Възходът на крайнодесните при евровота изпрати борсите в Европа надолу
Резултатите от евровота изпратиха европейските борси надолу. Резултатите показаха възход на популистки и крайнодесни партии и раздробен парламент, който трудно ще взема решения.
Във Франкфурт DAX загуби 171 пункта и в момента е на равнище 18 385. Лондонският FTSE 100 спадна с 37.15 пункта до 8 208 към 13 ч. българско време. Парижкият CAC се срина със 170 пункта до 7 831. Паневропейският индекс Stoxx 600 регистрира понижение от 4.41 пункта до 519.14.
Цените на петрола също бяха леко разклатени от резултатите от евровота. Фючърсите на суровия петрол тип “Брент”, който е референтен за Европа като цената по-късно се възстанови и в момента се търгува за 79.77 долара за барел.
Еврото също регистрира спад и удари едномесечно дъно Общата валута спадна с 0,4%, отстъпвайки заедно с европейските акции и френските облигации. BNP Paribas SA и Societe Generale SA се сринаха с повече от 6%.
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ
Резултатите от изборите за Европейски парламент показаха възход на популистките и крайнодесни партии. Победата на партията на Марин Льо Пен във Франция накара президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори. Евровота в Белгия също печели крайнодясната “Валмс беланг”. Германският канцлер Олаф Шолц преживя тежка нощ, след като неговите социалдемократи постигнаха най-лошия си резултат в историята, като пострадаха от ръцете на основните консерватори и крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD).
В Полша публикуваните тази сутрин окончателни резултати сочат, че управляващата в страната “Гражданска коалиция” на премиера Доналд Туск получава 37,1% подкрепа.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони засили позициите си, като нейната консервативна група “Братя на Италия“ спечели най-много гласове.
Социалистическата партия на Португалия и десният Демократичен съюз получават съответно по 8 и 7 евродепутатски места.
България праща в Европейския парламент 17 евродепутати. В България при обработени 63,28% протоколи на секционните избирателни комисии (СИК) в районните избирателни комисии (РИК) резултатите са: ГЕРБ-СДС – 22,94%; ПП-ДБ – 15,28%; “Възраждане” – 14,56%; ДПС – 12,71%; “БСП за България” – 6,95%; ИТН – 6,41%; “Величие” – 4,35 % .
Макар че центристките, либералните и социалистическите партии щe запазят мнозинството си в 720-местния парламент, вотът нанесе вътрешен удар на лидерите на Франция и Германия, повдигайки въпроси за това как големите сили в Европейския съюз могат да ръководят политиката в блока.
Засега резултатите сочат, че дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) ще бъде най-голямото политическо семейство в новия законодателен орган, като се очертава да получи около 185 места. Следват социалдемократите, които ще имат 137. “Обнови Европа” се нарежда трета със 79 депутати. Европейските консерватори и реформисти са с 73 места, групата “Идентичност и демокрация” взема 58. Партията на зелените получава 36. Левите в ЕП ще имат 36 места.
Промяната в дясно в Европейския парламент може да затрудни приемането на ново законодателство, което може да е необходимо, за да се отговори на предизвикателствата в областта на сигурността, въздействието на изменението на климата или промишлената конкуренция от страна на Китай и САЩ. Остават и 100 независими депутати.
Колко точно влияние ще имат евроскептичните националистически партии обаче ще зависи от способността им да преодолеят различията си и да работят заедно. В момента те са разделени на две различни семейства, а някои партии и депутати засега са извън тези групировки.