Урология без разрез
| Партньорска програма
Д-р Явор Семерджиев, началник на Отделението по урология на болница „Доверие“ и републикански консултант по урология за София-град за 2024 г., за модерните възможности за справяне с увеличението на простатната жлеза
Д-р Семерджиев, вие имате дългогодишна практика и задълбочени познания в областта на урологията. Разкажете за професионалния си път дотук.
Завършил съм медицина през 1996 година. Придобил съм специалност по урология през 2004 г. По време на специализацията ми имам проведени две едногодишни специализации в чужбина – в Lund University, Швеция, като стипендиант на шведското правителство, и в LIJ Hospital, Ню Йорк, като стипендиант на Endourological Society. От 2008 година съм завеждащ Отделението по урология на болница „Доверие“. Заедно с моите колеги развиваме дейността си в насока минимално инвазивно, „без разрез“, лечение на урологичните заболявания. Основно това са методите на роботизираната и лазерната хирургия.
Посочете ни примери за такъв вид „безкръвна“ хирургия.
Сред примерите за този вид хирургия са лазерно лечение на камъните на пикочните пътища, лазерно лечение на туморите на пикочния мехур, роботизирана хирургия на рака на простатната жлеза и лазерно лечение на доброкачествено увеличената простатна жлеза.
Какво заболяване е доброкачественото увеличение на простатната жлеза?
Простатната жлеза произвежда течната съставка на семенната течност. Във връзка с тази си функция тя е разположена около пикочния канал (канала който започва от пикочния мехур и извежда урината извън тялото). С течение на времето тя разраства и започва да притиска пикочния канал. Поради това пикочният мехур започва да се затруднява да избута урината навън. С напредване на заболяването се стига до пълно запушване на пикочния мехур. Доброкачественото увеличение на простатната жлеза е бавно прогресиращо заболяване и честотата му се увеличава с напредване на годините. Поради това много хора го възприемат като нормална част от стареенето при мъжа.
Какво решение можете да предложите за този проблем?
Това, което ние предлагаме, е лазерна анатомична енуклеация на простатната жлеза. Какво се крие зад това сложно наименование: с помощта на оптика навлизаме обратно на пътя на урината през пикочния канал; достигаме до простатната жлеза и с помощта на лазер изрязваме разрасналата се тъкан, която притиска пикочния канал.
С какво това лечение се различава от другите методи на оперативно лечение на простатната жлеза?
Да видим какви други методи на лечение имаме. Единият вариант е класическата отворена операция. При нея се разрязва коремната стена, отваря се пикочният мехур и се премахва разрасналата простатна тъкан. Като цяло този метод се приема като най- радикалното лечение на увеличената простатна жлеза, защото се премахва цялата разраснала тъкан до капсулата на простатната жлеза. Ако мога да използвам сравнение с един портокал – все едно да премахнеш цялата вътрешна част на портокала и да стигнеш до кората му. Това обаче е за сметка на продължителен следоперативен период – около месец за възстановяване. Тази операция е свързана и с най-голяма кръвозагуба. Простатата е разположена дълбоко в таза и е трудно да се достигнат съдовете, които я хранят.
Другият метод за лечение е електрохирургията, при която се навлиза с тръбичка през пикочния канал и парче по парче се изрязва разрасналата простатна тъкан. Методът е субективен, защото хирургът преценява колко тъкан да премахне и колко да е широк каналът, без да има ориентир колко тъкан остава. И тук проблемът е кръвозагубата. Да използвам пак сравнението с портокала – ако тръгнеш от средата на портокала, има много сок да изтече, докато стигнеш до кората. Хубавото на този метод е бързото възстановяване в сравнение с отворената операция. Необходим е дву-тридневен болничен престой.
При лазерната анатомична енуклеация на простатата, както казах, ние навлизаме през пикочния канал и премахваме разрасналата простата до капсулата. Отново сравнението с портокала – влизаме между кората и сърцевината на плода и обелваме цялата кора. Мястото е само едно и няма субективна преценка. Премахва се цялата разраснала тъкан и остава само капсулата на жлезата. Друго преимущество е, че прекъсваме съдовете при навлизането им в простатата и кръвозагубата е минимална. Така че този метод съчетава радикалността на отворената операция, бързото възстановяване на минимално инвазивната хирургия и минималната кръвозагуба.
Има ли други методи за лечение на увеличената простатна жлеза?
Има, разбира се. Обикновено в началните стадии на заболяването ние започваме медикаментозно лечение. Изписваме лекарства, които отварят пикочния канал. За съжаление, тези лекарства не спират разрастването на простатната жлеза, а това е прогресиращо заболяване. Има и лекарства, които спират растежа на простатата, като блокират действието на мъжките полови хормони. Във връзка с това те имат и много странични ефекти – намаляване на либидото, болки в гърдите, повишена честота на рака на простатата и други. Лекарствата трябва да се взимат постоянно и не могат да предложат дълготраен ефект. Затова всички пациенти, които лекуваме медикаментозно, идват на контролен преглед веднъж годишно за оценка на прогресията на заболяването.
Разбирам, че лазерната хирургия предлага бързо и трайно решение на проблема с увеличената простатна жлеза. Има ли усложнения този метод за лечение?
Няма хирургично лечение без усложнения. Благодарение на технологиите обаче в днешно време имаме възможност да извършваме операции с максимална радикалност и с минимално засягане на околните структури. Ще обясня какво имам предвид. Едно от най-лошите усложнения на хирургията през пикочния канал е последващото му стеснение. То се предизвиква от травмата по време на операцията. Пикочният канал не е с еднакъв диаметър при всички мъже (както и дължината на носа). Колкото по-широк е инструментът, с който работим, толкова по-голяма е травмата, която предизвикваме. Инструментариумът, който използваме при електрохирургията, е с определен диаметър и той не може да бъде намален заради големината на електрода, с който прерязваме тъканите. Лазерното влакно е с диаметър 0.3–0.5 мм и заради това не ни е необходим толкова широк инструмент. Благодарение на лазерната технология сега имаме възможност да използваме много тънки инструменти, с които травмата върху канала е минимална и шансът за настъпване на такова усложнение е минимален.
Използването на тънки инструменти е съвсем нов метод и смея да твърдя, че сме едни от първите в Европа, които са го въвели. За съжаление, в днешно време голяма част от технологиите се развиват или в Америките, или в Далечния изток и след това идват в Европа. Мога да твърдя, че за въвеждането им реагираме по-бързо от западноевропейските ни колеги. В днешно време лекарите трябва бързо да се ориентираме за новостите и да преценяваме какво приложение могат да намират в практиката ни.