Тамянка? Не, това не е вино с тамян, това е находка с произход България!
Има две положителни тенденции в консумацията на вино през последните 5-10 години в България: първо – консумира се все повече българско, вместо вносно вино. И второ – увеличава търсенето на изцяло местни сортове.
В контекста на страна, която 50+ години е била изцяло насочена към износ, следователно – с лозя засадени с международни сортове, това е повече от любопитно и предизвикателно… Защо казвам това? Защото, когато искаш да си продаваш местните сортове (като Италия, да кажем), се предполага че най-малкото си засадил по-голямата част от масивите с тях.
Първа пречка по пътя – в България все още преобладават каберне и мерло. Може и да не личи по пазара, но истината е, че много по-малко са лозята с мавруд и гъмза. Но за щастие все така предлагането се определя от търсенето. И все повече лозари и собственици на земя се ориентират към презасаждане на лозята си – от международни към местни сортове.
И още една тенденция, която пряко засяга нашата история (както пазарно, така интуитивно): търсенето на бели вина се увеличава, за сметка на червените вина.
До тук – добре. Ако трябва да изведем положителните тенденции в това простичко уравнение, то излиза, че трябват повече качествени бели местни сортове, от които винарите да правят повече качествени бели български вина. А те, сортовете, не са чак толкова много. Че и не са съвсем чисто български. В повечето случаи – балкански или даже източноевропейски. Точно такъв е случаят с тамянка, която от една страна приемаме за местен сорт, а от друга – знаем, че това не е съвсем вярно, защото тамянка е още дребнозърнест бял мускат (Muscat Blanc à Petits Grains). Няма да оспоря нито едно от двете твърдения, но ще ги разясня.
Първо: Тамянка е древен и доказано местен сорт с произход Румъния (според най-достоверния източник VIVC база данни със световните винени сортове), където е позната под името тамайоса, без данни за генетичните й родители.
Второ: Тамянка се ползва като синоним на дребнозърнест бял мускат, но това си е отделен сорт, разпространен и добре познат по света. От там идва объркването. И затова много често потребителят, който купуват тамянка не знае тамянка ли си купува, мускат ли ще пие.
Всъщност, няма кой знае какво значение. Добрата новина е, че и двете вина са много близки като характеристики: имат ефирен, подчертано цветист профил, отлични киселини, които обикновено са балансирани от сочна плодова част, наподобяваща сочна круша или ананас. Развитието след година-две е оптималното им състояние, когато виното започва да придобива леко смолисти нотки, абсолютно точно описани от старите дегустатори като тамянови нотки.
След тази обстойна прелюдия, дойде време да ви разкажа и за моя опит със сорта. Веднага бързам да кажа, че той е сред бест-селърите, поне по мои наблюдения, в последните две години. Хората не си поръчват мускат, но обичат тамянка… Причината е, че все повече български винопроизводители се обръщат към този сорт и вадят истински добри вина. Най-красивите сред тях не са супер ароматни (или направо миризливи, ако трябва да си го кажем както си е), имат изящно тяло – стегнато, гладко и завършват с усещане за изобилие от сладки бели плодове и… тамян. Ммм, да, наистина са вкусни.
За да определя петте си фаворита, дегустирах 10 тамянки от 10 различни винарски изби, с произход от цялата страна, и така се оформи следният представителен списък. Ето го и него:
Tamianka 2023 Bratanov‘s Winery, регион Сакар и Източни Родопи
Интензивна тамянка с изпълващо устата тяло, и по някакъв начин не-мускатова. Какво ще рече това? Носът е в сладката гама, само че по-скоро напомня сладкиш с масло и карамел, портокалово сладко, сушени екзотични цветя. Вълнуващ нос, без да е твърде флорален, а тялото е обло, меко и хармонично, със съвсем различен вкусов профил – по-скоро билков, смолист (тамянов). Такъв е и финалът й. Автентична тамянка, която и създателите й смятат, че представя местният сорт, а не известния си мускатов роднина. Единствен недостатък е, че в тази реколта количествата са силно ограничени и тя практически може да се намери вече само в избата.
Dalakov Tamianka 2023 Better Half, регион Източна Тракия
Много свежа, лека и изящна като пеперудени крила, с изобилие от цитрусова свежест, но и мекота, това е тамянка, която можете да пиете по всяко време на деня и по всяко време на годината! Стилово е сред обраните, въздържани в своята цветистост тамянки, каквато е била и идеята на Николай Далаков. Но интересен е моментът с нейното тяло, което има една женствена „окръгленост“, вероятно дължаща се на квеврите (или специалните амфори от теракота), в които виното ферментира и отлежава за кратко преди бутилиране.
Epic Tamyanka 2023 Staro Oryahovo, регион Северно Черноморие
Сочни бели плодове на нос: бяла праскова и прясно срязана круша с деликатни билково-цветисти нотки напомнящи цъфнал бял люляк (или момина сълза?). Елегантна, свежа, гладка в устата с плодов финал, без да е твърде ароматна в края на вкусовата част. Определено е сред най-сигурните тамянки ако искате да представите както сорта, така и новото, качествено лице на българското бяло винопроизводство.
Dogma Tamianka 2023 Zaara Estate, регион Сакар и Източни Родопи
Отлично направена тамянка с много лек, бледо златист цвят и сладостна ванилова нотка в носа, последвана от зряла карамелизирана праскова с далечен намек за смола (тамян). За почитателите на по-плътните, окръглени вина, това е вашата тамянка – с достатъчно плът, плод и сладка праскова на финала. Вино, което заслужава внимание!
Tamianka 2023 Downtown Urban Winery, регион Източна Тракия
Чистота! Това е първата дума, която извиква тази тамянка. Създава усещането, че сте си легнали в свежо изпрана, прохладна завивка. Много добра работа със сорта, който показва своя потенциал във виното на Downtown Urban Winery – като плодова изява и вероятно с добра възможност да отлежава година-две.
