет.

Връщането ѝ обратно у нас поставя ново начало на нейната творческа кариера с псевдонима Рене Карабаш. „Във Франция всички ми казваха Рене, а Карабаш дойде от фамилията на майка ми. Реших да я използвам, за да остане. Знам, че името на рода ми ме пази. Ирена съм за най-близките. Рене Карабаш стои зад публичната ми личност. Псевдонимът ми е балонът, който предпазва интроверта в мен от света и шума му“, казва 34-годишната писателка.

През 2014 г. с псевдонима идва и първата издадена стихосбирка – „Хълбоци и пеперуди“. За да я популяризира, заедно с други двама млади поети – Илиян Любомиров и Константин Трендафилов (Папи Ханс) – организират турне, на което всеки чете свои стихове. Успехът е голям, малко неочакван, абсолютен фурор. „Най-хубавото беше, че виждахме пълни зали с млади хора, които познаваха творчеството ни“, спомня си Карабаш. Паралелно с писането на стихове тя режисира и няколко пиеси.

Така стигаме до края на 2015 г., когато случайно е поканена на кастинг за филма „Безбог“. „Агенция се свърза с мен чрез Facebook. По принцип съм интроверт и не обичам да се показвам, но името на режисьорката Ралица Петрова ме привлече и отидох“, разказва Рене Карабаш.

Избрана е за главната роля на медицинската сестра Гана, неуравновесена жена, наркоманка, която продава на черния пазар личните карти на пациенти с деменция. За да влезе в ролята, Карабаш изкарва курс за медицински сестри. Взима шофьорска книжка, защото трябва да кара бус. Най-трудно ѝ е, когато режисьорката Ралица Петрова я кара да проси на Женския пазар. „Това беше начинът да ми смаже егото. Просех на улицата, влизах в барове с проститутки. А Ралица през цялото време вървеше след мен и ме наблюдаваше.“

„Ролята и успехът в „Безбог“ ме направиха по-уравновесен човек. За мен всяко изкуство е като различна ръкавица, в която слагам ръката си и правя нещо, после друго и така нататък. Винаги търся поезията, метафизичното, това, което е отвъд.“

След филма идва романът „Остайница“, стихосбирката „Братовчедката на Зорбас“ и епистоларната проза „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“. Книгите ѝ се продават много успешно, но Рене Карабаш казва, че не може да се издържа с хонорарите. „Все още не съм стигнала дотам. За мен богатството не е в парите. Хубаво е да ги имаш, за да живееш спокойно, да не мислиш как ще си платиш сметките. Но истинското богатство е спокойствието и да имаш хора, които да обичаш и да те обичат. На човек му трябва много малко и най-важното е, повтарям, да бъде спокоен. Затова отказвам доста проекти, които са хубави, биха ме изстреляли още по-нагоре.

Какво, ако спечеля много пари, но съм минала през няколко бърнаута и не мога да се зарадвам. Всеки трябва да си запази безопасното място, да слага граници, да не се раздава абсолютно, защото имаме капацитет от енергия.

С тази философия Рене Карабаш пише сценарии за телевизия, кино, преподава, помага да се популяризират български автори. Неотдавна е приключила със сценария на 6-сериен телевизионен филм, който ще бъде заснет за БНТ това лято на нашето Черноморие. В главните роли ще са Теодора Духовникова, Койна Русева, Радина Кърджилова, Мария Каварджикова, а мъжките роли в сериала ще изиграят едни от най-големите ни актьори. Заглавието на сериала е „Дъщерите на София“ и Рене Карабаш го определя като драма с елементи на трилър. Историята се ражда случайно – от намерена на улицата скъсана на две хартиена икона на света София и трите ѝ дъщери.

„Малко преди това Теодора Духовникова ми се обади и ми каза, че иска да направим сериал със силни женски персонажи. Виждайки тази скъсана икона, си казах: „Рене, това е знак“, и завъртях история около майка и трите ѝ дъщери.“

Сериалът, чиито режисьори са Неда Морфова и Петър Крумов, трябва да е готов до края на годината и вероятно следващата пролет ще бъде излъчен по БНТ. Макар още незаснет, сценарият за „Дъщерите на София“ вече жъне успехи, спечелвайки полската награда за пичинг на сериали „Сърцето на Европа“.

Паралелно с този сериал Рене Карабаш работи по екранизация на „Остайница“. Сценарият е готов, финансирането е осигурено – около един милион лева ще дойдат от Националния филмов център, останалите са от Италия, Румъния и Албания. Копродукцията трябва да започне да се снима до края на 2024 г. „Очаквам с голямо нетърпение да започнат снимките по моята книга. Ще имам възможност за първи път да отида до Албания и да се докосна до персонажите, за които пиша. Очакванията ми за филма са големи, заради темата, която засяга.“

Освен писател, Рене Карабаш е и предприемач, макар че твърди, че бизнесът ѝ е повече кауза, отколкото пари. Тя е основател на „Заешка дупка“ – академия за писатели. Стартира преди близо 10 години. По време на двумесечния курс участниците се срещат с изявени писатели, с които работят заедно. Пишат проза, поезия, киносценарии, телевизионни сценарии, драматургия. В края всички участници четат своите произведения пред публика.

Заниманията са два пъти седмично. Курсистите са в три групи с по около 15 души, таксата е 700 лв. „В България има много таланти, които не успяват да се реализират. „Заешка дупка“ им помага да са една крачка по-близо до успеха“, казва Рене Карабаш и обяснява, че освен с техники и помощ при писането, помага на курсистите с редакция на техни ръкописи. „Когато известен писател е редактор на труда ти, издателствата му обръщат по-голямо внимание. Имаме десетки наши курсисти, които вече са се реализирали и са успешни.“

Ежедневието на Рене Карабаш е пъстро, а успехът идва от много страни. „Мисля, че това е една планина, която постоянно трябва да изкачваш – споделя с Forbes мнението си за успеха. – Планина, която е доста хлъзгава и всеки път, доближавайки върха, се плъзгаш надолу, после пак нагоре. Успехът не е сигурен за никого. Трябва да се бориш за него. За мен по-важно е да си свърша работата и тя да ми доставя удоволствие. Успехът е второстепенно нещо.“

А коя ще е следващата ръкавица, която ще сложи на ръката си, Рене Карабаш казва с усмивка: „Пътуваща по целия свят за среща с феновете ми, с още един роман и няколко сценария за филми.“