Вижте как екстремният състезател Веселин Овчаров планира да промени акробатичния парапланеризъм
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
„Винаги съм мечтал да обиколя света”, казва Веселин Овчаров. „Затова Fly The Earth е нещо мое, много лично. През 2013 г. качих за тандемен полет с парапланер гаджето на мой приятел, която каза, че това е най-хубавото є преживяване. Тъй като е много добър татуист, в знак на благодарност каза, че ще ми подари татуировка. Избрах да ми сложи на крака точно тези думи: Fly The Earth“, казва Веселин Овчаров.
По това време парапланеристът все още не знае, че няколко години по-късно мечтата му и тези три думи ще се преплетат и ще са в основата на компания, с която иска да промени спорта. В момента Овчаров и екипът на Fly The Earth са на финалната права в създаването на седалка за акробатичен парапланеризъм след затваряне на нов рунд финансиране от 400 хил. евро от Българската банка за развитие. Екстремният спортист казва, че до момента с партньорите му Христо Пеев и Петър Сяров са вложили общо около 180 хил. евро, а от инвестиционния фонд „Витоша Венчър Партнърс“ са получили 50 хил. евро.
Продуктът е вдъхновен от самия Овчаров и от разбирането му, че спортистите заслужават много по-високо ниво на сигурност и удобство. Като един от най-добрите състезатели в дисциплината, с хиляди часове и полети зад гърба си, той познава отлично изискванията и предизвикателствата.
През 2015 г. Овчаров решава да започне да работи за това, в което вярва. Макар да няма опит в бизнеса, се хвърля в дълбокото, воден от желанието да помогне на спорта.
„Захванах се, защото, когато започнах да се занимавам с акробатика през 2010 г., усетих, че безопасността е малко нечестна дума. По това време пионерът на акробатиката Раул Родригес, който измисли този стил, участва в създаването на седалка с допълнителен парашут, но и тя не беше достатъчно добра“, казва Овчаров за първите си мисли в тази посока.
По думите му сигурността е най-важното нещо. „И тук не става въпрос да имаш десет или 15 парашута, а те да са максимално независими един от друг. Важно е до коя дръжка за освобождаване на парашута ще имаш достъп, когато се случи да си целият омотан“, казва Овчаров. И добавя, че седалката на Родригес е била на пазара десет години, без да бъде подобрявана. По това време българинът „наивно се запитал“ какво толкова сложно има да се създаде седалка, която да отговаря на високите му изисквания.
Обяснява, че според него в идеалния вариант е важно да има два парашута с независими канали за освобождаване и един допълнителен чрез „кът-ауей система“ (при която парашутът се „отцепва“ самостоятелно). „Системата е заимствана от парашутизма, но при нас в акробатиката натоварването е много по-голямо, което не е съобразено достатъчно добре във вече съществуващите седалки.“
Целта на Овчаров е като състезател да даде опита си за създаването на възможно най-добрия продукт. „Кой направи първата екшън камера? Не я направиха Sony или Panasonic. Направи я един сърфист на плажа, който вижда проблема – на него му трябва такава камера. Големите компании не го правят, защото са заети да следят печалбите и приходите, при тях липсва вдъхновението. Тяхната крава си дава мляко. Сега ние си казваме: „Ще пуснем мляко с какао“.
Първите му стъпки към бизнеса са през 2015 г. с висока доза адреналин, „защото до този момент най-скъпото, което си бях купувал, е самолетен билет“. Овчаров лично помага в разработката на седалката и след подобренията – по думите му – тя се превърнала в бестселър. „Като дилър продавах десетки седалки на година, без дори да опитвам – хората сами идваха“, казва той.
До продукта се стига, след като през 2016 г. Овчаров и чехът Андрей Прохазка мотивират базираната в Монтана фирма за производство на текстил „Ава спорт“ да направят първата такава седалка с два нормални парашута и един, който “да се отцепва“. Той осъзнава от личния си опит необходимостта от подобрения, като признава, че много пъти е бил на крачка от инцидент, а има и много приятели, които или са загинали, или са инвалиди заради неща, които смята, че е можело да бъдат предотвратени.
Обяснява, че единият основен фактор е парашутните системи да сработват много бързо и пилотът да има варианти, а другият е активна система за защита при силен удар в земята – нещо, върху което също работи с екипа си.
Заради разминавания с ръководството на фирмата производител се стига до нов етап за продължаване на започнатото – в разгара на пандемията изпълнител на шивашката дейност е фирмата „Скайсървайв“ – отново в Монтана.
Fly The Earth продължава да развива разработката си. „Дотогава имахме седалката само конструктивно, но имаше какво да се подобрява. Защото освен безопасността трябва да имаш и удобство. Пилотите сме няколко часа във въздуха при седем пъти земното притегляне и е важно да има комфорт“, посочва Овчаров. И добавя, че са направени „революционни стъпки в разработките“, като са вкарани карбонови плоскости за разпределяне на натоварването. Така по думите му се постига голямата цел да се подобрят трите основни неща – безопасността, удобството и дизайна. Седалката вече е с три парашута, които са на различни места и са независими един от друг, а „това е различно спрямо досегашните седалки“.
По време на разработките се вижда и друг проблем на парапланеристите, свързан с настройването на една от катарамите. „Отделихме внимание, изследвахме проблема и намерихме решение. Решихме проблем на индустрия за милиони. С безброй тестове подобрихме много неща по седалката. Едно от основните са материалите, защото досега масово брандове, дори големите, ползваха най-евтините, но те са компромисни. Ние искаме системите за защита да работят, но не само на думи.“
През 2022 г. идва време за нова крачка в развитието на компанията. Екипът се мести в София, без да има център за изследване и развитие. Наемат помещение и постепенно започват да привличат служители. Вече минава времето на пандемията, в което „копаят тунел с вилица, но не спират“. Така, попаднал в дълбоките води, Овчаров започва да се учи в движение, а покрай трудностите осъзнава много житейски и бизнес уроци.
„Идването в София ни донесе много опит, защото имахме предизвикателства с хората, но постепенно стана така, че се разделихме с някои, а към нас се присъединиха много качествени служители. Хора, които дойдоха сами, без да поставят условия и които правят нещата със страст“. Голяма стъпка в желаната посока е привличането на технолога Мариана Ралчева, която има много опит. След идването є през септември 2023 г. напредъкът в разработването на седалката е постепенен, но по думите на Овчаров се изчистват много от грешките. „Тя се появи като ангел и ни помага много“.
„В един момент започнах да разбирам производството на седалката – само по себе си то е сложно, но като се раздели на операции, не е. Вече сме в по-добра фаза след изчистването на всички технологични детайли в производството. Донякъде е като цялостен ремонт на изгнил апартамент, но хубавото е, че вече сме в края на този ремонт.“
Успоредно със седалката Овчаров създава свои модели дрехи, като целта е те да са функционални. „Исках да имам панталон, с който мога да летя, да карам кайт, да правя ремонт и да изглежда добре, за да мога да отида в банката, например. Като швейцарско ножче. Отне ми близо четири години да направим десетки варианти и накрая създадохме произведение на изкуството. Наскоро бяхме на изложение и бяхме номинирани в категорията за иновации, но не ни дадоха наградата, защото нямахме всички сертификати. Този продукт като проект е много по-голям от седалката и има много уникални предимства.“
Голямото внимание обаче остава върху създаването на седалката. Оценката на Овчаров е, че в целия път на Fly The Earth са вложени над половин милион лева. „В тези пет години има поне две, в които няколко човека сме работили почти денонощно, което в заплати би било поне 150 хил. евро. От получените инвестиции и лични средства през 2023 г. около 200 хил. лв. са вложени за „шлифоване“ на продукта. Над 20 хил. евро са дадени за маркетинг, като в основата стои работата с над 10 водещи състезатели, които получават продукта, за да го рекламират.
С осигуреното наскоро финансиране от Българската банка за развитие настъпват и промени в собствеността на фирмата – Овчаров остава с 52.08% от дяловете є, Христо Пеев държи 17.36%, „Витоша венчър партнърс“ 4.86%, а ББР е с 26.70%.
Най-важни обаче остават мечтата на Овчаров и отдадеността на него и екипа му. „Миналата есен отидох в Германия да ремонтирам една къща, изкарах 10 хил. евро и ги вложих изцяло в проекта. Правя всичко, което мога, за да спася фирмата и мечтата си.“
Успоредно с това продължават и уроците. „През 2023 г. продадохме 15-ина седалки, които разочароваха хората, защото не бяха довършени. Бях против да го правим, но се вслушах в колегите, които настояха да се пуснат, за да може да има приход и да се поеме въздух. Оттогава сме имали стотина запитвания, които записвам в списък на чакащите, но не съм посмял да продам едно копче. Искам да сме изрядни, без да ме интересува какво пише в книгите и как се прави бизнес, защото всичко стои на моето име и репутация.“
Парапланеристът казва, че пазарът е за над 20 млн. евро на година и расте с по около 15% всяка година. „Първата година започнахме с една, бих я нарекъл, бета версия, много компромисна, но въпреки това продадохме над 120 седалки по света. Завъртяхме 200-300 хил. лева, макар и без печалба. Хубавото е, че ако новата седалка я лицензираме, може да се продава две десетилетия като бестселър и да продадем хиляди бройки.“
Овчаров посочва, че в момента Fly The Earth има трудности, но е на финалната права. „От спорта ми помага способността да управлявам риска. Виждам, че идва трудността, но знам, че имам вариант за действие. Това е като резервния парашут. В момента висим само на една връв и сме в най-критичния момент, защото сме 100% all-in.“
По думите му присъствието на Fly The Earth вече кара големите компании да действат. „Спонсорирахме един от водещите състезатели – италианец, с когото сме приятели. Той дойде един ден и ми каза, че му предлагат повече пари от една от големите компании. Те си бяха дали сметка, че не може най-добрият да рекламира марката на едно момче от София. Но качеството на седалката е несравнимо и в случая ферарито не излиза от Италия, а от България.“
Седалката трябва да е готова до седмици и в това време трябва да се намери качествен партньор, който да я шие на ишлеме. „Бизнес планът ни е да създадем 300 седалки тази година – 100 от най-високия клас и 200 от един по-нисък клас, който е само с два парашута. Успоредно продуктът трябва да се лицензира в Швейцария, а след това „идва сладката работа – само да творим.“ „За мен в крайна сметка важното е, че сме напът да създадем този продукт, а след това ще се появят и други, които ще дадат много по-добра безопасност и сигурност на спорта. Мечтата ми е след това веднъж-два пъти годишно през бранда да организираме лагери на места на които почти не е стъпвал човешки крак и хората да практикуват това, за което мечтаят. От такова събитие маркетингът ще е за години напред“.
Автор: Божидар Къртунов