Новият план на САЩ за вноса на полупроводници от Китай
1 август. Това трябваше да е датата, от която в сила да влязат новите, по-високи мита за вноса от Китай. Тарифите засягат стоки на стойност 18 млрд. долара. Вашингтон обаче обяви, че ще отложи решението си с поне две седмици, а сега на масата е сложен нов план за вноса на полупроводници от Китай.

Новият план ще разшири правомощията на САЩ да спират износа на оборудване за производство на полупроводници от някои чужди държави за китайски производители на чипове. Новото правило на практика е разширение на действащите мерки за така наречените преки чуждестранни продукти. Мерките означават, че ако даден продукт е произведен по американска технология, правителството на САЩ има право да спре продажбата му – включително на продукти, произведени в чужда държава.
Новото правило ще засегне около половин дузина китайски фабрики, които са в центъра на най-сериозните усилия на Китай в борбата за надмощие в производството на полупроводници. На практика с мярката ще се затрудни вноса на технологии от много страни. Има обаче и изключения от правилата за държави, които изнасят такова оборудване, включително Япония, Южна Корея и Нидерландия. Сред държавите, чийто износ ще бъде засегнат, са Израел, Сингапур, Малайзия, както и Тайван – държавата, която остава водеща световна сила в производството на чипове с пазарен дял от 68%.
По този начин големите производители на оборудване за чипове, като нидерландската ASML и японската Tokyo Electron няма да бъдат засегнати.
Новото правило, което в момента е все още е на етап проект, показва усилията на Вашингтон да поддържа натиска върху процъфтяващата полупроводникова индустрия на Китай, като същевременно не създава напрежение със съюзниците си. Говорител на Министерството на търговията на САЩ, което следи за контрола на износа, отказа коментар.
След новината акциите на Tokyo Electron затвориха с ръст от 7%. Други японски производители на оборудване за производство на чипове също отбелязаха силни печалби – Screen Holdings нарасна с 9%, а Advantest се повиши с 4,5%.
Новата вълна на търговско противопоставяне между САЩ и Китай започна с решението на Вашингтон да наложи по-високи мита за вноса на стоки на стойност 18 млрд. долара от Китай. Тези тарифи засягат вноса на стомана, алуминий, батерии, критични суровини, соларни клетки, кранове и полупроводници. На практика се сложии край на нулевите мита като тарифите се увеличиха поне до 25%. За някои стоки като електромобилите тези такси са се увеличили до 100%. Митата трябваше да влязат в сила от 1 август. Търговската служба на САЩ обаче все още не е готова с окончателно становище по коментарите на по0високите мита. Службата добави, че новите тарифи ще влязат в сила приблизително две седмици след публикуването на окончателното решение.
В началото на месец май тази година Вашингтон обяви отнемането на лицензите за износ на Intel и Qualcomm за Huawei. Ударът по китайския производител на смартфони започна през 2019 г., когато опасенията за сигурността на САЩ и потенциалната злоупотреба със световните телекомуникационни мрежи от страна на Пекин накараха Белия дом да включи Huawei в черния си търговски списък.
Наложените през 2019 г. санкции обаче изглежда не постигнаха крайната си цел – да затруднят китайската компания да продава оборудване в САЩ и да купува компоненти от американски доставчици. Пекин рязко увеличи инвестициите си в модерни технологии за производство на чипове и налива милиарди в насърчаването на вътрешното производство. Нетната печалба на Huawei през 2023 г. е нараснала със 144,5% спрямо предходната година до 87 млрд. юана (около 12 млрд. долара), отчасти подпомогната от продажбите на Mate 60 Pro в Китай, който е със 7-нанометров чип, който поддържа 5G.
Полупроводниковата индустрия възлиза на над 500 млрд. долара като прогнозите са, че тя ще достигне 1 трилион долара до края на десетилетието в световен мащаб.