Dreamix: Машина за мечти

След като продаде Dreamix на американската Synechron, съоснователят на компанията Тодор Гигилев се насочва към трилионната бизнес възможност в ESG и подобряване на предприемаческата среда в България

През 2014 г. Тодор Гигилев и съоснователите на Dreamix организират своеобразен вътрешен конкурс по техническо писане.

Участниците се разпределят в екипи, които трябва да напишат статии по определени теми, свързани със създаването на софтуер.

После екипите се оценяват един друг, а победителят получава награда – по думите на Гигилев предимно морална. Създаденото съдържание пък се озовава на сайта на Dreamix и започва да генерира трафик.

Днес Гигилев описва този експеримент като първата силна стъпка към стратегията за създаване на съдържание, която и до днес продължава да работи и да носи нови клиенти на Dreamix.

А онлайн съдържанието е ключов маркетингов инструмент в бизнеса със създаването на софтуер – особено ако си малка фирма от България и искаш да те забележат в Англия. Ако нямаш кой да те препоръча, един от малкото начини някой да разбере за съществуването ти е през резултатите в Google. Само че как да се конкурираш за първите места в търсачката, когато хиляди фирми, занимаващи се с разработката на софтуер, бълват статии на същата тематика?

„Не бива да мислим как нещо е много трудно или невъзможно, преди да сме го постигнали“, казва сега Гигилев. В началото на април базираната в САЩ Synerchon придоби Dreamix за необявена сума. За българската компания това е последната засега точка от пътуване, което започва преди почти две десетилетия от Студентски град.

Dreamix пише софтуер по поръчка, таргетирайки основно големи компании от чужбина. През последните години бизнесът на компанията се разшири значително. След като през 2022 г. приходите на Dreamix се увеличиха с близо 70% до 24 млн. лв., през 2023 г. те вече достигат 35 млн. лв. Някога малка фирма, в която всеки прави всичко, днес Dreamix надхвърля 200 души (заедно със свързаните с нея компании – 300), а основателите є твърдят, че корпоративната култура е това, което е помогнало за бързия ръст на бизнеса.

Dreamix се гордее с 95% коефициент на задържане на служителите, който обяснява именно с корпоративната култура, която стимулира ангажираността на работещите. „Това, от една страна, също допринася за развитието, за това да сме по-печелив­ши, защото даваш по-голяма стойност и съответно пък клиентът си плаща по-високо за нея – казва Гигилев. – Също хората напредват по-бързо в развитието си като специалисти, което пък отново ти носи по-добри приходи, по-добра клиентска удовлетвореност и повече клиенти, които да те препоръчват на други клиенти… Всъщност основната причина за това ние да сме постоянно растящи е, че за мен винаги е било важно да идентифицираме коя е номер едно целта на бизнеса.“

Въпреки че през 2022 г. стана от креслото на главен изпълнителен директор на Dreamix (по време на Forbes DNA of Success   2022 Гигилев обяви, че причина за смяната е и натрупаната в него умора), той продължи да е един от двигателите зад развитието не само на фирмата, но и на предприемаческата екосистема в България. Гигилев е основателят на Power of BG – неправителствена организация, която се опитва да създаде общност от предприемачи.

Хората са социални животни и ефектът на мрежата е безспорен. В света на предприемача той осигурява контакти с потенциални клиенти, партньори, а и просто възможност да получиш знание от чуж­дия опит и грешки. През последните години влиянието на Power of BG расте, увличайки в мрежата си все повече малки и средни предприемачи, предимно от ИТ общността.

Като част от Power of BG Гигилев създава и The Bridge – ежегодна среща на български предприемачи от чужбина. Идеята зад събитието е да привлече към България повече българи, които правят бизнес в чужбина или са на висши мениджърски позиции там. „В момента по данни на Евростат има 1.7 млн. българи извън България, 900 хил. от тях са в Европа – казва Гигилев. –Работещите в България са 2.2 млн. Имаме една огромна маса хора, които по една или друга причина са избрали да развият там живота си и съответно своите предприемачески проекти… И ние не искаме те да са отделно от нас.“

Всички тези разсъждения днес можеше да не са факт, ако през 2006 г. Тодор Гигилев и още няколко души не бяха стартирали Dreamix в един малък офис в Студентски град. Съоснователите (Гигилев, Ангел Груев, Христо Томов, Стефан Григоров) не са доволни от начина, по който повечето ИТ фирми се отнасят към служителите си. Затова те решават да си създадат собствена компания с култура, каквато им харесва на тях самите.

Но когато един ден Dreamix се оказва без никакви клиенти, Тодор Гигилев решава, че е време да вземе нещата в свои ръце. През Linkedin успява да си уреди работа като подизпълнител на Royal Bank of Scotland и заминава за Лондон. Там завързва познанства с мениджмънта и успява да привлече към проекта и други служители на Dreamix.

Един от партньорите по проекта е доволен от работата на българите: толкова, че препоръчват Dreamix на Томас Флор, създателя на VistaJet. Компанията отдава под наем частни чартърни самолети и има нужда от някой, който да автоматизира процеса по създаването на летателни планове. Dreamix се заема със задачата.

Така колелата в бизнес машината на Dreamix се завъртат. Българската компания се опитва да разработва ентърпрайз решения за големи клиенти и да създава дългосрочни партньорства, за да има постоянен източник на приходи. Освен че пише софтуер по поръчка, Dreamix започва да се занимава и със създаване на продукти от нулата; буквално да проучва от какво има нужда техен клиент, да им предлага решение и да им го написва като код. „Най-общо казано, успяхме да изградим модел, който е да имаш inbound, outbound и networking канали, които да работят за теб – казва Гигилев. – Проактивно да се свързваш с компании; компаниите да те откриват теб, защото ти си публикувал достатъчно за себе си в интернет пространството; и третото е да имаш много голяма мрежа от контакти.“

И ангажирани служители. Гигилев твърди, че Стоян Митов и другите съдружници в Dreamix са основните двигатели зад изграждането на културата вътре в компанията, която кара служителите да работят извън това, което е записано в трудовите им договори. Не само да изпълняват всекидневните си задължения, а да помагат за развиването на капацитета и на качеството на работа. „Ако ти си един човек, който е на маркетинг позиция, не означава, че не трябва да мислиш за бизнеса – опитва се да обясни Гигилев философията на Dreamix. – Тази корпоративна култура всъщност е базирана на редица ценности, които тръгват от основателите, от мисленето, че служителят трябва да е в центъра на организацията. Когато дадеш на хората, от една страна, отговорност, от друга – свобода да действат, и от трета, им дадеш добри насоки и добро направление, хората започват да поемат инициативата и всъщност да постигат неща, които ти не би очаквал или не можеш да постигнеш сам като мениджър.“

Сделката със Synechron е логична стъпка в развитието на Dreamix. Всяка компания, която преживява бърз растеж, рано или късно е изправена пред избора да продължи да се развива на мускули, да търси инвеститори или да се продаде на по-голям играч. През последните години в България се случиха няколко по-големи сделки с ИТ компании: сред които продажбата на Musala Soft на чешката група Aricoma; придобиването на Do IT Wise от френската Inetum или поглъщането на AIOPSGROUP от германската valantic.

Гигилев и съдружниците му (чийто брой се увеличава с годините, тъй като ключовите хора в компанията получават дял в нея) виждат възможност чрез сделката да постигнат първоначалнта си визия: Dreamix да има офиси в Европа и САЩ. Създадена през 2001 г. като микропредприятие, Synechron се превръща в международна компания с oколо 15 хил. служители и офиси в почти 20 страни по света. Основният бизнес на компанията, подобно на Dreamix, е да създава софтуерни продукти по поръчка. Основателите на фирмата успешно скалират бизнес модела си и го превръщат в компания с годишен оборот oт 800 млн. долара.

Гигилев, който получава дял в Synechron след придобиването на Dreamix, мотивира решението за сделката със сериозния гръб, който ще получи българската компания. Друг важен фактор е и очакването, че Synechron ще стане публична компания, което ще осигури нови източници за финансов ресурс за развитие на бизнеса. „Видях­ме, че когато имаме подкрепата на една такава компания, ние ще можем да стигаме до топпроектите в света – казва Гигилев. – И се отварят врати, които преди това няма как да отвориш.“

От гледната точка на собственик на бизнес Тодор Гигилев определено има какво да каже за предприемаческата среда в България. През 2014 г. му хрумва, че може да създаде общност от предприемачи, които да се срещат и да си помагат със знание и контакти. Така създава Power of BG, чиито регуларни срещи стават все по-многобройни. По думите на Гигилев организацията е причината за създаването на бизнес партньорства и приятелства, а дългосрочната є цел е да подобри репутацията на България сред бизнесите в чужбина. „Аз съм се борил и продължавам да се боря да имаме добра репутация – казва Гигилев. – Но когато отидеш с едни чужденци и те те питат: „Добре, вие защо толкова години не сте в Шенген?“, ти няма какво да им отговориш. „Каква е причината Румъния да ви изпреварва по растеж? Защо аз да инвестирам в България, а не в Румъния?“ – това са едни трудни, неудобни въпроси, на които нямаш правилен отговор.“

Заради The Bridge, събитието, което се провежда във Варна и води началото си от Power of BG, в България пристигат българи, които отдавна са се реализирали в чужбина. Гигилев казва, че целта му е в България да има колкото се може повече успешни и финансово независими хора, тъй като това са хората, които „ще тласкат държавата напред“. „За мен е много важно как да създадем повече хора и предприятия, които са успешни и помагат на всички около тях – посочва Гигилев. – Тази екосистема не трябва да е само едно малко ядро предприемачи, а това ядро да става все по-голямо и по-голямо и бизнесът да е достатъчно социално ориентиран, за да може да печелят не само основателите, но също и значителна маса от хора около тях.“

Самият Гигилев също се впуска в нови бизнес проекти извън Dreamix. През 2022 г. той съосновава ESG 360, чийто основен продукт е платформа, помагаща на компаниите да съберит данни за въглеродния си отпечатък. ESG (съкратено от Environmental and Social Governace) е тема, от която Гигилев се интересува като бизнес възможност, след като чува прогноза на Световния икономически форум. В прогнозата се посочва, че индустрията около намаляването на въглеродния отпечатък на бизнеса ще генерира трилиони долари до 2030 г. Значителна част от въглеродните емисии на един бизнес всъщност се генерират от неговите доставчици. Например британският търговец на мебели Howdens трябва да знае какви са въглеродните емисии на доставчиците, с които работи. Британската компания използва ESG360, за да събере тези данни от своите доставчици и по този начин да получи по-ясна представа за собствения си въглероден отпечатък.

Намаляването на въглеродните емисии е проблем, около който вече са съсредоточени мултимилардни пазари: като се започне с търговията с въглеродни квоти и се стигне до инвестиции във всевъзможни технологии за намаляване мащабите на проблема.

Бизнес възможностите ще станат още по-големи с навлизането на нови регулации, като например въглеродните данъци, които притискат компаниите да намаляват въглеродния си отпечатък. „ESG360 е продукт, който на първо място помага на компаниите да съберат данни от своите вериги на доставка, да идентифицират какви са проблемите и рисковете, свързани със зеления преход, да ги оценят през платформата и след това да направят и стратегия как да започнат да ги намаляват, така че инвестициите им да са използвани по правилен и най-ефективен начин“, казва Гигилев.

ESG360 вече е привлякла интереса на институционални инвеститори като One Planet Capital или Founders Factory. Сред клиентите на компанията, която Гигилев създава с Андж Чада, са най-голямата сървис компания в авиацията Menzies Aviation и английската верига пекарни Greggs.

Според Гигилев възможностите за създаване на бизнес около ESG все още не са добре разбрани в България и страната изос­тава в това отношение с около 5-10 години. „В чужбина нещата се движат много бързо и сега е моментът хората да навлязат в тази сфера: защото има огромни възможности – казва Гигилев. – Трябва възможно най-бързо да направим компании, които да влязат и да вземат голям пазарен дял в тази индустрия. Защото картите се раздават в момента.“