БНБ понижи прогнозата си за ръста на БВП, но рисковете са балансирани
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
БНБ понижи прогнозата си за растежът на брутния вътрешен продукт и външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. Рисковете пред прогнозата за растежа на БВП обаче БНБ оценява като “балансирани” за 2024 г.
БНБ очаква ръст на БВП до 2.1 на сто през 2024 г. в прогнозата си за юни. През март тази прогноза е за ръст от 2.2% през 2024 г. спрямо 1.8 през 2023 г. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо правителствено потребление.
БНБ очаква реалния БВП да нарасне до 3.2 през 2025 г., а след това да се забави до 2.9 през 2026 г. Тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос.
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти.
Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5%. Очакванията на БНБ идват на фона на надеждите от страна на държавата, че страната ни ще успее да покрие критериите за влизане в еврозоната до края на тази година и да поиска извънреден конвергентен доклад в началото н 2025 г.
Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари. Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление.
Прогнозата на БНБ за външното търсене на български стоки и услуги от март вещаеше ръст с 2.1 на сто, докато в според актуализираните очаквания се говори за ръст от 1.6 на сто. Повишава се обаче перспективата за ръст през 2025 и 2026 г. като за март се очакваше ускорение до 3.4 на сто до 2026 г., а сега прогнозата е за ръст до 3.5 на сто.
Очакванията на пазарните участници са за понижение на годишна база на цените в евро на енергийните стоки на международните пазари през целия прогнозен хоризонт. Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на неенергийните суровини през същия период се очаква ръст на цените на суровините в евро с около 2.5 на сто през тази година и повишение до 3.9 на сто до 2026 г.
Очакванията на пазарните участници са за продължаващо понижаване на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната през целия прогнозен хоризонт, прогнозират от БНБ. Пазарите всъщност наистина се надяват ЕЦБ да продължи да понижава лихвените проценти, след като предприе първата подобна стъпка от 2019 г. през юни. На вчерашното си заседание обаче управителният съвет запази лихвите без промяна, като същевременно остави вратата отворена за допълнителни облекчения през есента, ако актуалните данни за ценовия натиск и пазара на труда го позволят.
