България и еврото – остава инфлацията
През юни Европейската централна банка и Европейската комисия ще публикуват редовните доклади за конвергенцията, в които ще оценят готовността на България за членство в еврозоната, базирайки се основно на т.нар. Маастрихтски критерии. В настоящия текст ще анализираме докъде достигна България в подготовката за еврото.
- Държавен дълг
В края на април Евростат публикува официалните данни за държавния дълг за всички страни от Европейския съюз. Няма никаква изненада – държавният дълг на България е малко над 23% от БВП, вторият най-нисък в Европа. Маастрихтските критерии задават горна граница от 60% от БВП, което означава, че България изпълнява без проблеми дълговия критерий.
- Стабилен валутен курс
България има фиксиран валутен курс към еврото близо 27 години, а от близо 4 години българската валута е част от валутния механизъм ERMII. Критерият изисква стабилен валутен курс и минимум 2 години престой в ERMII – и двете са налице, така че България изпълнява и този критерий.
- Бюджетен дефицит
Данните на Евростат отчитат бюджетен дефицит в България от 1.9% от БВП през 2023 г., значително намаление спрямо 2.9% през предходната година. Критерият е дефицитът да е максимум 3% от БВП, което означава, че България без проблеми изпълнява и този критерий.
- Дългосрочни лихви
България традиционно изпълнява този критерий. Изискването е дългосрочните лихви да не надхвърлят с повече от 2% нивата в държавите с най-ниска инфлация. По данни към месец март критерият е около 4.7%, докато индикаторът за България е 3.9%, което означава, че страната изпълнява и този критерий.
- Правна конвергенция
През февруари парламентът прие нов Закон за БНБ, с което беше изпълнено основното изискване за правна конвергенция. В края на март Министерството на финансите публикува и проект на Закон за въвеждане на еврото, макар че неговото приемане ще се забави заради предсрочните избори.
- Инфлация
Критерият за инфлацията е най-големият проблем за България и страните от региона. Критерият е стриктен и изисква инфлацията да не надхвърля с повече от 1.5% нивото в трите европейски страни с най-ниска инфлация. При това инфлацията се измерва не в един месец, а като средна стойност на годишната инфлация за 12 поредни месеца. Заради енергийната криза, последните две години България е далеч над изискванията по този критерий и няма да го изпълни навреме за конвергентния доклад през юни.
Обаче ситуацията се променя бързо. Например преди година инфлацията в България беше с 5.3 процентни пункта над тази в Еврозоната, докато през март 2024 г. разликата спадна до 2.1 пункта. При настоящите тенденции е възможно критерият да бъде изпълнен до края на годината. Това означава, че България няма да може да влезе в Еврозоната на целевата дата 1 януари 2025 г., но може да влезе по-късно през 2025 г.