16 лоши навика на работното място и как да ги спрете

Всеки професионалист може да се сдобие с лоши навици, които намаляват или активно възпрепятстват неговия стремеж и продуктивност, а когато тези навици се разпространят широко на работното място, моралът може да пострада. Независимо дали негативната култура кара другите да задържат информация или да провеждат твърде много срещи, подобни практики могат да имат пагубен ефект върху цялостното представяне на екипа.

Ето 16 лоши навици, за които да внимавате, според опита на няколко предприемачи и мениджъри.

1. Клюки и оплаквания

Разпространяването на клюки, сплетничетнето и оплакването от отделни хора или екипи е често срещан лош навик в организациите, който носи само отрицателни резултати. Сплетните произтичат от непълна информация, прехвърлят отговорността за предизвикателствата върху другите и премахват стимула сами да инициираме проактивни усилия. Една полезна мантра е “говорете с човека/хората, а не за него/нея, и се стремете да откриете мъдростта, която все още не можем да видим”.

2. Приключване на срещите в рамките на часа или на половин час

От функционална гледна точка планирането на срещи, които приключват за час или половин час, почти гарантира, че участниците ще си тръгнат от срещата с чувство на безпокойство. Тъй като повечето срещи започват в час или половин час, вместо това планирайте добре структурирани срещи, които продължават 20 или 50 минути. Това оставя достатъчно време за последващи задачи и бърза грижа за себе си, без да закъснява екипът ви за следващия си ангажимент.

3. Проверка на имейли и текстови съобщения след работно време

Ръководителите трябва да установят “тихо” време след края на работния ден, когато не се разрешава да се проверяват служебни имейли и текстови съобщения. При наистина спешни въпроси трябва да се изисква телефонно обаждане. Така се поставят граници през седмицата и през уикендите, което позволява на служителите да се съсредоточат върху личните си дейности. Тази практика помага за предотвратяване на прегарянето и насърчава по-силен и функционален екип.

4. Предположение, че другите знаят как да изпълнят дадена задача

Един от лошите навици на работното място е да приемате, че тези, на които сте делегирали работа, имат ясна представа за възложената им задача. Важно е да провеждате чести проверки, за да се уверите, че те са се съобразили с искането и са успели да идентифицират подходящите ресурси или ключовите заинтересовани страни, необходими за изпълнението на задачата. Най-успешни са най-съгласуваните лидери и членове на екипа.

5. Запълване на пропуски с пристрастия

Навикът да преценявате и да имате предразсъдъци към (или за) други хора, без или с малко доказателства или данни в подкрепа на вашите предположения, е често срещан. Бързаме да запълним пропуските със собствените си предразсъдъци вместо да се опознаем на основното базово човешко ниво. Най-добрият съвет е да живеем с нагласата да даваме на хората предимството на съмнението и винаги да сме любопитни и да искаме да научим повече за другите.

6. Прекален мултитаскинг

Един често срещан лош навик на работното място е прекомерния мултитаскинг, който може да намали производителността и да увеличи броя на грешките. За да го спрете, съсредоточете се върху изпълнението на една задача в даден момент, като приоритизирате задачите и използвате техники за управление на времето, като например разпределяне на времето. Освен това поставяйте ясни цели за всяка работна сесия и свеждайте до минимум разсейващите фактори, за да поддържате концентрацията върху текущата задача.

7. Задържане на информация

Един от лошите навици е задържането на информация от алчност – когато служителите не споделят критична информация, за да запазят контрол или да получат предимство. За да се откажете от този навик, насърчавайте културата на прозрачност и сътрудничество. Насърчавайте редовните сесии за споделяне на знания и прилагайте екипни програми за стимулиране или признаване на споделянето на информация. Това повишава производителността и доверието в екипа.

8. Награждаване на лошото поведение

Лош навик е, когато ръководството възнаграждава лошото поведение. Твърде много организации насърчават хора, които постигат отлични резултати, но не проявяват същото ниво на целенасоченост в начина, по който се отнасят към хората в организацията. Лидерите трябва да насърчават хора, които правят и двете. Ето защо в прегледите на представянето си заложете показатели, свързани с това “как” хората вършат работа и живеят според ценностите на организацията. Това е от голямо значение!

9. Провеждане на срещи без цел

Не постигате приключване на срещите. Има твърде много срещи и твърде много лошо проведени срещи. За ръководителите на срещи – бъдете наясно с целта на срещата. Уверете се, че по време на срещата потвърждавате напредъка към целта. Насрочете изрично последваща среща за приключване, ако това не може да стане на първоначалната среща. Времето е ценно, а повечето хора мразят срещите. Направете ги по-добри.

10. Пренебрегване на календарите на другите

Често срещан лош навик е пренебрегването на календарите на хората, което често води до тройни резервации и ненужни срещи. За да се откажат от този навик, служителите трябва да поставят ясни граници и да отказват покани за срещи, които не се съобразяват с техния график. Насърчаването на правилната синхронизация на календарите и приоритизирането на несинхронната комуникация с цел ефективност е правилният път.

11. Неоценяване на разнообразието на мисълта

Да не се оценява разнообразието от мисли и опит в екипа е лош навик. Твърде често се свързваме с хора, които са сходни с нашия личностен тип, и ако членовете на екипа реагират различно в определени области, на тях може да се гледа като на неангажирани или недобре осведомени. Вместо това отделяйте време за разбиране на силните страни, потребностите и страховете на всеки член на екипа, за да можете да разгърнете пълния му потенциал.

12. Съотнасяне на натовареността към успеха

Имаме лошия навик да мислим, че да си “зает” е равносилно на успех. Заетостта е мярка за активност и управление на времето или може би за липсата на такива. Всеки път, когато някой ми каже, че е “толкова зает”, не мога да не се запитам защо времето му го управлява. Защо казват “да” на всичко? На какво трябва да казват “не” вместо това? Попитайте: “На какво всъщност служи моята заетост? И защо позволявам тя да ме завладява?”, коментира бизнес коучът Мария Гарет.

13. Избягване на комуникацията лице в лице

Избягването на личното общуване е много лош навик, който сме придобили на работното място. Въпреки че работата от разстояние не е толкова лоша, махалото се е отклонило твърде много. Толкова е лесно да си останем вкъщи, вместо да отидем в офиса. Но липсата на ефективна комуникация, страдащите взаимоотношения и по-малката креативност и продуктивност започват да мотивират работодателите и служителите да поправят кораба.

14. Разсейване с телефона

Телефоните ни са винаги под ръка и са склонни да диктуват вниманието ни. Макар и неволно, разговорите се прекъсват момент след момент. Сложете телефона и се отдалечете. Оставете го на бюрото си, включете го на безшумен режим и настройте известията си така, че да преминават много малко от тях. Като професионалист искате да оставите другите около вас да се чувстват свързани в разговорите с вас. Разсейването означава откъсване от темата.

15. Неделегиране на задачи

Липсата на делегиране е често срещан лош навик при повечето лидери. То се дължи на липсата на доверие в служителите им или на страха да се откажат от прекалено голям контрол. Всички лидери трябва да разберат, че делегирането е от решаващо значение за съзряването на техния екип – то е като фитнес зала за добро вземане на решения. Подкрепата им при вземането на добри и/или лоши решения изгражда тяхната увереност и превръща всички в по-добри лидери.

16. Пропускане на размисъла в екипните срещи

Днес размисълът само е станал по-важен, тъй като темпото на бизнеса продължава да се увеличава. Рефлексията отразява споделеното учене и често спестява време и пари в бъдеще. Добавете въпрос за размисъл в дневния ред на индивидуалните и екипните си срещи: Къде трябва да се гордеем? Какво научихме? Как можем да бъдем още по-добри?