Възходът на крайната десница в Европа плаши инвеститорите
Датата е 10 юни – ден, след провелите се избори за Европейски парламент тази година. Резултатите показаха възход на крайната десница и разтресоха борсите на стария континент. Сега анализатори посочват, че тази тенденция може да се отрази на преките чуждестранни инвестиции в Европа.

2% спад на ПЧИ в световен мащаб през 2023 г. констатира доклад на Агенцията за търговия и развитие към ООН (UNCTAD). В Европа и по-конкретно в България обаче се забелязва известен ръст като за 2023 г. се отчитат размер на ПЧИ в Европа от 16.4 млрд. долара.
Това обаче може да се промени. Големият въпрос е застрашава ли успехът на крайната десница европейската икономика и нейната привлекателност за чуждестранните инвеститори.
Френският случай
9 юни се оказа повратен момент за френската политика, след съкрушителната победа на партията на Марин Льо Пен във Франция и последващата оставка на президента Еманюел Макрон.
След обявяването на резултатите, френският борсов индекс Cac 40 отбеляза най-лошата си седмица от две години насам и изтри голяма част от печалбите за годината, докато доходността на облигациите скочи. Спредът между доходността по френските и германските ДЦК се разшири до нива, невиждани през последните седем години.
Междувременно френският финансов министър предупреди, че Франция върви към финансова криза, пише за Financial Times Силвия Мерлер, ръководител “Анализи” в Algebris Investments.
Нито обаче Франция ще преживее икономическа катастрофа, нито пък ще има сериозни непосредствени последици за цяла Европа. Въпреки това съществуват рискове – както на национално, така и на европейско ниво, които ще се отразят на компаниите и пазарите.
Във Франция се наблюдава механична реакция на пазарите след краха на Макрон. Непосредствено след изненадващото политическо решение на френския президент да свика предсрочни избори, инвеститорите преминаха към режим на намаляване на риска, докато осмислят последиците. Евентуална победа на левицата би предизвикала нови разпродажби на френски активи. Както крайнодясната, така и крайнолявата платформа призовават за отмяна на реформите на Макрон и съдържат популистки обещания, които трудно могат да се съчетаят с фискалните правила на ЕС.
Една силна левица също така би сигнализирала за особено тревожна евроскептична промяна, насочена срещу бизнеса и растежа. Именно тук се крият истинските рискове за Париж.
Мнозина сравняват ситуацията на Франция с тази на Италия, където дясната партия на Джорджа Мелони пое държавното кормило. Засега управлението не се е отразило прекалено негативна на италианския бизнес и икономика, но настоящото положение на Италия не е най-подходящото сравнение нито за френската реалност, нито за ситуацията в Европа.
По-подходящото сравнение е от 2018 г., когато изборите в Италия завършиха с необичайна коалиция между две популистки партии. Кабинетът тогава стъпи на взаимната неприязън към Брюксел и се разпадна след едва една година. Това правителство обаче живя достатъчно дълго, за да започне спор с Европейската комисия относно националния бюджет, което доведе до увеличаване на спреда по италианския държавен дълг.
Движенията на пазарите през последната седмица показват, че инвеститорите може би започват да оценяват риска от подобен сценарий във Франция. Тревожността се засилва допълнително и от перспективата за сходен развой на политическия терен в Германия. Лошият изборен резултат на канцлера Олаф Шолц на европейските избори ще отслаби германското правителство до края на мандата му не само във вътрешнополитически план, но и на европейската сцена.
Това означава едно – мощният френско-германски двигател на интеграцията може да загуби тяга и да остави място на десните, които да диктуват дневния ред.
А това е проблем за Брюксел. Защото, въпреки че десницата е изоставила призивите си за излизане от блока след катастрофата Brexit, представата й за Европа демонстрира пренебрежение спрямо зелените политики например. Проучванията в цяла Европа показват, че политиките в областта на климата не са приоритетни за десните избиратели, които предпочитат да се съсредоточат повече върху сектори като отбраната. Една окуражена европейска десница би могла да се възползва от възможността за преразглеждане на Зелената сделка, за да забави или смекчи някои разпоредби.
Освен че това очевидно е вредно за планетата, то може да направи Европа по-малко привлекателна като дестинация за зелени инвестиции. И това при все, че Международната агенция по енергетиката прогнозира, че до края на тази година общите инвестиции в чиста енергия ще достигнат 2 трлн. долара – два пъти повече от инвестициите в изкопаеми горива.
От гледна точка на инвеститорите ключовите битки в краткосрочен план са свързани със следващия бюджет на ЕС, включително пренасочването на плана за разходите на блока от “следващо поколение”, както и за собствените ресурси на ЕС. Предвид тази несигурност глобалните инвеститори може да са по-малко склонни да поемат европейски риск.
Изборите за Европейски парламент съживиха разказа за една раздробена Европа, в която социално-икономическите възгледи изглежда се променят в разрез с обявените политически приоритети на ЕС. Стъпките, които Европа ще предприеме от тук насетне, за да преодолее този дълбок разрив и да се справи с основната причина за успеха на крайната десница, ще определи бъдещето на стария континент.