AI регламентът на ЕС влиза в сила. Какво трябва да знаем?
От днес в сила влиза първият в света Закон за AI – регламент, който цели да гарантира безопасното използване и развитие на водещата технология. Законът бе обект на критики заради редица пропуски в нормативната уредба и ще доведе до тежки рестрикции за технологичните гиганти. Освен това обаче може да повлияе на стартиращите компании и иновациите на стария континент. Какво трябва да знаем?
Законът за изкуствения интелект беше окончателно одобрен от държавите членки на ЕС и Европейската комисия през май. Предложен за първи път от Европейската комисия през 2020 г., законът има за цел да се справи с рисковете, които технологията крие – водещи имена в индустрията като Илън Мъск многократно призоваваха за регулации, тъй като технологията има потенциала да стане неконтролируема. Законът ще бъде насочен предимно към големите американски технологични компании, които понастоящем са основните създатели и разработчици на най-усъвършенстваните AI системи.
В законодателството се прилага основан на риска подход към регулирането на AI. Съгласно регламента технологиите, които представляват “висок риск”, като например автономните превозни средства, ще трябва да се съобразяват с редица изисквания – например системна оценка на риска, набор от висококачествени данни за обучение на технологията, рутинно регистриране на дейността и задължително споделяне на подробна документация за начина, по който моделите вземат решения.
Какво следва?
От днес до февруари 2025 г. компаниите ще могат да се възползват от гратисен период, по време на който да приведат технологиите си в съответствие с регламента. След това ще започнат да действат забраните за приложения, които представляват “неприемлив риск”. Това са системи, които целят манипулация или заблуда на обществото или класифицират хора въз основа на “социално точкуване”.
През август 2025 г. в обхвата на регламента ще попаднат и AI моделите с общо предназначение, които са в основата на инструменти като ChatGPT или Google Gemini.
От август 2026 г. ще започнат да се прилагат мерките за приложенията с висок риск, включително системи, използващи биометрични данни.
Какво означава това за технологични гиганти?
Законът за изкуствения интелект има последици, които далеч надхвърлят границите на ЕС. Той се отнася за всяка организация, която извършва някаква дейност или има някакво въздействие в ЕС. Казано иначе – това означава много по-строг контрол върху технологичните гиганти, когато става въпрос за операциите им на европейския пазар и работата на технологията с данни на европейски граждани.
Компании като Microsoft, Google, Amazon, Apple и Meta агресивно си партнират и инвестират милиарди долари бизнеси, които имат потенциала да се превърнат в лидери на терена на изкуствения интелект. Платформите в облака, като Microsoft Azure, Amazon Web Services и Google Cloud, също са от ключово значение за подпомагане на разработването на изкуствен интелект заради огромната изчислителна мощност, която обучението на AI изисква.
В това отношение големите технологични фирми несъмнено ще бъдат сред най-силно засегнатите от новите правила. Санкциите за неспазване на изискванията на закона предвиждат глоби в размер до 35 млн. евро или до 7% от годишния оборот, в зависимост от това коя от двете суми е по-висока. Размерът на санкциите ще зависи от нарушението и мащаба на глобената компания.
Европейските потребители вече плащат своята висока цена. Най-вече заради липсата на достъп до последните новости в света на AI. Така например Meta ограничи наличието на своя модел за изкуствен интелект в Европа поради регулаторни съображения, въпреки че този ход не е непременно свързан със Закона на ЕС за изкуствения интелект. Собственикът на Facebook по-рано този месец заяви, че няма да направи моделите си LLaMa достъпни в ЕС заради Общия регламент за защита на личните данни GDPR.
Големите проблеми с амбициозния план на ЕС
Основните проблеми с амбициозния регламент на Европа, който да регулира използването и разработването на AI технологии са редицата пропуски. Пропуснати са съществени подробности, нужни на компаниите, които искат да спазват разпоредбите. Липсват ясни правила за правата върху интелектуалната собственост, например. Липсва и конкретика по отношение на националните регулатори в държавите-членки, които трябва да следят за спазването на изискванията на регламента, което е предпоставка за хаос.
Според някои оценки ЕС се нуждае от около 60-70 вторични законодателни акта в подкрепа на прилагането на Закона за изкуствения интелект.
Новото поколение AI може сериозно да пострада. Компаниите се надпреварват в развитието на генеративния изкуствен интелект – стъпка към изкуствения общ интелект (AGI), който се смята за върха на новата технология и на теория може да работи като човешки мозък. Генеративният изкуствен интелект е посочен в Акта на ЕС за изкуствения интелект като пример за изкуствен интелект с “общо предназначение“.
Моделите на изкуствен интелект с общо предназначение включват, но не се ограничават до GPT на OpenAI, Gemini на Google и Claude на Anthropic. За тези системи Законът за изкуствения интелект налага строги изисквания, като например спазване на законодателството на ЕС в областта на авторското право, публикуване на информация за прозрачността на начина на обучение на моделите, както и провеждане на рутинни тестове и адекватна защита на киберсигурността.
Не всички модели на AI обаче се третират еднакво. Разработчиците на изкуствен интелект заявиха, че ЕС трябва да гарантира, че моделите с отворен код – които са безплатни за обществеността и могат да се използват за създаване на персонализирани приложения за изкуствен интелект – не са обект на твърде строги регулации. ЕС определя някои изключения, но за да получат право на освобождаване от правилата, доставчиците на софтуер с отворен код трябва да направят своите параметри публично достъпни и да дадат възможност за “достъп, използване, модифициране и разпространение на модела“.
Сбъдна ли се лошият сценарий за предприемаческата екосистема?
Това е резонно притеснение. В обхвата на законопроекта не попадат само технологични компании или бизнеси в САЩ. Законът се отнася до всички, включително до европейски стартъпи и бизнеси, които използват високите технологии, независимо дали става въпрос за стартъпи в сектор здравеопазване или сигурност.
“Ако този закон влезе в сила в този си вид, доста компании биха се изнесли на други пазари. Това ще повлияе на иновациите и разработката. Ако големите компании могат да си позволят да инвестират, за да покрият всички изисквания, това няма как да стане с малките компании”, заяви за Forbes Bulgaria в средата на юли Борис Колев, част от AI Cluster Bulgaria.
Законът изглежда влиза в сила в този си вид. Тепърва предстои да стане ясно дали в гратисния период могат и ще бъдат въведени някои промени. Тепърва предстои също така да се разбере дали регламентът ще накара Европа да приеме допълнителни изменения на редица законодателства.