Какво прави основателят на Nike Фил Найт, за да се увери, че парите му няма да отидат в ръцете на данъчните
Бейби бумърите контролират две трети от богатството на американските домакинства. Най-богатите от тях прекарват десетилетия в размисъл какво ще се случи с богатството им, когато си отидат. Четирима oт най-богатите американци, на възраст между 77 и 87 години, дават урок как хората могат да се уверят, че парите им ще отидат за благотворителност и за децата им, а не в ръцете на Чичо Сам
„В Орегон има четири сезона – есен, зима, пролет и дим“, оплаква се 85-годишният съосновател на Nike Фил Найт.
Tой говори от дома си в центъра на щата и изчислява, че заради горските пожари видимостта през прозорците му е ограничена до 100 метра. „Това е най-красивият щат в света и ти се къса сърцето, когато е опустошен от дима. Похарчих малко пари, за да проуча въпроса, и овладяването на пожарите по западните крайбрежни щати се оказва много лесно.“
Смело изказване. Но Найт твърди, че има една друга задача, чието решение му се струва доста по-трудно от очакваното – как да разпредели основната част от богатството си на стойност 39.2 млрд. долара. „Идентифицирането на благотворителни цели не беше толкова лесно, колкото ми се искаше, и предполагам, че моите наследници и съветници ще имат доста работа, когато аз вече не съм в състояние да намирам нови идеи – разсъждава той. – Но пък аз не бързам.“
Усилията на Найт са насочени към това да гарантира, че богатството му ще отиде при неговото семейство и за благотворителност, а не в ръцете на данъчните. На теория богатството му подлежи на 40% данък върху имуществото, но подобно на други участници в класацията на най-богатите американци Forbes 400 Найт е решен този данък да не „изяде“ голяма част от парите му. „Това е изкуство. Постоянно разговарям с финансовия си съветник и това е една от темите, които обсъждаме безкрайно – казва той. – Философията ми е, че ако постъпя правилно, благотворителните организации, които аз подпомагам, ще използват тези пари по-добре, отколкото правителството. Затова им ги давам с напълно чиста съвест.“ Досега Фил Найт е дарил 3.4 млрд. долара главно на University of Oregon (за научен и баскетболен център), на Oregon Health & Science University (за център за изследване на рака) и на Stanford (за международни стипендии за аспиранти, сграда за бизнес училище и изследвания на намаляващите когнитивни способности). Бейби бумърите в САЩ (родени между 1946 г. и 1964 г.), заедно с живите представители на по-старите поколения, са напът да генерират най-големия трансфер на богатство в историята. По данни на Федералния резерв днес в САЩ бейби бумърите контролират активи на смайващата стойност от 75 трлн. долара, а по-възрастните от тях – още 18 трлн. долара от притежаваните от домакинствата в страната общо 141 трлн. долара. Да, някои пенсионери от средната класа ще похарчат спестяванията си и ще умрат без пари. Но богатството в САЩ става все по-концентрирано, като най-богатият 1% притежава 31% от нетните активи, което означава, че повечето участници в най-богатия един процент (с минимално нетно богатство от 10 млн. долара) ще оставят много на своите деца, внуци и за любимите си каузи.
Това важи с особена сила за най-богатите. От 88 млн. живи американци, родени преди 1965 г., екипът на Forbes е идентифицирал 572 американски милиардери – 0.000007%. По наши изчисления те разполагат с общо нетно богатство от 3.9 трлн. долара, което могат да предадат на другите. Данък върху смъртта? „Само глупаците плащат данък върху имуществото“, гласи прочутата шега на бившия президент на Goldman Sachs Гари Кон, докато беше главен икономически съветник на президента Доналд Тръмп.
Не се заблуждавайте. Навремето данъкът върху имотите е бил истински източник на приходи в САЩ. Но в продължение на четвърт век политически, регулаторни и съдебни решения – в съчетание с изобретателността на частни адвокати – го унищожават. Конгресът увеличи сумата, която една семейна двойка може да предаде на наследниците си, без да дължи данък върху имуществото или дарението, от 1.35 млн. долара през 2000 г. на почти 26 млн. долара тази година. Тези 26 млн. долара могат да бъдат прехвърлени в тръст, което означава, че има възможност да нараснат в полза на внуците (или на следващите поколения), без да се дължат допълнителни данъци върху даренията или имуществото. Освен това данъчната основа на активите, притежавани от едно лице към момента на смъртта му, се увеличава, така че не се дължи данък върху капиталовите печалби от момента на поскъпването до момента на смъртта.
Резултатът е, че през 2020 г. само в 0.04% от смъртните случаи са се дължали данъци върху имотите в сравнение с 2.18% през 2000 г. На практика според действащия закон близо два пъти по-малко активи ще бъдат освободени от данък върху недвижимите имоти през 2026 г., когато изтича срокът на временните данъчни облекчения, въведени от администрацията на Тръмп през 2017 г. Но данъчните власти обещаха, ако това се случи, те няма да облагат прехвърлените приживе пари, ако за тях за били приложени по-големите данъчни облекчения.
Милиардерите и мултимилионерите може да се възползват от още по-големи данъчни облекчения чрез елементарна комбинация от техники за прехвърляне на богатство, използвани във все по-креативни и агресивни варианти. Някои прибягват до вътрешносемейни заеми. Други силно намаляват стойността на прехвърлените активи с помощта на теории защо липсата на пазарна реализация или контрола им намаляват стойността. Президентите Барак Обама и Джо Байдън предложиха да се ограничат някои от тези похвати чрез мерки за данъци за богатите. Но това не стана, докато демократите контролираха и двете камари в Конгреса. В момента няма как да се случи.
Един от най-старите начини за избягване на данъци е благотворителността – много по-лесно е да се дариш, отколкото да се търсиш дупка в закона. Индустриалецът Андрю Карнеги, който оглавява кампания за въвеждане на съвременния данък върху недвижимите имоти, раздава почти 90% от парите си – около 6 млрд. долара в сегашно изражение – преди смъртта си през 1919 г., като остатъка завещава на корпорацията с нестопанска цел Carnegie Corp. „Когато човек умира толкова богат, не го обичат“, пише той в есето си „Евангелие за богатството“ през 1889 г.
В един по-нов прочит на подобни техники Уорън Бъфет, Бил Гейтс и Мелинда Френч Гейтс създадоха през 2010 г. инициативата „Клетва за дарения“ (Giving Pledge), която изисква от подписалите я да раздадат по-голяма част от богатството си за благотворителни каузи още докато са живи или след смъртта си. Оттогава в инициативата са се включили 104 настоящи американски милиардери с богатство на стойност 1.5 трлн. долара (включително 77 родени преди 1965 г., чието богатство се оценява на 950 млрд. долара). Но не всички дарения са изцяло благотворителни. Напоследък един нов вид нестопански организации, занимаващи се със „социално подпомагане“, започна да засенчва филантропията, тъй като тези организации могат да участват в неограничено лобиране по определени въпроси и или да се занимават пряко с политическа дейност – неща, които традиционните благотворителни организации не могат да правят.
По-долу четирима членове на Forbes 400 споделят какви мерки са предприели, за да запазят наследството си и да гарантират, че богатството им ще отиде за семейството и любимите им каузи. Тези техники могат да работят и при хора с по-малко средства. Четиримата са на възраст между 77 и 87 г., тоест те са т.нар. мълчаливо поколение, живяло малко преди бейби бумърите. Те обаче не са мълчаливи, когато говорят за своето наследство. Нашите преподаватели са Филип Найт, Чарлз Кох – либертарианецът на свободния пазар, който притежава 54.5 млрд. долара, Харолд Хам – шофьор на камион, превърнал се в крал на фракинга, който притежава 25.2 млрд. долара, и интернет предприемачът Бари Дилър, който е най-бедният от четиримата с богатство в размер на 4.1 млрд. долара и е единственият демократ сред тях. Дилър е откровен и не се разкайва, че е използвал техника за спестяване на данъци, което смята за неправилно. „Живееш според данъчния кодекс и ако в него е записано, че можеш да направиш това или онова, и това е в широкия смисъл на думата, защо някой разумен човек би постъпил по друг начин?“
Чарлз Кох изкачва стълбите точно преди изгрев-слънце в сградата в Уичита, щата Канзас, където на третия етаж се намира офисът на Koch Industries – конгломерат с приходи в размер на 125 млрд. долара (по данни за 2022 г.), на който той е председател и съизпълнителен директор. Нависоко стои бюст на баща му – основателя на компанията Фред Кох, починал през 1967 г. на 67-годишна възраст. Чарлз е на 32 г., когато поема управлението на семейния бизнес.
Запитан защо на 88 г. той продължава да работи, Кох изтъква пирамидата на човешките потребности, формулирана от психолога Ейбрахам Маслоу, в която най-високо стои самореализацията. След което дава по-обикновено обяснение: „Моите пенсионирани приятели в клуба, в който членувам, в Палм Спрингс, всяка сутрин играят голф, после обядват и цял следобед пият джин. Ако аз правех същото, щях да си тегля куршума, но всъщност нямаше да ми се наложи, защото щях да съм мъртъв след шест месеца. Това не е живот“. Синът на Кох, 46-годишният Чейс, казва, че страстта на баща му както към бизнеса, така и към социалната промяна, го мотивира да не спира: „Той тренира шест дни в седмицата и е доста здрав, да чукна на дърво“.
Това не пречи на Кох почти да е завършил плана си какво ще стане с богатството му след неговата смърт. Той вече е прехвърлил на Чейс и на 47-годишната си дъщеря Елизабет равни дялове от своите акции без право на глас в конгломерата. След смъртта на баща си Чейс ще получи всичките му акции с право на глас, което ще му осигури контрол върху 42%. (Наследниците на брата на Чарлз – Дейвид, починал през 2019 г., също притежават 42%).
През март тази година Дейв Робъртсън, 61-годишен служител на Koch Industries, беше назначен за изпълнителен директор, редом с Чарлз. Дали това е фигурата, която ще осъществи прехода на бизнеса към Чейс? „Не искам да разкривам всички планове“, казва Чейс, който през март беше повишен в изпълнителен вицепрезидент. Но добавя, че сегашната му роля на ръководител на Koch Disruptive Technologies, дъщерно дружество за рисков капитал, е мястото, където може да „постигне най-голяма добавена стойност“. „Ние не го възприемаме като семеен бизнес, а по-скоро като меритокрация. Ако започнем да мислим, че „следващият Кох трябва да има тази или онази роля“, ми се струва, че ще имаме проблеми.“
Чарлз Кох разкрива, че децата му не са получили всичките му акции без право на глас. Останалото количество ще отиде за финансиране на неговите благотворителни организации и каузи, след като съпругата му, 78-годишната Лиз, бъде осигурена. Той не е подписал „Клетвата за дарения“ и не разкрива в какво съотношение ще бъде разпределено богатството му между семейството му и благотворителните му организации.
Но той вече е направил голям ход, за който никой доскоро не знаеше. През 2022 г. е дарил 4.3 млрд. долара от акциите на Koch без право на глас на базираната в Уичита организация с нестопанска цел Believe in People, създадена по чл. 501(c)(4) от данъчния кодекс. Това са широка категория организации за „социално подпомагане“, която включва всичко – от доброволни пожарни команди до Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие и Американския съюз за граждански свободи. За разлика от традиционната благотворителна организация, създадена по чл. 501(c)(3), организацията за социално подпомагане може да притежава цяло дружество за неопределено време и (стига тези дейности да подпомагат основната ѝ цел) да се занимава с неограничено лобиране, да участва пряко в политиката и да облагодетелства частни лица.
За даването на пари на такава организация няма данъчни облекчения върху доходите или имуществото, както е при традиционната благотворителна организация, но през 2015 г. Конгресът направи важна промяна в закона, прокарана от лобист на Кох. Тази промяна освобождава от данък върху даренията преводите към организациите за социално подпомагане. По този начин някой милиардер приживе може да направи голямо дарение на организация от типа C4 със скъпоструващи акции, без да плаща нито данък дарение, нито данък върху печалбите. След това организацията за социално подпомагане може да продаде акциите, без да облага капиталовите си печалби, или да ги задържи за неопределено време, получавайки дивиденти.
Макар че няколко милиардери са вложили целите си компании в организации от типа C4, дарението на Кох в размер на 4.3 млрд. долара за Believe in People е най-голямото в доларово изражение, известно до момента. Организацията се управлява от Чейс, Робъртсън и Брайън Хукс, който е съавтор на четвъртата книга на Чарлз Кох „Вярвай в хората“ (Believe in People), издадена през 2020 г. Четиридесет и пет годишният Хукс оглавява и Stand Together, мрежа от благотворителни и политически организации, финансирани от Кох. Освен това през 2020 г. Кох дари акции без право на глас на стойност 975 млн. долара на организацията от типа C4, управлявана от Чейс – CCKc4. Двете новофинансирани организации за социално подпомагане работят за насърчаване на прогреса на човечеството, така както е формулиран в книгите на Кох. Под чадъра на Stand Together се намира създадената преди почти две десетилетия организация Americans for Prosperity (AFP) – предшественик на организациите C4, която е харчила десетки милиони годишно за политически дейности и за политика, включително за противопоставяне на преизбирането на президента Обама. Комитет за политически дейности, свързан с AFP, сега се противопоставя както на преизбирането на Байдън, така и на Тръмп.
Кох е ревностен либертарианец. Той подкрепя редица мерки като намаляване на данъците и регулациите, реформа на наказателното правосъдие и легализиране на марихуаната. Макар да подчертава, че не той взима решенията в AFP, добавя: „Това, което според мен е много опасно и разрушително за нашата страна, е, че и двете партии стават все по-авторитарни“.
След като прекарва летата си на яхта в Средиземно море, през септември Бари Дилър, основател и председател на интернет и медийния конгломерат IAC, се завръща в офиса си в Манхатън. Той казва, че данъчният закон е несправедлив към онези, които не могат да си позволят яхта. „Идеята, че капиталът заслужава защита, а заплатите на работещите хора – не, е чудовищна“, казва той.
Дилър, на 82 г., особено ненавижда един подарък за богатите – анюитетния тръст със запазено право на ползване (Grantor Retained Annuity Trust, или GRAT) – популярен инструмент за прехвърляне на наследниците на активи, чиято стойност нараства, като се избягва плащането на данъци. „Анюитетните тръстове трябва да бъдат премахнати – казва той. – Никога не съм чувал за тях да съществува някаква социална обосновка.“ Но сега те са широко разпространени, така че и самият той ги използва. В допълнение към акциите на Expedia (отделена от IAC) на стойност 400 млн. долара, които Дилър понастоящем притежава в такъв анюитетен фонд, той е прехвърлил други активи на стойност над 1 млрд. долара чрез такъв фонд в различни тръстове, за да бъдат ползвани от неговите наследници. „По въпроса се присъединявам към останалите – признава Дилър. – Адвокатите ни не търсят [нови вратички]. Някои от моите приятели посвещават на това ужасно много време. Ние не го правим.“
Една от разновидностите е анюитетният тръст, разработен от семейство Уолтън, известен също като GRAT с нулево изплащане. Бившата съпруга на съоснователя на Walmart Бъд Уолтън, Одри Уолтън, спечели през 2000 г. съдебно дело, което позволява съществуването на такъв тръст. При него родителят внася акции или други активи в тръст за децата си и получава анюитетно плащане (то може да е с акции), определено така, че да се равнява на стойността на вложеното в тръста, при условие че активите нарастват с не повече от законоустановения лихвен процент, известен като 7520. Този процент е абсурдно нисък – 1.6% годишно за анюитетните тръстове, създадени през февруари 2022 г., тоест преди Федералният резерв да започне да повишава лихвите. Ако активите в тръста бележат ръст с повече от 1.6%, в тръста остава реално богатство за децата (въпреки че родителят е получил обратно всичките си пари), и то е освободено от данък дарение. Тъй като схемата работи само ако родителят надживее срока на съществуване на тръста, обикновено това се прави с поредица от застъпващи се по срок тръстове с продължителност от две до десет години. Допълнително предимство е, че родителят плаща данък печалба, дължим от тръста (например върху дивиденти от акции или капиталови печалби), като по този начин ефективно увеличава сумата, която остава за децата.
Въпреки че е подписал „Клетва за дарения“, Дилър все още планира да остави на децата си големи суми пари. „Вярвам, че твърденията на Уорън Бъфет и другите, че не трябва да оставяте на децата си богатство, защото това пречи на амбицията, е погрешно“, казва Дилър. Самият той е израснал в семейство от заможната средна класа в Бевърли Хилс, напуснал е колежа и е започнал работа в пощенската служба на агенция William Morris. „[Децата] или са амбициозни, или не са. Не вярвам парите да мотивират амбицията.“ Дилър е бил главен изпълнителен директор на Paramount Pictures, а след това на Fox, преди на 50 г. да реши, че иска да притежава собствена компания.
Дилър включва и децата си в своята благотворителна дейност. „Преди да бъде оповестена [инициативата], Уорън Бъфет ни се обади и ни попита дали бихме обмислили да бъдем в първоначалната група. Аз му отговорих: „Ще попитам сина си, тъй като той е най-пряко засегнат“, спомня си Дилър. Този син е 53-годишният принц Алекс фон Фюрстенберг – едно от двете деца от първия брак на съпругата му (с германски принц). Дилър се жени за Даян фон Фюрстенберг, известната модна дизайнерка, през 2000 г. „Той е нещо като идиот, който разбира от инвестиции“, казва Дилър за Алекс. Алекс фон Фюрстенберг управлява семейния офис на Дилър и Фон Фюрстенберг и е подтикнал доведения си баща да подпише „Клетвата за дарения“.
Досега Дилър е отпуснал 430 млн. долара за благотворителност, включително над 300 млн. долара за изграждането на Little Island – обществен парк на изкуствен остров в река Хъдсън край Манхатън, с градински алеи и амфитеатър. Той бе открит през 2021 г. след години на правни предизвикателства и превишаване на разходите. Паркът е детето на Дилър. „Винаги съм обичал общественото изкуство и обществените пространства“, казва той. Алекс и сестра му, 52-годишната принцеса Татяна фон Фюрстенберг, заедно с майка им, участват в управителния съвет на семейната благотворителна фондация. Всеки от тях има право на вето върху големи разходи, уточнява Дилър. Що се отнася до интересите на децата в сферата на благотворителността, Алекс вече е похарчил милиони от собствените си пари за популяризиране на програми за подпомагане на бедните американци да натрупат богатство. „Той се грижи за преодоляване на неравенството“, казва Дилър.
„Данъкът върху имуществото е важен фактор, който трябва да имаме предвид – откровено заявява Фил Найт. – Предполагам, че това е една от основните причини да раздам по-голямата част от богатството си, защото така мога да получа повече пари, отколкото по друг начин.“ Другият начин, разбира се, е част от парите да отидат при Чичо Сам под формата на данъци върху имотите или даренията. В Орегон, където Филип Найт е най-богатият жител, има 16% данък върху имотите, който той иска да заобиколи.
Щатът обаче се е възползвал от неговата благотворителност. Най-големият получател досега е University of Oregon, където е учил Найт. Навремето той се е записал за студент, служил е една година в армията, получил е магистърска степен по бизнес администрация в Stanford, тренирал е сърф и е продавал енциклопедии на Хаваите, преди да финишира до Япония (където урежда правата за внос в САЩ на линия обувки за бягане) и става член на CPA, преди да основе Nike през 1964 г. заедно с треньора си по бягане в колежа. Той отхвърля обвиненията, че притежава прекалено голямо влияние върху училището. Но обръща внимание и на критиките, обяснявайки защо не е подписал „Клетвата за дарения“. „Смятах, че с бързината на местните медии да критикуват те ще погледнат и ще кажат: „Не раздаваш достатъчно бързо.“
„Не искам да бързам. Избрах да се съсредоточа върху големи каузи, които може да имат голямо въздействие – добавя той. – Това е точно обратното на [бившата съпруга на основателя на Amazon Джеф Безос] Маккензи Скот, която бързо се включи в стотици различни благотворителни организации и направи много добро. Мнозина обаче бързат.“ Отговорността да продължи благотворителната му дейност, казва Найт, ще падне първо върху Пени, неговата съпруга от 55 години, която „е с 10 години по-млада от мен и е в по-добра форма“. След това решенията ще взема 50-годишният му син Травис. Бивш рапър (със сценичен псевдоним Chilly Tee), сега Травис ръководи базираното в Орегон анимационно студио Laika, което баща му придоби през 2002 г.
В мемоарите си от 2016 г., озаглавени Shoe Dog (“Изкуството на победата” в превод на български), Найт изразява съжаление, че не е прекарвал повече време с двамата си синове, докато е изграждал Nike. (По-големият му син, Матю, умира по време на гмуркане през 2004 г.) Сега той разговаря с Травис за филантропия. Този процес, признава Найт, „всъщност сега е в начален стадий, защото едва през последните няколко години започнахме да говорим. Аз все още вземам решенията, но той е до мен, докато ги вземам“.
Травис се учи на тънкостите в ръководството на Nike. През 2015 г. той влезе в борда на директорите като част от плана за приемственост. На следващата година баща му се оттегли. „Винаги съм смятал, че моята позиция в борда е нещо като пазител на културата“, казва Травис.
Найт използва анюитетни тръстове GRAT, за да прехвърли акции на стойност 3.8 млрд. долара в тръст на името на Травис. Друга маневра на Найт включва семейното дружество с ограничена отговорност (LLC), наречено Swoosh. Благодарение на него общата стойност на акциите, прехвърлени към тръстове за наследниците му, достига 4.4 млрд. долара, сочи анализът на документи, извършен от Боб Лорд – данъчен адвокат и старши съветник на групата Patriotic Millionaires, която се застъпва за по-високи данъци за богатите.
Въпреки че тръстът на Травис вече контролира близо 20% от семейните дялове с право на глас (на стойност 29.8 млрд. долара) в Nike, 85% от акциите технически се притежават от Фил Найт. Лорд изтъква, че той би могъл да използва анюитетните благотворителни тръстове (CLAT) – друга разпространена практика за намаляване или избягване на данъка върху останалото богатство. Както анюитетният тръст на Walton, така и анюитетният благотворителен тръст (CLAT) може да бъде „занулен“. Благотворителните организации получават анюитетни плащания за фиксиран брой години, изчислени така, че да покрият напълно стойността на активите, вложени в тръста, при условие че те не печелят повече от ниския лихвен процент 7520. Ако все пак стойността на активите нарасне, наследниците получават останалите активи в тръста, без да плащат данъци. Говорител на Найт признава, че CLAT са „жизнеспособна възможност“, но добавя, че „понастоящем не се предвижда подобен план“.
Найт има също така и възможност да остави тези акции на съпругата си, без да се плаща никакъв данък (по силата на данъчните облекчения за съпрузи) и да отложи тя да планира как да прехвърли наследството. На въпроса какъв процент от богатството си ще остави за благотворителност, Фил Найт отговаря пред Forbes: „Със сигурност много над 51%. Но и със сигурност не 90%. Ще е някъде по средата. В крайна сметка тези окончателни решения ще бъдат взети, след като си отида. Пени и Травис са на едно и също мнение и те ще вземат решенията за голяма част от сумата, която ще бъде дарена.“
„Парите не са водещ фактор за неговите решения, казва Шели Ламберц, главен директор по културата и административните въпроси в Continental Resources, за 78-годишния си баща – американския бизнес магнат в петролния и газовия бизнес Харолд Хам. „Той обича компанията. Тя е неговото първо и любимо дете. Неговата идентичност.“ Хам, 13-о дете на бедни земеделци от Оклахома, е събирал памук с боси крака, след гимназията е работил като шофьор на петролна цистерна, на 25-годишна възраст е започнал да се занимава със сондиране на кладенци, а впоследствие е оглавил американската революция в областта на фракинга.
Харолд Хам казва, че в момента основният му приоритет е да прави пари, за да изплати 4.3-те милиарда долара, които е взел назаем, за да направи Continental частна компания през ноември миналата година в сделка за 27 млрд. долара (стойност на предприятието). До този момент той вече е прехвърлил половината от семейния дял в Continental (който сега се оценява на 25 млрд. долара) в тръстове, от които да се възползват петте му деца. Това отне 25 години работа с адвокати и сложна комбинация от сделки с участието на семейно дружество с ограничена отговорност (LLC), заеми за тръстовете и отстъпки при оценяването. „Основният ключов фактор е да се започне рано, когато компанията е малка, преди да е настъпил растеж и да е създадена стойност – казва той. – Целта е да стигнете дотам, че когато умрете, да не се налага [наследниците ви] да продават компанията, за да платят данъците.“ Той отбелязва, че превръщането на компанията в частна не е ход за планиране на имуществото, а икономическо решение, обосновано от това, че пазарът се държи така, „сякаш петролът и природният газ вече не съществуват след 2020 г.“
Досега Хам е дарил около 200 млн. долара – по-малко от 1% от богатството си – за благотворителност, за изследвания на диабета, за институт по въпросите на енергията и за други каузи. През 2011 г. заедно с втората си съпруга той подписа „Клетвата за даряване“. Три години по-късно при развода ѝ написа чек за 975 млн. долара и се зарече никога повече да не се жени. Той не е склонен да дели парите си с данъчните. „Не съм видял нищо, което да ме убеди, че правителството се е справило много добре с парите, които Америка вече му е дала.“
Автор: Мат Дюро, Forbes