Защо „хвалбата със заетостта“ руши взаимоотношенията на работното място
Случвало ли ви се е колега постоянно да подчертава колко е зает, описвайки безкрайни задачи или късните часове, до които работи? Въпреки че изглежда безобидно, това поведение може значително да навреди на взаимоотношенията на работното място с течение на времето.
„Самохвалството със стреса“ се отнася до редовно хвалене със заетост или натовареност, за да се предаде чувство за важност, продуктивност или отдаденост. Въпреки че е напълно основателно да искате да споделите предизвикателствата си с доверени колеги, когато хората го правят предимно, за да „изглеждат стресирани“ и преуморени, те са склонни да отчуждават хората около тях.
Основното намерение обикновено е да се създаде образ на незаменим и трудолюбив, дори ако действителната ефективност или резултатите от работата не са непременно подчертани. Хвалбата със заетостта може да бъде фин начин за търсене на одобрение или възхищение от колеги и началници.
Проучване от 2024 г., публикувано в списанието Personnel Psychology, изследва това явление и установява, че то обикновено има отрицателни междуличностни последици на работното място.
Ето две причини, поради които хвалбата със заетостта влияе върху взаимоотношенията на работното място, според проучването.
1.Прави хората нехаресвани
Изследователите открли, че хвалбата със заетостта често има обратен ефект, тъй като колегите са склонни да възприемат стресираните самохвалци като по-малко компетентни, вероятно поради усещането, че не знаят как да управляват ефективно времето, стреса или натоварването си.
Ако някой е винаги зает, но не постига измерими резултати, това може да доведе до съмнения относно неговата продуктивност. Те могат да бъдат възприемани като някой, който се бори да приоритизира или делегира работата и се занимава с постоянни оплаквания и самореклама.
Изследователите установили, че такива хора също се възприемат като по-малко топли и симпатични. Стресовото самохвалство често се фокусира върху натовареността и постиженията на индивида, което може да изглежда като егоцентрично и арогантно.
Подчертавайки собствената си заетост, такива хора могат неволно да отхвърлят или минимизират усилията и предизвикателствата на своите колеги. Това може да породи негодувание, особено ако другите работят също толкова усилено, без да търсят признание. Може да се възприеме и като липса на интерес или съпричастност към другите, което ги кара да изглеждат по-малко топли и достъпни.
Освен това колегите може да намерят стресовото самохвалство за досадно, особено ако е често и изглежда като заявка за съчувствие или внимание. С течение на времето те може да станат десенсибилизирани към оплакванията на стресирания самохвалец и по-малко съпричастни към ситуацията си. Те може да започнат да вярват, че човекът преувеличава и е неискрен.
Следователно изследователите установяват, че колегите на заетите самохвалци са по-малко склонни да им предложат помощ. Те може да си помислят, че стресът на индивида е причинен от самите тях поради неефективност, което ги прави по-малко съпричастни или се притесняват, че техните приноси или предложения ще бъдат посрещнати с допълнителни оплаквания, а не с благодарност.
Колегите може също да смятат, че усилията им да помогнат няма да бъдат реципрочни, тъй като заетият самохвалко обикновено се фокусира върху собствения си стрес. Те може да почувстват, че помощта няма да има значение, защото винаги ще намират нещо ново, за което да се стресират.
Освен това изследванията показват, че хората намират скромните колеги за по-симпатични. Така че заетото самохвалство става контрапродуктивно, тъй като не помага за набиране на подкрепа и също така компрометира образа на себе си, който един стресиран самохвалец иска да проектира.
2.Стресът е заразен
Изследванията показват, че стресът на един човек може да се прехвърли върху друг човек в същата социална среда. Първо, като поставят заетостта на пиедестал, заетите самохвалци могат да накарат другите да се съмняват дали правят достатъчно.
Второ, подобно поведение също така създава прецедент, че претоварването е норма или очакване и може да създаде натиск, за да съответства на това ниво на заетост. Това може да подхранва стресова култура на работното място, където видът на заетостта се цени повече от действителното представяне и благополучие.
Освен това, ако членовете на екипа смятат, че стресовото самохвалство е възнаградено или възхитено, това може да демотивира тези, които предпочитат да работят тихо и ефективно, без да търсят внимание, понижавайки морала на екипа и сътрудничеството.
Освен това постоянното слушане за стреса на друг човек може да бъде емоционално изтощително. Колегите може да се дистанцират от заетите самохвалци и да избягват да им помагат да запазят собственото си психическо здраве и емоционална енергия.
Обичайното заето хвалене може да подкопае цялостната положителна динамика на работното място. Ако срещнете зает самохвалко, подходете към ситуацията с емпатия, но не се чувствайте задължени да поглъщате или разрешавате стреса им. Поставете граници, за да защитите собственото си благополучие. Важно е да се насърчи култура на работното място, където истинското сътрудничество и взаимното уважение се ценят пред привидната заетост.
Също така е от съществено значение съзнателно да управляваме начина, по който говорим за натовареността и стреса си, да осъзнаваме всяко неволно хвалене на заетост и да обръщаме внимание на основните мотиви зад това. Саморефлексията и съзнателната комуникация са ключови за поддържането на здрави взаимоотношения на работното място и насърчаването на по-позитивна, ефективна и подкрепяща култура на работното място.