Коста Каракашян: Да се потопиш в танца

Коста Каракашян се представя пред света с много различни роли – на продуцент, режисьор, хореограф, български младежки делегат към ООН. Всички те обаче са свързани с нишката на активизма – за човешките права и правата на ЛГБТИ+ общността в частност

„След срещата ни отивам на едно гробище“, казва в началото на разговора ни Коста Каракашян, участник в клас 2023 на селекцията ни „30 под 30“ и част от клас 2024 на селекцията „30 под 30“ Европа. Развълнуван е и има защо – става дума за избор на локация за заснемане на сцени от дебютния му игрален късометражен филм, в който той изпълнява ролята на продуцент.

Каракашян всъщност изпълнява много различни роли. Освен продуцент той е режисьор и хореограф, създател на едни от първите имърсив спектакли в България и наред с това активист за правата на ЛГБТИ+ общността и български младежки делегат към ООН. Създател и участник е в редица танцови филми, а сега се впуска и в света на киното с игрален късометражен филм и работи по два пълнометражни филма.

„Всеки работен ден при мен е много различен. Няма два еднакви. Наскоро се шегувах, че в два часа съм на събитие като младежки делегат към ООН, а в три часа избирам бельо за танцьорите за спектакъл“, казва с усмивка Каракашян.

ОБЛЕЧЕН В БЛУЗА НА РАЗНОЦВЕТНИ РАЙЕТА,

Коста Каракашян (29) пристъпва уверено сред празните седалки в залата за прожекции на „Дом на киното“ в София. Светлината на прожекторите го осветява ярко и той присвива очи, но не отмества поглед. Седнал в залата, сякаш готов да дава напътствия какво да се случи на сцената, изглежда напълно в свои води, макар сега да режисира само себе си.

От пръв поглед си личи, че е танцьор – по плавната походка и стойката. Завършил бакалавър със специалност танц в Колумбийския университет в Ню Йорк и магистратура в Глобалния кампус по правата на човека във Венеция, Каракашян умело комбинира в работата си страстта си към танцовото изкуство и активизма.

Връща се в България в началото на пандемията и решава да остане „по любов“. Почитател на имърсив спектаклите, които е виждал в Ню Йорк, решава да запознае и българската публика с този вид сценично изкуство.

Имърсив спектаклите са камерни и потапят аудиторията в танцово преживяване на необичайно място. Те отвеждат зрителите на пътешествие на сетивата, в което да се запознаят с някакъв проблем, да погледнат отвътре история, в която могат дори да участват, и така да научат повече за самите себе си.

„Това е преживяване, в което виждаме някаква човешка история, но разказана по начин, който е максимално близо до нас, като активира не само зрението ни като зрители, но ни прави център на преживяването“, допълва Каракашян.

Първият имърсив спектакъл – „Кухня“, е създаден през 2021 г. съвместно с Антония Георгиева като корежисьор и драматург и Александър Цеков, който е сладкар с дългогодишен стаж в ресторант „Космос“. Самият спектакъл е базиран на истински истории на Цеков от кухнята. Разказва за напрежението от работата в професионална кухня, за спецификата на работата, йерархията, съревнованието, проблемите, свързани със зависимост и неувереност, разказани чрез танц и театър и поднесени с десерт.

Спектакълът се играе вече четири години и постоянно се развива, като в момента Каракашян работи и по това да го направи подходящ за по-голяма аудитория. Успехът на „Кухня“ води до развитието и на следващите имърсив спектакли.

През 2022 г. Коста си сътрудничи с „Гьоте институт“, „Грийнпийс“ България и Биеналето на хумора и сатирата в Габрово, за да създаде заедно с Антония Георгиева „Последният залез“ – спектакъл, който запознава с отрицателния ефект на изкопаемите горива. Представлението се играе на регионалното депо за отпадъци в Габрово и потапя зрителите в дистопично бъдеще, в което хората са изразходвали всички енергийни ресурси на Земята. Публиката не просто наблюдава, а участва в ролята на последната елитна група, която е заделила малко от останалия ресурс за себе си.

„Това е една контролирана среда, но в същото време изведнъж трябва да вземеш решение на коя страна искаш да бъдеш, дали да се опълчиш, или да останеш в балона“, разказва Коста Каракашян и признава, че този спектакъл е много въздействащ за всички участници – не само за зрителите, но и за танцьорите, които не са изнасяли представление в депо за отпадъци до този момент.

Следват още спектакли – „Приказки в Космоса: Неземни тайнства“, който съживява персонажи от българския фолклор – мома, чиято сянка е зазидана, тримата братя и златната ябълка, златното момиче и др., и „В нейния глас“ – моноспектакъл на Марчела-Василена Димитрова, базиран на пиесата „Човешкият глас“ на френския поет и писател Жан Кокто. Чрез танц и театър спектакълът пресъздава историята на жена, изоставена от нейния любим.

Публиката съпреживява емоциите на героинята, която в телефонен разговор разбира, че нейният любим няма да се върне. Представлението се играе едва пред 12 души, в много интимна обстановка, която допълнително потапя зрителите в емоционалното преживяване. Те са въвлечени още по-дълбоко в случващото се, когато актрисата подава телефон на човек от аудиторията, за да проведе с него този съдбовен разговор.

Така и спектаклите се променят ден за ден, тъй като самите зрители също реагират различно на тази интеракция в зависимост от своите лични преживявания, а артистите трябва да са много гъвкави, за да реагират на различните ситуации.

В края на спектаклите създателите на спектакъла винаги търсят обратна връзка от публиката. „Хората ни разкриват неща, които са се случили в техния живот и как спектакълът е успял да им даде някакво прозрение. Това е най-ценното за нас – че сме успели да влезем в техния свят за малко.“

Самият Каракашян е режисьор, хореограф и продуцент на спектаклите. Обикновено 5-10% от работата е творческа, останалото е заделено за планиране от продуцентска гледна точка – работа по локациите, костюмите и останалата част от организацията.

Всички представления са под шапката на продуцентската компания Studio Karakashyan, която миналата година се доразвива в танцова трупа – Karakashyan and Artists. В трупата в момента има 15 танцьори, с които Каракашян работи на проектен принцип. Всички те са с профил съвременен танц и още един допълнителен танцов стил, например уличен стил като брейк, лакинг и други.

Различните проекти се финансират с помощта на партньорите, с които се създават, с грантови финансирания и други. Наред с това продуцентското студио поема комерсиални проекти като заснемане на рекламни клипове, музикални видеа и създаване на хорео­графии за артисти като Sigala, MNEK, Рита Ора, Sherihan и Sean Lionadh, както и режисура на движението по време на събития като модни ревюта.

„Предлагаме пълна продукция. Студиото бюджетира, продуцира, наема целия творчески екип. Обикновено аз съм режисьор, но се е случвало да работим и с други режисьори. Работили сме и с други продуцентски компании, които имат нужда от танци и движение за своите проекти. Правили сме хореография за музикални видеа“, изрежда той.

Студиото на Каракашян използва принципа на имърсив спектаклите, за да създаде колаборации и с бизнеса. В рамките на тези комерсиални имърсив преживявания компании могат да разкажат за своята мисия чрез танци и театър. „Предлагаме различно преживяване – посланието на компанията да се предаде на присъстващите чрез нови форми, а хората да усетят емоционално какво стои зад тази компания“, обяснява Каракашян идеята зад новото начинание.

ВСИЧКО ТОВА КОСТА КАРАКАШЯН СЪЧЕТАВА С ОЩЕ ЕДНА СВОЯ СТРАСТ

тази на защита на човешките права, и по-конкретно на ЛГБТИ+ общността. Ролята на активист поема с първия си танцов филм Waiting for Color, който разказва за насилието на хората от тази общност в Чечня. Филмът представя истински истории, разказани от глас зад кадър, а Каракашян ги пресъздава чрез танц.

„Беше филм, който създадохме като студенти с 0 долара бюджет в едно хале в Бруклин, тайно се промъкнахме да го снимаме“, спомня си той.

Филмът е селектиран в над 30 фестивала по целия свят. Отличен е с наградата Prix Lumière в рамките на Cinédanse Festival Ottawa 2019 и Best Student Film в рамките на IMZ + dancescreen 2019.

Коста Каракашян участва още в пълнометражния документален филм на репортера и документалист Дейвид Франс Welcome to Chechnya. Филмът разказва за антигей чистките в Чечня през 2017 г. Авторът на филма пътува до Чечня и тайно заснема кадри, на които се вижда как чеченци бягат от страната, където са преследвани, измъчвани и убивани. За да се запази анонимността на бежан­ците, с помощта на изкуствен интелект и дийпфейк технология за визуални ефекти са подменени лицата им с тези на активисти. Каракашян също предоставя своето за кадрите. Премиерата на филма е на фестивала „Сънденс“. Лентата печели награда BAFTA и е номинирана за „Еми“.

С активизма в сферата на защитата на човешките права Каракашян действа и в качеството си на един от двамата български младежки делегати към ООН за 2023–2024 г. заедно с Александър Янев. „Планирали сме няколко събития в България. Искаме да направим форум за менталното здраве, включително за младите в малките населени места, за да ги насочим към кого да се обърнат, ако имат проблем“, обяснява активистът.

Програмата му изглежда препълнена за следващите няколко години. Планът му е продуцентското студио и танцовата трупа да започнат да работят повече по международни проекти, продукциите да започнат да пътуват в Европа и САЩ и да създава имърсив спектакли в чужбина с местни партньори.

В момента работи и по създаването на един късометражен и два пълнометражни игрални филма. Късометражният е в по-напреднала фаза и вече се търсят локации за снимки. Той разказва историята за двама млади мъже професори, които крият връзката си от своите колеги. „Това е дебютът ми в художествено-игралното кино. Проектът обединява много от темите, които са ми важни – основно свободата да бъдем себе си.“

Двата пълнометражни филма са в по-ранна фаза. Единият се казва „Поквара“ и разказва за поп певец в България през 80-те години, който е принуден да крие своята сексуалност, за да успее в шоубизнеса. Другият филм пък разказва за момче, което осъзнава своята сексуалност по време на отбелязването на Джулай морнинг. „Все още няма работно заглавие. Сега го пишем. Ще бъде на морето. Ще бъде много слънчев, летен, малко по-поетичен“, обяснява той и допълва, че за заснемането на филмите се надява на финансиране от Националния филмов център и търси възможности за копродукция със Сърбия, Хърватия, скандинавските държави.

Едновременно с това Коста Каракашян търси нови начини да говори за проблемите на хората от ЛГБТИ+ общността.

„Има поляризиране на мненията, защото правата на ЛГБТИ+ хората често са една от удобните популистки теми, които се използват. Създават се наративи, които не са истина. Създава се паника. А хората, които са най-шумни, се чуват най-много. И е много трудно да бориш това с разум и емпатия, но вярвам, че изкуството е едно такова меко оръжие“, казва той.