Чети между редовете: само в три европейски страни населението чете по-малко от българите
Под 40% от българите са чели книги през 2022 г., което нарежда страната ни сред най-малко четящите в Европейския съюз.
Статистиката на Евростат показва, че само в Румъния, Кипър и Италия по-малък дял от неселението е прочело поне една книга през 2022 г.
Средно за Европейския съюз показателят е 52.8%, като в този показател влизат само гражданите над 16 години, които са прочели поне една книга през календарната година.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейците под 29 години са най-четящата възрастова група. Над 60% от тях са отваряли книга поне веднъж годишно. В това отношение те изпреварват както най-възрастните (47.2%), така и най-платежоспособните читатели (на възраст между 30 и 54 години), от които само 53.5% са чели книги през посочената година.
- Жените четат повече от мъжете – разпределението е 60.5% за жените при 44.5 за мъжете.
- Най-четящата страна в ЕС е Люксембург: над 75% от местното население са чели книги през 2022 г.
АКЦЕНТ
Разходите на българите за култура, образование и свободно време са се удвоили през последните десет години. Това показва статистиката на Националния статистически институт.
През 2014 г. едно българско домакиство е плащало средно по 511 лв. като разходи за свободно време, културни занимани и образование. През 2023 г. това перо в бюджета вече е 1117 лв. на година.
НСИ не дава по-детайлна статистика, така че няма инфомрация какви развлечения и културни дейности “изяждат” най-много от парите на българските домакинства.