Технологичните гиганти на поход срещу правилата за преход към чиста енергия
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
По собствена преценка Amazon е лидер в екологичния преход на бизнеса. Най-посещаваният онлайн пазар в света и водещ доставчик на облачни услуги твърди, че е постигнал целта си за 100% използване на възобновяема енергия, седем години преди планираното. От друга страна обаче Amazon е и голям замърсител. Компанията отделя огромно количество парникови газове заради колосалното количество енергия, което използва, за да захрани облачните си технологии – значително повече от конкурентите си. Това противоречие има своето обяснение – проблемните правила за изчисляване на вредните емисии, които позволяват на компаниите да инвестират в схеми, за да компенсират реалния си въглероден отпечатък, пишат от Financial Times.
Така например в своя доклад от 2023 г. Meta, която стои зад социалните мрежи Facebook и Instagram, посочва, че вече е достигнала целта си за “нулеви нетни емисии” при използването на енергия. Анализ на FT обаче показва нещо различно – реалните емисии на компанията през предходната година са били 3.9 млн. тона, в сравнение с 273-те нетни тона, посочени в доклада.
Технологичните гиганти са напът да се превърнат едни от най-големите потребители на енергия в бъдеще. Основната причина – амбициите им да застанат начело на борбата за развитието на изкуствен интелект, чието обучение обаче изисква огромна изчислителна мощ. Всичко това може да застраши ангажиментите им за преход към енергия без въглероден отпечатък. Емисиите на Microsoft например са се увеличили с 30% между 2020 г. и 2023 г., а тези на Google почти са се удвоиили в периода между 2019 г. и 2023 г.
Затова технологичните гиганти работят зад кулисите, лобирайки в опит да променят правилата на играта или поне да пренапишат начина, по който се следи и отчита замърсяването. Сред тези компании, според документи, с които Financial Times разполага, са Amazon, Meta и Google. Те финансират редица изследвания, които подкрепят стратегията им.
Зад този колективен опит се крият различия – има разминавания по отношение на начина, по който да се изработят тези правила. Коалиция, включваща Amazon и Meta, прокарва план, който според опасенията на критиците ще позволи на компаниите да докладват за емисии, които нямат голяма връзка с реалното им замърсяване и не го компенсират напълно. Според експерт, пожелал анонимност това е “начин да се подменят правилата, така че цялата екосистема да може да замаже това, което прави“, докато според технологичните компании подходът им “набляга на точните данни за емисиите и прозрачността“. Контра предложение на Google изисква от компаниите да компенсират емисиите си чрез използване на енергия, произведена по по-съпоставим начин – идея, която според конкурентите е твърде скъпа и трудна за изпълнение.
Сегашният режим за докладване на емисиите на парникови газове датира от декември 1997 г. и е в допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). Този документ е международно споразумение за контрол над глобалното затопляне, ангажиращо подписалите го държави да намалят своите емисии от парникови газове за опазване на климата.
Този документът поставя началото на търговията с емисии.
Протоколът от Киото предлага възможност за продажба на сертификати за намаляване на емисиите или така наречените Renewable Energy Certificate (REC). Това означава, че всеки път когато вятърно, водно или слънчево съоръжение генерира единица чиста енергия, неговият собственик може да получи такъв сертификат, който може да бъде купен. Казано иначе – компаниите могат да си купят такъв сертификат, за да намалят вредното си въздействие върху околната среда. Това помага на купувачите да демонстрират активност, насочвайки инвестиции към развитието на чистата енергия.
Спред технологичните компании тези сертификати са “разумен компромис”, защото те нямат контрол върху енергията, която консумират центровете им за данни, а освен това няма начин, по който “чистата” и “мръсната” енергия да бъдат разграничени. Но според експерти тези сертификати се използват за заобикаляне на правилата.
Понастоящем сертификатите трябва да произхождат от един и същ географски регион като този на замърсяването, но не и от една и съща мрежа. Това означава, че чистата енергия, която компенсира емисиите, може да бъде произведена в друга държава, по друго време на денонощието – или дори в миналото. Абсурдът идва от това, че на теория е напълно възможно да се докладва използване на слънчева енергия през цялата нощ. Но както времето, така и местоположението имат значение по отношение на реалните емисии. Например, един потенциален купувач, свързан с въглищна мрежа, и друг, свързан с много по-чиста мрежа, може да купи един и същ сертификат, за да компенсира един мегаватчас потребление на енергия, въпреки че емисиите, произтичащи от това потребление, ще се различават.
Освен това сертификатите са много евтини. Средната цена на един американски сертификат за възобновяема енергия, който трябва да бъде закупен през следващата календарна година, е под 5 долара поне от 2022 г. насам. Експертите поставят под въпрос дали това наистина е достатъчно, за да помогне за стимулиране на разработването на нови проекти за чиста енергия. Учени и експерти от Принстън, Харвард и Института за управление на парниковите газове са категорични, че купуването на сертификати не е стимулирало нито ново предлагане на възобновяеми енергийни източници, нито спад на емисиите.
Понастоящем системата е в процес на преразглеждане – първото от близо десетилетие насам – което дава възможност да се отстранят подобни недостатъци. Това обаче дава възможност и на големите компании да дадат посока на реформата, която да работи в тяхна полза.
Решението, предложено от Google, е потреблението на енергия да се съпоставя само с чиста енергия и сертификати от мрежите, в които се потребява, и да се взема предвид времето на деня, в което се използва електроенергията.
Компанията твърди също, че нейният подход стимулира ангажираността с местните политици за това как най-добре да се екологизира тяхната електрическа мрежа. Този локален подход се ползва (поне засега) с подкрепата на Microsoft, властите в САЩ и някои други големи потребители на енергия. Конкурентната гледна точка на Amazon, Meta и други членове на лобистката група Emissions First Partnership, гласи, че компаниите трябва да могат да използват сертификатите по по-гъвкав начин, без никакви ограничения за географския произход. Предложението ще има за цел да гарантира, че сертификатите “отразяват намаленията на емисиите в реалния свят”. Според експертите нито един от двата подхода не отчита ключовият фактор – механизмът за проверка на това дали чистата енергия няма да е произведена, незамисимо от средствата, получени при продажбата на сертификати.
Новите правила вероятно няма да бъдат финализирани преди 2026 г., но резултатът от настоящите преговори може да има широки последици.
Технологичните компании няма да спрат да наливат милиарди в изчислителна инфраструктура, нужна за големите AI модели. Напротив – тези средства ще се увеличават, а междувременно ще расте и обемът енергия, нужна за тези центрове. Международната агенция по енергетика е изчислила, че в световен мащаб потреблението на електроенергия от центровете за данни ще се увеличи повече от два пъти до 2026 г. и ще достигне количество, приблизително равно на сегашното годишно потребление в Япония.
