Как AI регламентът на Европа спъва стартъп компаниите
Август 2024 г. Това е месецът, в който в сила трябва да влезе европейският закон за AI – първият в света. Законът има за цел да гарантира етичното използване на технологията. Много технологични стартъпи обаче се опасяват, че процъфтяващата индустрия може да се окаже в бюрократичната хватка на едно добронамерено законодателство, което ще спъне AI иновациите.
Хронологията на един регламент
В края на месец май ЕС прие първия подобен закон, след определено като “историческо” споразумение между държавите в блока. Регламентът въвежда нови правила при разработването на изкуствен интелект като оценява риска от AI и класифицира различните приложения според тази оценка.
Тези с “минимален риск” – включително приложения като филтри за спам – няма да бъдат регулирани. Системите с “ограничен риск”, като например чатботовете, ще трябва да се подчиняват на определени задължения за прозрачност. Най-тежките регулации ще бъдат за доставчиците на системи, класифицирани като “високорискови”, които могат например да създават профили на лица или да обработват лични данни.
Регламентът ще започне да действа формално през август 2024 г. като ще се даде гратисен период на компаниите да отговорят на нормативните изисквания, а различните изисквания ще влязат в сила поетапно до 2026 г.
От февруари 2025 г. ще започнат да действат забраните за приложения, които представляват “неприемлив риск”. Това са системи, които целят манипулация или заблуда на обществото или класифицират хора въз основа на “социално точкуване”.
През август 2025 г. в обхвата на регламента ще попаднат и AI моделите с общо предназначение, които са в основата на инструменти като ChatGPT или Google Gemini.
От август 2026 г. ще започнат да се прилагат мерките за приложенията с висок риск, включително системи, използващи биометрични данни.
Добри намерения, но много проблеми
Според представители на ЕС законодателството за AI има за цел да подпомогне разцвета на новите технологии с ясни правила на играта. Това обаче не е съвсем така. Според критиците прибързаните опити за регулиране ще ограничат по-скоро използването на самата технология, отколкото рисковете, породени от нея.
Разходите за привеждане в съответствие с новите законови изисквания например може да достигне шестцифрени суми за компании с около 50 служители. За малките бизнеси това може да се окаже непосилно. Освен това набирането на средства от инвеститори ще се превърне в сложен процес, а пътят към успеха в Европа ще се превърне в трънлива пътека с много неизвестни.
Пред Financial Times критици на текстовете посочват, че регламентът е необмислен и регулаторите са пропуснали съществени подробности, нужни на компаниите, които искат да спазват разпоредбите – от ясни правила за правата върху интелектуалната собственост до кодекс на практиките на отделните предприятия, които да дадат насоки на технологичните компании как да прилагат правилата.
Според някои оценки ЕС се нуждае от около 60-70 вторични законодателни акта в подкрепа на прилагането на Закона за изкуствения интелект. Приложение за лицево разпознаване с изкуствен интелект например представлява висок риск и съгласно регламента се изисква предварително тестване на системата. Законът обаче не регулира как това тестване ще бъде извършено. Друг въпрос, по които липсва яснота в настоящия текст, е дали системи като ChatGPT действат незаконно, като се “учат” от източници, защитени от закона за авторското право.
Предизвикателство е и имплементирането на регламента в отделните държави членки. Няма яснота кои агенции на национално равнище би следвало да отговарят за прилагането на разпоредбите.
Правилата включват повече прозрачност относно начина, по който AI приложенията боравят с данни, качеството на наборите от данни, които използват за обучение на модели, ясна информация за потребителите и стабилен човешки надзор. Компании в сектор здравеопазване, образование и критичната инфраструктура попадат в тази категория.
Това означава, че за български компании като Shemha Health – победителят в категория стартъп на 2024 г. на Forbes Business Awards тази година ще стане по-трудно да развиват бизнеса си. Компанията стои зад продукта PrOPA™ – иновативно телемедицинско и мултидисциплинарно решение, подпомогнато от AI, чиято цел е да създаде организирана система в процеса по диагностика, лечение и проследяване на онкологични заболявания. Платформата предлага достъп на пациента до персонално електронно здравно досие.
“Големият проблем е, че едно от изискванията е да има документация за принципите, по които AI моделите вземат решения. Това обезсмисля самообучението им. Няма как да се проследи този процес”, казва за Forbes Bulgaria Борис Колев, част от AI Cluster Bulgaria.
Мнозина се опасяват, че новите европейски правила в сферата на изкуствения интелект са в противоречие с по-широката амбиция на родните технологични компании да се конкурират със САЩ на AI терена.
От Брюксел са категорични, че новите правила няма да навредят на иновациите и законът “не се отнася до всичко под слънцето”, а изключва научноизследователската и развойна дейност, вътрешнофирмени разработки на нови технологии и системи, които не са високорискови. Според Брюксел законът не просто не представлява пречка, а напротив – ще помогне на стартъпите.
“Ако този закон влезе в сила в този си вид, доста компании биха се изнесли на други пазари. Това ще повлияе на иновациите и разработката. Ако големите компании могат да си позволят да инвестират, за да покрият всички изисквания, това няма как да стане с малките компании”, допълва Борис Колев.
