Европейските избори: Какъв цвят ще е новата сделка?
В началото на месец май Wilfried Martens Centre for European Studies, мозъчния тръст на Европейската народна партия, публикува „7Ds for Sustainability“ – нов стратегически документ, в който настоява за преориентиране на Зелената сделка към икономически растеж. Според него различните екологични политики, въведени по време на мандата, рискуват да доведат до „дефицит на инвестиции“ в Европа, както и да навредят на европейските индустрии и предприятия. Това е забележително прозрение – явно Зелената сделка всъщност никога не е целяла постигане на икономически растеж – от страна на партията, която я измисли и наложи.
Зелената сделка не изскочи от никъде – тя е логично следствие от европейските климатични политики през 21 в. и конкретно подписаното през 2015 г. Парижко споразумение за климата. Пандемията от Ковид-19 не само не забави, а даже ускори законодателната инициатива и прилагането на Зелената сделка. Правителствата, така или иначе, поеха пълен контрол върху икономиката и започнаха да решават накъде да се насочват не само публичните, но и частните пари. В ЕС бе приета Таксономията за устойчиви инвестиции. Започна и войната в Украйна, която също бе използвана като повод за стимулиране на инвестиции във ВЕИ и електромобилност.
В началото изглеждаше, че целият свят е тръгнал по същия път. Точно преди три години например Международната агенция по енергетика – създадена преди 50 години, за да осигурява на Богатия свят сигурен достъп до нефт – препоръча глобално спиране на добива на изкопаеми горива. Днес обаче нещата изглеждат доста различно. Първо, светът очевидно не се съобразява с каквито и да е сделки. Добивът на изкопаеми горива троши исторически рекорди буквално през ден, задоволявайки енергийния глад на цивилизацията. Войните се завърнаха и понятията „енергийна и ресурсна сигурност и независимост“ отново са на мода. Продажбите на чисти електромобили дават назад, а големите компании масово се отказват от „амбициозните“ си климатични цели. Европа изведнъж осъзна, че е станала ужасяващо зависима от вноса на всякакви „зелени“ неща от Китай.
През 2007 г. България се присъедини към най-големия пазарен блок в света. Днес значима част от него (Великобритания) вече е навън, а останалата бързо потъва в сравнение с водещите сили САЩ и Китай. През 2007 г. ЕС (вкл. Великобритания) правят над 30% от БВП на света. Само за 15 години са се сринали до около 20%. Освен страхотния ръст на Китай, силно впечатление прави икономическата мощ на САЩ. Дължи се основно на две сили – технологичната и енергийната. САЩ са дом както на най-силните технологични компании, така и на шистовата революция, която захранва цялата аналогова икономика – не само тяхната, но и на останалия свят. Техният дял от световната икономика днес е равен на този от 1980 г.
Проучванията показват, че този път ЕНП вероятно ще управлява заедно с Европейски консерватори и реформисти. Техният манифест посочва, че ЕКР ще защитава гражданите, фермерите и бизнеса от негативните въздействия на „настоящата прекалено идеологизирана зелена климатична политика“ и изразява желание да бъдат преразгледани „по-проблемните цели на Зелената сделка“. Крайнодесните групи, които също ще получат значимо представителство в Европарламента, масово считат, че целите за намаляване на емисиите са „напълно нереалистични“ и че „задължителният преход към ВЕИ е непостижим в дадения срок“.
Очевидно статуквото, което управлява ЕС в последните 20 години, се проваля и европейците започват да забелязват. Имаме нужда от рязък завой. Имаме нужда да скъсаме поне 80% от безумните регулации и всякакви други форми на пазарни изкривявания, които задушават предприемачеството, бизнеса и най-вече енергетиката и индустрията в ЕС. Имаме нужда от връщане към ценностите, които стоят в основата на Обединена Европа. Имаме нужда да си върнем свободата – както на мисълта, така и на действието. Така, че гласувайте – цветът на новата европейска сделка зависи от нас.
