Пътят на един уиски еднорог

Фаун Уивър основава Uncle Nearest в чест на Неарест Грийн, афроамерикански майстор дестилатор от 19-ти век, който вдъхновява разработването на бутилките уиски Jack Daniel’s. Седем години по-късно тя е собственик на най-успешната алкохолна империя, зад която стои чернокож, на стойност 1.1 млрд. долара. Уивър има още амбициозни и доста необичайни планове за бъдещето.

1900 декара. Това е внушителната площ, на която се простира дестилерията Uncle Nearest на Фаун Уивър и прилежащия към нея увеселителен парк в Шелбивил в южната част на щата Тенеси. Там уискито се възприема като нещо средно между религията и Дисниленд и Уивър добре разбира това. 

Тези 1900 декара включват историческа разходка, четири зони за дегустация, най-дългият бар в света – близо 160 метра, място за музика на открито, остаряла плевня, ресторант с барбекю, и закусвалня с местни лакомства. Всичко това – в опит Uncle Nearest да се конкурира с близката дестилерия Jack Daniel’s, която посреща 300 хил. любители на уиски годишно.

В създаването на дестилерията има щипка история, посветена на Неарест Грийн – поробен чернокож майстор-дестилатор от 19-ти век, който е един от ключовите виновници за създаването на уискито Jack Daniel’s. В продължение на десетилетия заслугите на Грийн остават в сянка, но Уивър приема за своя кауза да разкаже тази негова история и да акцентира върху всички свободи, които той и поколенията след него така и не са получили.

“Тази земя има особено значение за нас, за чернокожите. Не вярвам в концепцията, че някой може да притежава конкретен бизнес, без да притежава земята под него. Това има своето обяснение – чисто исторически афроамериканците не сме притежавали много”, казва 47-годишната Уивър.

Затова тя започва да гради нещо свое – дестилерията, която се радва на огромен успех. Дебютирайки през 2017 г., Uncle Nearest утроява продажбите си от 2021 г. насам и очаква приходи от 100 млн. долара през тази година, като нетният марж се оценява на 20%.  

Според докладите на фирмата за изследване на спиртни напитки IWSR data, Uncle Nearest е най-бързо развиващата се марка американско уиски в историята и задвижва бизнес, който Forbes оценява на 1.1 млрд. долара. Заедно с недвижимите имоти и 40-процентния дял, Уивър се нарежда на 68-о място в списъка на най-богатите жени със състояние от 480 млн. долара. Uncle Nearest се превръща в най-успешната дестилерия, притежавана и ръководена от чернокожи в историята.

Онова, което е още по-впечатляващо, е начинът, по който бизнесът започва своето съществуване. Фокусът на Уивър върху собствеността я кара да избягва рисковия капитал и частните капитали в полза на много индивидуални инвеститори – по-конкретно 163, със среден чек от 500 000 долара на човек – които структурират сделки, за да запазят контрола върху компанията и собствеността върху земята. Няма външен инвеститор, който да притежава повече от 2.3% в компанията, а служителите (някои от които потомци на самия Неарест Грийн) притежават по-малко от 3%. Този децентрализиран модел помага на Уивър да запази контрола – тя притежава 40%, но запазва 80% от правото на глас, благодарение на останалите 40%, които са в съпруга й Кийт Уивър. Компанията има и банков дълг от около 106 млн. долара.

Тази червена линия, която Уивър поставя, не плаши всички инвеститори. Байрън Трот, основател на банката BDT & MST, решава да участва лично в създаването на дестилерията, заради “визионерството, лидерските качества и постоянството” на Уивър.

Може би тъкмо заради тази принципност от вси страни започват да валят предложения от инвестиционни банкери и Уивър бързо се превръща в един от най-крупните собственици на земя в Тенеси и заедно с дестилерията притежава още 1477 декара земя в близост, включително част от центъра на Шелбивил. Неотдавна се сдобива и с бивша фабрика за памук с площ 379 000 кв. м. – едно от малкото места в района, където чернокожите са могли да намерят работа след Прокламацията за освобождение. Стойността на сделката е 2.3 млн. долара.

Уивър е от изключително религиозно семейство. Баща й е един от първите хитмейкъри на Motown – музикална звукозаписна компания. Когато семейството се мести в Лос Анджелис, той се посвещава на църквата. 15-годишната Уивър е заставена да се облича консервативно. Семейството поставя ултиматум – или момичето да спазва правилата, или да остане на улицата. 

Уивър избира второто и напуска дома и гимназията си само с раница и кутия за обяд. Животът й минава из улиците на жилищните квартали в южната част на Лос Анджелис. Тогава все още момиче, Уивър прекарва известно време в два приюта за бездомни и прави два опита за самоубийство. Последният – с хапчета и алкохол, чието действие Уивър неутрализира с активен въглен. Тогава желанието за живот се връща и тя решава да намери целта си. 

В следващите години Уивър работи в пиар сферата и ръководи агенция за събития. След това основава собствена фирма за връзки с обществеността, но се сблъсква с проблеми заради прекомерния брой служители. След като се омъжва за съпруга си Кийт, двамата започват да инвестират в жилищни имоти в Южна Калифорния. През 2014 г. Фаун Уивър публикува книгата си “Клуб на щастливите съпруги”, която се превръща в бестселър. Две години по-късно се сблъсква с историята на Неарест Грийн, която преобръща живота й.

До 1865 г. Грийн е роб в плантация в Тенеси, където живее и работи младият тогава Джак Даниел. Уискито на Грийн става известно в региона благодарение на метода му да използва дървени въглища от изгорели дървета за смекчаване на алкохола – практика, разработена първоначално в Африка. Неговите бутилки са толкова популярни, че филтрирането с дървени въглища се превръща в отличителен белег на уискито от Тенеси. Грийн не е изобретил метода, но го е усъвършенствал, без да има официално обучение и без да е грамотен. През 1866 г., когато Джак Даниел е 20-годишно момче, става факт и първата му дестилерия. Грийн е нает за първия майстор-дестилатор. Името му обаче отсъства от историята на уискито.

Уивър добре си дава сметка, че случаят на Грийн е само един от многото и следите на чернокожите са заличени от биографиите на много компании. Затова решава да поправи това и по повод 40-ия си рожден ден заминава за Линчбърг, Тенеси заедно със съпруга си, за да напише книга за Неарест Грейн. Тогава семейството прави изненадваща покупка – харчи 900 000 долара за ферма от 1214 декара – мястото, където Грийн за първи път учи Даниел как да прави уиски и където се ражда онази първа дестилерия през далечната 1866 г. 

Постепенно Уивър се свързва с потомци на Неарест и идеята се ражда – някой споделя, че Грийн заслужава своя собствена марка уиски.

За да покрият всички първоначални разходи около дестилерията, семейство Уивър продава всички недвижими имоти, които притежава на Западното крайбрежие, включително собствения си дом в Калифорния и два автомобила. Дълговете набъбват до над 1 млн. долара. Следва инвестиция от 500 хил. долара от бившия шеф на съпруга й, които помагат на Уивър да убеди още петима души в крайна сметка да инвестират в идеята й. От самото начало тя се фокусира върху чернокожи инвеститори.

“Правилните пари сами ще ви намерят, ако отказвате на неправилните инвеститори”, споделя тя.

Първото уиски на Uncle Nearest, наречено 1856 г. – годината, в която се смята, че Грийн е усъвършенствал филтрирането с дървени въглища – дебютира през 2017 г. и печели първата си награда. Днес вече тези отличия са над 1000. 

Първоначално Уивър се фокусира върху Орегон. Като щат, в който местната власт контролира търговията на едро и дребно със спиртни напитки, дестилерията предлага на независимите производители по-добра видимост, тъй като големите дистрибутори, продаващи големи марки като Jack Daniel’s, не са толкова влиятелни там. През първата година Уивър харчи 1 милион долара за маркетинг.

Днес под марката излизат седем вида уиски – бърбън и ръжено уиски, произведени под вещото ръководство на Виктория Иди Бътлър, пра-пра-правнучка на Грийн. 

Ако следва бизнес наръчника, Уивър би трябвало сега да продаде бизнеса си. През последните години няколко марки спиртни напитки, подкрепени от известни личности, смениха собственика си за астрономически суми и макар да изглежда като балон, силно консолидираната индустрия за спиртни напитки разчита на нововъзникващи марки, а конгломератите плащат. През 2017 г. Diageo похарчи 1 млрд. долара за текилата Casamigos на Джордж Клуни, а през 2020 г. – 610 млн. долара за джина Aviation на Райън Рейнолдс.

Но Уивър няма такива намерения.

“Отстоявах позицията си, независимо от числата, които ми предлагаха. С това се гордея най-много”, казва Уивър. 

Вместо да продаде бизнеса си, тя купува и пуска на пазара, включително водка и особено коняк. Повече от 90% от прочутото френско бренди се изнася всяка година, а повече от половината се доставя в САЩ – три четвърти от него се купува от чернокожи американци.

През октомври миналата година Uncle Nearest купува Domaine Saint Martin – френско имение с площ от 404 декара, построено през 1669 г. от кмета на Коняк, община Шарант, югозападна Франция, за приблизително 6 милиона долара. В него има дестилерия, обширни изби и дори медникарски цех, където се произвеждат бъчви. 

Уивър планира да купи други малки марки спиртни напитки, собственост на чернокожи предприемачи или жени, за да ги добави към списъка. Досега тя е направила инвестиции в четири марки, собственост на чернокожи, включително ром Equiano и Sorel, ликьор от Бруклин.

Засега дестилерията Uncle Nearest в Шелбивил остава перлата в короната на разрастващата се империя на Уивър. Миналата година повече от 230 000 души са посетили дестилерията, което я прави седмата най-посещавана дестилерия в световен мащаб. Тези посещения са и изключително печеливши – една бутилка от 150 долара, продадена директно на посетител, има по-голям марж от една кутия, продадена чрез дистрибутори.

Амбицията на Уивър стига много по-далеч. Тя е отделила около 400 декара площ за отглеждане на царевица, от която в крайна сметка ще се произвежда малка партида уиски. В процес на изграждане е къща, в която ще се произвежда част от уискито, с капацитет, достатъчен за производството на 18 000 бъчви годишно. Тя планира също така да построи хотел наблизо и да организира повече местни събития.

Също толкова висока е и целта на Уивър да изкупи дяловете на всички свои инвеститори, така че да притежава 100% собствен капитал. Двамата със съпруга й нямат собствени деца и Уивър има план – да завещае бизнеса си на потомците на Неарест Грийн. Тя вече финансира стипендии за тях с надеждата, че ще се появят семейни лидери, които да ръководят следващата глава на дестилерията.

“Ще направя бизнеса грандиозен. Искам един ден, когато предам компанията, тя да не струва 10 млрд. долара, а пет пъти повече. От ден първи знам, че няма да забогатея от Неарест Грийн. Моята цел е да помогна на семейството му”, казва Фаун Уивър.

Автор: Клои Сорвино, Forbes