Българският бизнес от правилната страна на технологичната революция
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
България е на кръстопът – да се превърне в лидер и пълноправен член на масата за диалог, или да изостане от икономическата трансформация в ерата на технологичния напредък. Само единият път е правилен и новото обединение на високотехнологичните индустрии БРАИТ иска да е мостът между всички заинтересовани страни.
БРАИТ обединява всички влиятелни асоциации, клъстери и компании, представляващи високотехнологичната икономика на България. Работата по това обединение тече от около 5 години, но предизвикателствата като пандемията от COVID-19, войната в Украйна и геополитическото противопоставяне всъщност изкристализират нуждата от организация, която да е двигател на промяната у нас. Към широкото обединение се присъединяват всъщност още няколко асоциации, след които BESCO и AIBEST. Това ще помогне на БРАИТ да се превърне в национално представителна работодателска организация.
“В момента на дневен ред е кампанията за присъединяване към Националния съвет за тристранно сътрудничество (НТСТ ). Това не е самоцел, но се случва веднъж на четири години и се случва в момента. Критериите за това са една национално представителна работодателска организация да представлява не по-малко от 50 хил. работни места, да е национално представителна, вътре да членуват поне 1500 компании, които покриват поне 2/3 от общините, да покрива поне 21 икономически дейности”, заяви за Forbes председателят на БРАИТ Доброслав Димитров.
Членството в НТСТ ще позволи на обединението да участва в диалога за икономическата среда у нас и БРАИТ да измести фокуса към високотехнологичната икономика.
“Във всяка една индустрилана револяция има три опори, на които да се опре една икономика. На първо място е достъпът до талант – образование, привличане на чужди кадри. На второ място е средата, в която влизат и регулациите, нормативната уредба. На трето – върховенството на закона. Тези три неща трябва да се случват едновременно. Единственият начин да се справим с това предизвикателство е да работим заедно. Протягаме ръка към всички работодателски асоциации, синдикати, държавата. Заедно можем да прескочим пропастта, която се отваря между високотехнологичните икономики и икономиките на миналото”, каза още Доброслав Димитров.
България – от правилната страна на историята
Големият въпрос е как да се случи този скок. Светът е на прага на петата индустриална революция, която ще формира не само икономиката около нас, но и всичко останало. Инвестират се милиарди в технологичния напредък и БРАИТ вярва, че България “не трябва да изостава от този прогрес”.
“Всички трябва да сме заедно с ясното разбиране, че бъдещето е технологично. Няма как да оцелеем икономически без инвестиции във високите технологии”, посочи Доброслав Димитров.
На практика най-голям приоритет в момента е пълноправното членство на България в Шенген, членството ни в Организацията за икономическо сътрудничество и сигурност и приемането на страната ни в икономическото ядро на Европа.
“Това е единственият начин да помогнем на българските предприамачи. Правилният момент е сега. Не след година-две. Амбицията ни е да имаме качествено подобрение на ситуацията в България и икономическия растеж”, категоричен бе Светозар Георгиев от BESCO.
Ключовите задачи, освен членството в НТСТ, е БРАИТ да се превърне в мост между позициите на членовете си и хората, които вземат решенията.
“И сега го правим, но поотделно. Идеята е да синхронизираме действията си и да заявим още по-ясно желанието си да бъдем приемани като пълноправни членове на масата за диалог. Индустриите, които представляваме, гонят около 20% от БВП на България”, категоричен бе Георгиев.
Високотехнологичното земеделие
Един от най-изоставащите в технологично отношение сектор е този на земеделието. Предизвикателствата са много, основно заради измененията на климата – високи температури, градушки, липса на водоизточници. Има и сериозна промяна в търговските взаимоотношения между Европейския съюз и трети държави, коментира по време на пресконференция Светлана Боянова от Института за Агростратегии и иновации.
“Искаме да имаме стабилно земеделско производство. Това е един от най-слабо развитите технологични сектори не само у нас, но и в Европейския съюз. Ако ние на местно ниво не си подадем ръка – български бизнеси и български земеделци, трудно ще ни се получи. Секторът е изправен пред много сериозни предизвикателства. Имаме много сериозни вътрешни проблеми, свързани с работната ръка. За решаването на тези проблеми имаме нужда да си подадем ръка с високотехнологичните компании”, категорична бе Боянова.
“БРАИТ ще бъде платформата, чрез която организациите да говорят. Не може технологичните фирми да правят страхотни неща, за които нашите земеделци дори не са чували. Ще работим да няма такава дупка”, допълни тя.
Икономическа революция в режим на политическа нестабилност
Политическата турболентност през последните няколко години у нас се отразява драстично на икономиката. Въпреки това изход има и БРАИТ са готови да говорят с когото трябва и колкото е необходимо.
“Писна ми да си говорим за това кого ще настигаме и с колко. Искам да сме лидери по отношение на това как се развива икономиката, другите да се съобразяват с нас. Нямаме време. Фокусирани сме върху миналото. Малко говорим за бъдещето, а нещата се променят. Колко бързо се адаптираме ще е от изключително значение за това как ще се развива тази икономика”, категоричен бе Илия Кръстев от AIBEST.
За Forbes Доброслав Димитров заяви, че политиките са национални и от ключово значение е да се аргументират причините за конкретните промени.
“Това не е въпрос на лява или дясна политика на конкретна партия. Тук става дума за бъдещето на България. Когато ситуацията бъде поставена по този начин, би трябвало да няма значение кой ще дойде на власт. Ако политиците не разбират колко е важно това, което се случва, нашата роля е да го обясним. Ако продължават да не разбират, би трябвало да е за тяхна сметка. От значение е да успеем да артикулираме, че причината, поради която сме се събрали, не е заради един интерес на даден бизнес или сектор, а на цялата икономика на България”, допълни Димитров.
