Студио Lusio: Създатели на образователни пространства
ВИОЛЕТКА СЛАВОВА и МАРИЯ СТАЙНОВА от архитектурно студио Lusio се специализират в създаването на образователни пространства, които трансформират процеса на учене. Доскоро малката бизнес ниша днес се разгръща в пазар за над 500 млн. лв.
На последния етаж на училището, в пространство на площ от 600 квадрата, около 50 деца са се събрали за среща с учен, който им разкрива тайните на Космоса. В дъното на залата, за свободно ползване всеки ден, е разположен телескоп, а точно до него – вграден аквариум с рибки и зала за почивка. Само на няколко метра от тях, зад стъклена стена, ученици правят експерименти по химия в лабораторната камина, а през цялото време над всички в отвореното пространство се носи аромат на мусака от фурната в класната стая.
Целият този сценарий не е част от объркан филм за образованието на бъдещето, а част от ежедневния учебен процес в STEM центъра на 90 СУ „Ген.Хосе де Сан Мартин“ в столичния квартал „Люлин“. Но главният герой в тази история не е нито мусаката, нито космическият учен, нито дори училището, а пространството, което позволява гъвкавост и иновативен учебен процес.
„Средата е ключова за развитието на учениците, тя има огромна роля в учебния процес“, казват Виолетка Славова и Мария Стайнова, създатели на STEM центъра в 90 СУ. Те са основатели на архитектурно студио Lusio – единственото в България, което специализира в изграждането на образователни пространства.
От 2016 г., когато започват работа в тази посока, до днес имат реконструирани пространства в 10 училища в цялата страна и предстоящ строеж на изцяло нов училищен комплекс на стойност над 20 млн. евро. Работата по образователни пространства обаче предстои да се умножава многократно заради изискването на МОН всяко училище да има научен център, за което са предвидени 530 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Всъщност обичайната класна стая е предназначена за лекционен режим на преподаване, в който учителят застава отпред и говори на учениците, без фокус върху развитие на умения“, казва Славова и добавя, че поради тази причина традиционните училища са проектирани на принципа „коридор с кутийки“, въобще не е било замислено например чиновете да бъдат размествани за работа по групи или да има свободно пространство в средата за различни изяви и активности. Но когато например трима учители решават да експериментират с нов подход на преподаване, в който учениците от три различни класа да работят заедно по проекти, да могат да се групират, да презентират и всички да чуват, да имат гост-лектори и т.н., се оказва, че традиционната класна стая не просто не помага, а ограничава възможностите за учене.
„В пространствата, които проектираме, се опитваме да осигурим възможност за поне 10 различни режима на учене“, казва Стайнова. Първо, започват с комфорта. Да е светло, просторно, да има акустика („за да не кънти по цял ден“), да няма офисни лампи, да има подходящи мебели, които позволяват промяна на позицията на тялото. Второто е създаването на гъвкава и лесна за разместване среда – масите да са с колелца, столовете да са леки, центърът да е свободен, за да има възможност за движение, да има статична периферия с работни плотове. Всичко това подкрепя благосъстоянието на самите ученици и концентрираната им работа, както и различните подходи на преподаване от страна на учителите.
„Създава се усещането, че можеш да огъваш пространството по начина, по който искаш да преподаваш – това е, което ни занимава през цялото време“, казва Славова.
И двете са завършили архитектура със специализации в Холандия, Испания и Италия. През 2016 г. се връщат в България с идея да подготвят портфолиата си за кандидатстване в международни архитектурни студиа, когато попадат на конкурс „Училища на бъдещето“, организиран от „Америка за България“. Целта на конкурса е да свържат млади архитекти с български училища, които искат трансформация в училищното пространство. Двете архитектки са запленени от идеята и отиват директно в училището в Берковица, което е рецепиент по програмата. Но не за да вземат размери и да направят чертежи, а да разговарят с директора, с учители и ученици от какво пространство имат нужда. „По това време бяхме много запленени от дизайн мисленето като методология, а в него един от основните акценти е колаборацията. Един продукт става много по-качествен, когато повече хора са имали досег с него“, обяснява Славова.
Този подход се оказва успешен, защото не само печелят проекта, но директорката настоява те самите да го реализират. И ако до този момент Славова и Стайнова са разработвали десетки проекти, които след това дават на строителна фирма да изпълни, сега отговарят за инженери, конструктори и строители и ръководят сами изпълнението. Шегуват се, че с този проект са минали през „пълната програма“ с бутане, срутване, укрепване, пожарна безопасност, но всеки един човек на обекта е давал цялото си знание и старание да го изпълни по най-добрия начин.
„Хората усещат нашата енергия и колко много влагаме във всеки един проект. Защото ние в крайна сметка не правим ремонт, правим промяна на средата, която цели промяна на много по-дълбоки процеси. Използваме средата като инструмент, за да стигнем до по-важното, а това се забелязва и е заразно“, казва Славова.
Още по време на първия проект в Берковица, а впоследствие и на всеки следващ, чуват едно и също нещо: „Децата ще го съсипят“. Практиката показва, че се случва точно обратното – децата виждат едно хубаво пространство и знаят, че това е уважение към тях самите. В училище „Христо Ботев“ в гр. Карнобат Lusio правят студио за аудио-визуални изкуства. В регулярно постпроучване, което правят за използване на средата, учениците се оплакват, че лелките ги гонят в късния следобед, за да заключват училището, а учениците просто не искат да си тръгват от новото пространство.
В 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ пък учениците категорично искат да имат печка в STEM центъра, на която да си готвят всеки ден. Същевременно екипът от учители е много напреднал в разработването на мултидисциплинарен подход на преподаване и цялостно трансформиране на учебния процес. „Тази среда в 90-о в друго училище може въобще да не сработи, те може въобще да не са готови и ние няма да проектираме подобно нещо за тях. Това е донякъде благословията и проклятието да използваме дизайн мислене и да имаме custom проекти – съобразяваме се изцяло с нуждите и нивото, на които работят ползвателите. Не можем да задействаме поточна линия“, казва Славова, а Стайнова допълва, че няма смисъл да се направи нещо много иновативно, ако то парализира учителите и те реално не го използват: „Хващаме ги за ръчичка и вървим с техните темпове от там, където са. Те може след 5 години да са готови за подобно нещо“.
Научният център в 90 СУ печели най-големия грант на МОН за финансиране на STEM център в размер на 330 хил. лв. Реалната стойност на реновацията на пространството обаче възлиза на 600 хил. лв. За дофинансиране на ремонтните дейности, цялостна смяна на инсталации и закупуване на модерна техника и мебели училището разгръща дарителска кампания, в която включва фирми, индивидуални дарители и доброволци. „По този начин училището се превърна в общностен център, обедини много хора в тази трансформация, която остава и ще се ползва дълго време“, казват архитектките.
Признават, че когато започват първите проекти през 2016 г., всички приятели и колеги ги съветват да се откажат, защото училищата нямат пари и това не е перспективна бизнес ниша. Но по това време се случват няколко паралелни процеса. От една страна, Славова и Стайнова навлизат все по-дълбоко в дизайн мисленето като коучове на компании по цял свят в екипа на бизнес студио launchlabs. Започват да се специализират и да трупат световно ноу-хау в проектирането на образователни пространства.
От друга страна – в образованието все повече се говори за трансформация на учебния процес и някои училища започват да инвестират бюджет не само в смяна на ламинат и купуване на таблети, а в по-цялостни решения за промяна на средата. Но най-големият катализатор е решението на МОН от 2021 г. всяко училище да има STEM център, който да бъде финансиран със средства по европейския план за възстановяване и устойчивост на стойност 530 млн. лв. Като експерти в областта Славова и Стайнова са поканени в екипа, който разработва насоките по тази програма. Програмата на МОН многократно разширява пазара на техния бизнес.
Най-големият им проект обаче тепърва предстои да бъде реализиран – образователен комплекс „Шалом“ на площ от 12 хил. кв. м и първоначална стойност от 20 млн. евро. Проектът се реализира от еврейската общност в България, а за да го изготвят интерионата част, за която отговарят, архитектките се срещат за подробни разговори с над 100 човека от общността. Този проект е многократно по-голям от всичко, което са правили до момента – това налага разширяване на екипа и внимателно планиране, за да може да бъде изпълнен. Днес образователният комплекс е стигнал до работна фаза, но е замразен заради военните конфликти в Израел.
„В един момент, когато си минал през такова чудо и осъзнаеш, че вече си на това ниво, трудно се връщаш назад да работиш по стария начин“, казват двете дами, които са в етап на преосмисляне на работата си и обсъждане на предложенията, които получават от чужбина. Но дотогава имат още една голяма мечта за България – да построят от нулата едно училище, в което да покажат какво наистина е възможно, когато нещата се правят с мисъл и със смисъл.