Икономиката на Централна и Източна Европа се представя по-добре от Западна Европа
Икономиките в държавите от Централна и Източна Европа се възстановяват след тежката 2023 г. и се очаква през тази година БВП да достигне до 2.4%, показва проучване на компанията за кредитно застраховане “Кофас”. Повечето икономики отбелязват положителни темпове на растеж на годишна база през първото тримесечие на 2024 г., надвишавайки средните стойности както за ЕС, така и за Западна Европа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- След двуцифрени нива на инфлация в периода 2022 – 2023 г., домакинствата в региона на Централна и Източна Европа започват да увеличават разходите си.
- Потреблението на домакинствата се увеличава поради няколко причини – намаляващия темп на инфлацията, благоприятния пазар на труда, облекчаването на паричната политика, възвръщането на доверието на потребителите.
- Нивата на инфлацията се връщат близо до поставените от централните банки цели, което приближава и Европейската централна банка до целта от 2% – знак, че съвсем скоро може да се пристъпи към разхлабване на паричната политика и намаляване на лихвените проценти по заемите. Тъкмо тази обаче строга парична политика доведе до ограничаване на по-нататъшната инфлация, облекчаване на цените на енергията и непреработените хранителни продукти.
- Инфлацията на годишна база през април 2024 г. е 0,1% в Литва, 2,1% в Словакия, 2,4% в България и Полша, 2,9% в Чехия, 3,0% в Словения и 3,7% в Унгария. Румъния има най-висок процент от 5,9%, който обаче също намалява.
- Същевременно Румъния Унгария и Полша регистрират ниски нива на безработицата и стабилен ръст на заплатите.
АКЦЕНТ
Един от факторите за подобрението в икономиките е възстановяването на потреблението на домакинствата. Отчита се увеличение на разходите. Продажбите на дребно отбелязват ръст като се се регистрират допълнителни повишения през март на годишна база от над 6%.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Очаква се слаб ръст на инфлацията, който обаче ще бъде много по-нисък от нивата, отчетени през изминалата година. Мерките за контрол на инфлацията в страните от Централна и Източна Европа носят облекчение, но крият дългосрочни рискове, пишат в анализа си от “Кофас”.
Ръстът в инфлацията в тези държави беше ограничен от социални мерки и въпреки че те оказаха ефект, тяхното обръщане предизвиква инфлационен натиск. Същевременно възстановяването на потребителското търсене също увеличава натиска върху инфлацията – пазарът на труда остава благоприятен за служителите, като ниската безработица и недостигът на работна ръка предизвикват солиден ръст на заплатите. Това допълнително се засилва от продължаващите увеличения на минималната заплата в страните от региона. Докато домакинствата се възползват от тези тенденции, компаниите са изправени пред по-високи оперативни разходи във връзка с нарастващите заплати. Това вероятно ще доведе до прехвърляне на тези разходи на потребителите и до увеличаване на инфлацията.
Предстои ниско увеличение на инфлацията в региона на ЦИЕ, но то ще бъде много по-ниско, отколкото рекордните нива от 2023 г. Очаква се ръст на потреблението, което ще ускори регионалният растеж. Тази тенденция показва подобрена перспектива за сектора на търговията на дребно.
Пълното възстановяване обаче е под натиск от външните пазари.