Да минеш между капките
Виждали ли сте ги? Има една любопитна, корпоративна порода хора, които все успяват да минат между капките. Каквото и да се случи, излизат не само невредими, а дори навличат доспехите на воина-победител. Нищо че често те самите може да са забъркали кашата, която трябва да се разрешава.
Ако не се сещате веднага за примери, сигурно това ще ви подскаже – те допускат грешка, но някак ловко успяват да се отърсят от нея и да я прехвърлят в повечето случаи на лошо стечение или на някакви външни обстоятелства. Опитните интервюиращи и анализатори на човешкото поведение наричат това „външен локус на контрол“, но хората, за които става дума тук, имат и нещо повече – невероятно умение да запазват невинност в собствените си очи, каквото и да са навършили. Те не само намират вината във фактори извън тях, но и безскрупулно прехвърлят отговорността за случилото се на потърпевшите от техните действия или на нищо неподозиращи колеги. Някои наричат подобно поведение макиавелизъм, други – хитрост и лукавост, а трети с тъжна въздишка ги окачествяват като типичните „корпоративни животни“.
Преди време самоотвержено помагахме на клиент да привлече в България важен за организацията им проект, водещ след себе си солидна инвестиция. Както обикновено се случва при такива значими решения, има разнообразни вътрешни ветрове и въздушни течения – едни активно подкрепяха идеята, други одобряваха, но гледаха да не си навличат допълнителни ангажименти или пък неодобрението на тези, които бяха против нея, трети бяха пасивни и незаинтересувани, четвърти тихичко се противяха, но не предприемаха действия, и пети, които интензивно и отдадено правеха всичко възможно да не се случи този проект въобще.
Нормално. Не може, а и не бива да очакваме, че винаги и за всякакви въпроси ще сме на едно и също мнение. По-любопитното е как точно тези, които предвождаха „противниковата армия“, бяха първите, които възторжено и шумно ръкопляскаха, когато решението инвестицията да се направи у нас все пак се взе. По-младите ми колеги тогава просто онемяха. Наистина е трудно за проумяване как може да се случи такъв обрат на 180 градуса, и най-вече колко незабелязана за много хора остана тази мигновена мимикрия. Доскорошната активна опозиция успя да се промъкне до първите редици, когато се оповести решението, беше все там, където се раздаваха похвалите и благодарностите за свършената работа, и дори някои от тях си закачиха в CV-то добре развилия се проект като медал.
Подобни примери – колкото искаш. Политическите преображения вече не изненадват.
Какъв е ефектът от задкулисните игри, притворството и лукавството на тези люде? Да го погледнем през призмата на компаниите. Свидетелите на това преобразяване и диаметрално различно поведение имат също разнообразни реакции – едни остават огорчени, но пасивни, други негодуват, но ако не могат да променят нещата, или се оттеглят и отчуждават от шумно прокламираните организационни ценности, или напускат. Лошото е, че има и такива, които се възхищават на подобни псевдогерои и дори ги имитират и следват. Така лъжицата с катран вгорчава огромното количество мед.
Как да ги забележите – те рядко признават грешка, винаги има друго обяснение. Уж получават често отличия и награди, а най-добрите ви и етични хора се държат настрани от тях. Наблюдавайте дали в името на постигането на резултатите не се стъпкват други хора, обръщайте внимание и на най-слабите сигнали, които могат да подскажат, че корпоративната ви „звезда“ повече вреди, отколкото помага. Ако хората често напускат фирмен любимец, ако съвестните хора търсят начини как да отидат в други отдели или разчитат максимално на дистанционната работа, за да намалят поне физическата близост с този псевдогерой, то тогава е време за действие, преди средата да стане благодатна почва за така известното корпоративно лицемерие.
