Заплатите обърнаха демографската катастрофа
Бедност, демографска катастрофа, масова емиграция – от десетилетия това е начинът, по който се представя България и в местни, и чужди медии. Това е и масовото възприятие за страната от българското общество, базирано на тенденциите от последния половин век. Обаче, незабелязано и неусетно реалността се променя, което ще има дълготрайни последици за икономиката и бизнеса.
Ниските заплати си отиват
Средната брутна заплата надмина 2000 лв. за първи път през последното тримесечие на 2023 г. и продължи да расте, достигайки 2200 лв. през първото тримесечие на 2024 г., което е темп на растеж от близо 17% на годишна основа. В София средната заплата вече половин година е над 3000 лева и продължава да расте. Над 3000 лв. заплата се отчитат вече четири сектора на национално ниво като абсолютен лидер остава секторът на информационните технологии и далекосъобщенията, където средната заплата надмина 5000 лв. Дори секторите с традиционно ниски декларирани заплати отчитат положителна динамика – всъщност, точно в тези сектори растежът на заплатите е най-висок и доближава 25% на годишна основа.
Тази промяна е устойчива и се движи от частния сектор. Въпреки високите увеличения на заплащането в държавния сектор през последната година, заплатите в частния сектор растат малко по-бързо и остават малко по-високи от средните. Т.е. държавният сектор продължава да е в ситуация на настигане спрямо заплатите в частния сектор. Дефицитът на кадри във все повече сектори и професии гарантира, че тенденцията на нарастване на заплатите ще се запази в средносрочен план, макар и на по-умерени нива.
Демографската катастрофа си отива
Десетилетия наред населението на страната спада всяка година и то с много. Но почти никой не забеляза, че през 2023 г. нищо подобно не се случи. Населението практически не се промени – отчетената миниатюрна промяна от 0.03% е в рамките на статистическата грешка. Какво се случи?
От една страна, пандемията си отиде и смъртността спадна. От друга страна, раждаемостта се повиши. От трета страна, повече българи се връщат в страната. Оказва се, че растежът на заплатите и ниската безработица водят до промени и в демографията.
Например, преди двадесетина години средният брой деца на една жена беше 1.2, т.е. близо до единица, което е индикация за драматичен демографски срив. По онова време България беше сред най-лошите примери в Европа. Но постепенно показателят се вдигна и към 2023 г. вече е 1.79, т.е. приближаваме се към 2, което осигурява стабилизиране на населението в дългосрочен план. Нещо повече, в момента, България е сред най-добрите примери в Европа по този показател.
При миграцията обратът също е видим – след десетилетия на постоянна висока емиграция, през последните четири години тенденцията започна да се обръща и вече повече хора се връщат в страната отколкото емигрират. Все още числата са ниски и сме далеч от масова тенденция на завръщане на българските емигранти. Но все пак, масовата емиграция приключи, нетната посока на движение в момента е към страната и ще се увеличава при продължаващ растеж на заплатите.