Силата на цветята
Малко пустинно растение и защитаващите го природозащитници поставиха под заплаха добива на литий в Невада, който може да произведе достатъчно количество от важния минерал за 50 млн. електромобила. Тогава основателите на миннодобивната компания откриват, че най-добрият начин да победят зелените е да се присъединят към тях.
„Риолитовият хребет е невероятно находище. Няма друго такова в света“, възхищава се Бърнард Роу, геолог-изследовател и главен изпълнителен директор на австралийската миннодобивна компания Ioneer. Петдесет и шест годишният Роу е пристигнал в Невада, за да търси злато и мед, и е поразен от хребета – вулканична скала в югозападната част на щата. Той събира рудни проби, които се оказват с висока концентрация на литий и бор. Откритието го подтиква да се обади на приятеля си Джеймс Калауей, тексасец, който е разработил една от най-големите литиеви мини в света в Аржентина. След надлежна проверка през 2017 г. те си осигуряват достатъчно права върху минерали в окръг Есмералда в Невада, за да произвеждат над 100 хил. тона литий годишно – достатъчно за производството на батерии за милиарди iPhone-и и милиони електрически автомобили. Сега просто трябва да започнат да копаят.
Риолитният хребет се намира на федерална земя, за което са необходими разрешителни от Бюрото за управление на земите. Но като се има предвид доминиращото положение на Китай в производството на литий (в страната се рафинират 75% от световното производство през 2023 г. в размер на 1 млн. тона), председателят на Ioneer Калауей вярва, че на проекта му ще се погледне благосклонно от политическа гледна точка. В края на краищата в момента САЩ произвеждат едва по 7000 тона годишно.
Но има една трудност – шестсантиметрово пустинно диво цвете с жълти цветове, наречено елда на Тийм (Eriogonum tiehmii). Сърцето на ареала на това рядко многогодишно растение с площ от 365 хектара се намира точно там, където Ioneer възнамерява да добива. Затова компанията си сътрудничи със специалисти по пустинни растения, включително изследователи от Университета на Невада, за да разработи план за изкопаване и „преместване“ на хиляди растения на подобен терен наблизо. „Нашият анализ показа, че планът ни би трябвало да сработи“, казва Калауей.
Той обаче така и не получава възможност да опита. След като 40% от местната популация, или около 17 хил. растения, загиват мистериозно през лятото на 2020 г., природозащитниците подават петиция за включването на растението като застрашен вид. Необезпокоявана, в началото на 2022 г. Ioneer представя преработени планове за добив. Месеци по-късно Службата за опазване на рибните ресурси и дивата природа на САЩ официално определя елдата на Тийм като застрашен вид.
Дилемата на Калауей с цветето на пустинята разкрива едно предизвикателство от ключово значение пред политиците. Кой да надделее в борбата на „зелени срещу зелени“, когато един екологичен проблем влиза в конфликт с друг? Струва ли си да се извлекат достатъчно минерали като литий, неодим и диспрозий, за да се осигури преходът към електрическите превозни средства, като се убият 44 хил. малки растения в сърцето на пустинята Невада? Трябва ли да поставяме вятърни турбини в морето, ако те убиват китове и морски птици? Ако отговорът е да, то колко мъртви китове са твърде много? „Всички искаха планът ни да успее за доброто на света“, казва Калауей. Администрацията на Байдън през 2023 г. обяви, че ще отпусне на Ioneer 700 млн. долара за проекта, ако разрешителните бъдат одобрени. Но хорът от противници на мината, включително базираният в Тусон, щата Аризона, Център за биологично разнообразие, се оказва твърде гръмогласен, за да бъде заглушен. „Беше прекалено рисковано да го одобри правителството – оплаква се Калауей. – Имаше много враждебно отношение към тази мина.“

Калауей, на 66 г., не е типичният изпълнителен директор на енергийна компания в Тексас, който води битки с либералите. Въпреки че баща му е бил петролен бизнесмен, той също така е бил дългогодишен член на NAACP (една от най-старите организации за граждански права в САЩ – бел. прев.) и председател на настоятелството на отстояващия леви убеждения Aspen Institute. Калауей завършва икономика в UT Austin и магистратура по философия в Оксфорд през 1981 г., след което прави кариера на изпълнителен директор в различни миннодобивни компании и компании за добив на вятърна енергия. Той казва, че намирането на решение на проблема на Ioneer с елдата е изисквало промяна в мисленето. „Преминахме от враждебно отношение към това растение и го превърнахме в символ на нашата компания – казва той. – Решихме, че ще проявим отговорност в грижата за тези растения. След като това се случи, всичко се промени.“
Ioneer препроектира минната кариера на базата на строга политика за „неприкосновеност“, създавайки буферна зона от стотици метри около всички растения, с изключение на много малък брой. Вместо да обградят елдата с открита кариера, те преместват някои операции на половин километър разстояние. След това удвояват мащаба на амбициозния си биологичен проект. Край Карсън Сити, Невада, наети от Ioneer ботаници разработват оранжерия с площ 150 кв. м, където отглеждат елда, събират семена и твърдят, че растението може да расте щастливо в леко обогатена с алкали градинска почва. Оказва се, че през 2020 г. жадни катерици са убили тези растения, докато са изкопавали корените им, за да търсят влага. Ioneer възнамерява да ги засее в подобни почви наблизо и като предпазна мярка е складирала хиляди семена в банката за семена и програмата за опазване на растенията Rae Selling Berry в Портландския държавен университет в Орегон. „Растенията имат най-големия шанс да оцелеят благодарение на нашата работа“, казва Калауей.
Противниците им обаче не са съгласни. Бенджамин Грейди, президент на Eriogonum Society и професор в Ripon College в Уисконсин, се опасява, че даването на разрешение за мината ще бъде смъртна присъда за елдата на Тийм, един от най-капризните от 250-те известни вида от този род. „Има някаква причина след безброй години еволюция тя да не расте никъде другаде, освен в тези специфични условия.“
За разлика от аржентинските литиеви мини, представляващи огромни езера за изпаряване на солен разтвор, в които с течение на времето се концентрира литият, мината на риолитния хребет ще бъде рудник от т.нар. твърд вид. Това означава, че Ioneer ще взривява, раздробява и пресява тонове скална маса. Процесът е скъп, но наличието на съединения на бора (използвани за укрепване на изолации, пластмаси и стъкло) го прави икономичен, казва Томас Чандлър, анализатор в SFA – консултантска компания по въпросите на металите в Оксфорд. Той изчислява, че продажбата на борна киселина би трябвало ефективно да намали разходите на Ioneer от 9000 долара за тон литиев концентрат на 2500 долара – сериозен марж, като се има предвид настоящата цена на спот пазара от 14 хил. долара за тон.
Проблемът според Роу е, че „няма рецепта за литиево-борните находища. Ако добивате злато или мед, има безброй книги“. Така че Ioneer трябваше да го измисли. Калауей прекъсва обяда си в изискания италиански ресторант в Хюстън Johnny Carrabba’s, за да разгледа в ръката си схема на бъдещия завод за литий, проектиран от Fluor и ABB. Това е разширен вариант на пилотния проект за 20 млн. долара, който те са били направили през 2019 г. Заводът ще използва малко вода и ще генерира цялата необходима пара и електричество чрез химически реакции. Първата фаза ще произвежда по 22 хил. тона литиев карбонат на прах и около 175 хил. тона борна киселина годишно.
С времето Ioneer планира да построи още няколко подобни завода. „Важното е, че това ще помогне на САЩ да бъдат по-малко зависими от останалата част на света“, казва Калауей, очевидно визирайки Китай. След като напълно бъде готова за експлоатация, мината Rhyolite Ridge ще бъде една от най-големите литиеви мини в света, но това все още е само капка в морето. Според SFA до 2030 г. търсенето на литий почти ще се утрои и ще достигне 2.8 млн. тона годишно.
Подобно на други стартиращи мини, Ioneer все още е една микроакция с волатилна цена. За първи път тя е листвана на Австралийската борса за ценни книжа през 2007 г., а сега се предлага като американска депозитарна разписка. Според документите на Комисията по ценните книжа и фондовите борси компанията разполага с 50 млн. щатски долара в брой, няма дългове, а през 2023 г. ще усвои 40 млн. Пазарната ѝ капитализация от 300 млн. долара е спаднала с 80% от средата на 2022 г. насам. Милиардерът и търговец на електроенергия Джон Арнолд притежава 13% от акциите, а компанията вече си е осигурила обещание за капиталово финансиране в размер на 500 млн. долара от южноафриканския миннодобивен гигант Sibanye-Stillwater.
В случай че Бюрото за управление на земеделските ресурси даде разрешение на Rhyolite Ridge (решението се очаква да бъде взето до средата на 2024 г.), това ще бъде първата нова мина във федерални земи, одобрена от администрацията на Байдън. Ioneer се надява да започне да произвежда литий до края на 2026 г. Купувачите, сред които Ford и Toyota, вече се редят на опашка. „Иска ми се да бяхме започнали по-рано“, казва Роу.