Петролът пое нагоре
Петролът пое нагоре, след като започна седмицата с понижение заради страховете от рецесия в САЩ. Суровината удари осеммесечно дъно, но договорите отчетоха печалби по време на азиатската търговия.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Фючърсите на суровия петрол тип “Брент” се повишиха с 0.90 на сто до 76.99 долара за барел.
- Американският лек петрол отчете ръст от 1.11% до 73.75 долара за барел.
- Бенчмарковете се повишиха с повече от 1%, компенсирайки за огромните загуби, които котировките отчетоха през предходната сесия.
- Цената на петрола тръгна нагоре заради опасенията от ескалация в Близкия изток. Котировките бяха подкрепени и от данните, които показаха, че през юли активността в сектора на услугите в САЩ – най-големият потребител на петрол в света, се е възстановила от четиригодишното дъно.
АКЦЕНТ
Страховете за ескалация в Близкия изток стават все по-реални, след убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания и Фуад Шукр, висш военен командир от ливанската въоръжена групировка Хизбула миналата седмица. Иран и двете групировки обещаха да отговорят на Израел. В понеделник най-малко петима американски служители бяха ранени при нападение срещу военна база в Ирак.
Разширяване на конфликта между Израел и палестинската групировка “Хамас” може да предизвика нарушение във веригата за доставки, основно заради потенциала от въвличането на Иран във войната. Техеран държи контрола над Ормузкия проток, където минават една пета от глобалните доставки на петрол.
КОНТРА
Напрежението в Близкия изток донякъде компенсира огромните тревоги, че икономиката на САЩ влиза в рецесия. През последните няколко дни световните борси се сринаха, а петролният пазар отчете сериозен спад. Експертите твърдят, че основната причина за този страх е, че данните за заетостта в САЩ за юли, са били много по-лоши от очакваното.
Допълнителни притеснения породи и фактът, че Федералният резерв на САЩ избра да запази основните лихви по заемите без промяна, въпреки че сигнализира готовност за облекчаване на паричната политика през есента. Други централни банки в развитите икономики, включително Английската централна банка и Европейската централна банка, наскоро намалиха лихвените проценти в изпреварващ ход. Единствено Японската централна банка предприе рязък завой в политиката си, повишавайки лихвите по заемите.
Нерешимостта на Фед обаче даде поле за спекулации, че вече е твърде късно за действия. Инвеститорите дълго се надяваха, че Фед ще облекчи паричната политика, което ще стимулира търсенето. Ако данните за работните места сочат, че икономиката вече е тръгнала надолу, то опасенията са, че Фед е закъснял.