Топ 5 на най-добрите марки узо
Българите обичат узо! Не е ли така? Добре, ще се съгласите, че ако не 100%, то един стабилен процент от, да кажем, 70% от населението в законна пиеща възраст обичат гръцката аперитивна напитка с анасон, наречена узо. За мнозина тя е символ на лято, слънце, пясък и морски вълни, за други – компания на таратора. Но каквато и да е причината, узото е предпочитаната напитка в летните горещини и носи в себе си романтичен и силно анасонов заряд.
Много набързо, но без това не може, ще кажем какви са разликите между узо и останалите анасонови дестилати, които придобиват млечнооблачен цвят, когато нежно ги докосне водата: абсент, пастис, мастика, ракъ и арак.
Абсент и пастис са традиционни за средиземноморското крайбрежие на Франция, като при абсент задължително е участието на пелин (Artemisia absinthium), а при пастис отличителното кехлибарено оцветяване на дестилата се дължи на корен от ликорис (Glycyrrhiza glabra), който участва в рецептата.
Мастиката няма никаква причина да я обяснявам подробно, тя е родният принос в семейството на анасоновите. Само трябва да се подчертае, че тя е студен извлек на анатолово масло в етилов алкохол.
Ракъ е турската напитка, която се дестилира заедно с Pampinella aniceed (зелен анасон), така наречения топъл извлек. Без участието на други подправки.
Арак е същото нещо, но извън Турция – в Ливан, Сирия и Близкия изток, дори в някои държави от Централна Азия.
Узото води началото си от ципуро (гроздовият дестилат на Северна Гърция), като се твърди, че е дело на група монаси от Атон през XIV век. Една от версиите му е била ароматизирана с анасон.
Съвременната дестилация на узо до голяма степен се разгръща в началото на XIX век след обявяването на гръцката независимост, като истински разцъфтява, щом абсентът изпада в немилост в началото на XX век. Узото, естествено без пелина, веднага се е опитало да запълни празнината в сектора.
Производството на узо започва с дестилация на ректифициран алкохол със съдържание 96% от обема (ABV). Добавя се звездовиден анасон, понякога и други аромати като копър, мастиха (съкъз), кардамон, кориандър, карамфил, канела, портокалови кори и т.н. Ароматизиращите съставки често са строго пазени „рецепти“ и отличават едно узо от друго. Резултатът е ароматизиран алкохолен разтвор – μαγιά ούζου, или узо магия, мая (на гръцки език терминът мая се използва от метафорично). Този разтвор след това се редестилира най-често в медни казани и вече се получава анасонов дестилат с приблизително 80% алкохолно съдържание.
Следва предпоследният етап от производството, където алкохолният градус се сваля (разрежда) с дестилирана вода. Това е рецептата на едно перфектно узо – двойна дестилация, разреждане до желания градус с дестилирана вода, без корекция на вкуса. Някои производители, които не са толкова съвестни (и целят да постигнат по-добри резултати на по-ниска цена), печелят от това, че избягват изцяло процеса на вторична дестилация на „маята“ и я смесват с достъпен зърнен дестилат. (Гръцкото законодателство се е погрижило и за това и предвижда, че в този случай маята за узо не може да бъде по-малко от 20% от крайния продукт).
Така стигаме почти до финала… На финала ни чака захарта – нещо, за което не се говори много, а е важно да се знае. В много голяма част от анасоновите напитки е допустимо и дори желано добавянето на захар за коригиране на вкуса на крайния продукт. Но истинските пуристи оценяват и обичат узото си с минимум или без абсолютно никаква захар. В селекцията на Forbes Bulgaria и петте узо-та са такива: три от тях са изцяло без добавена захар, две – с много минимално количество. И петте са в сегмента премиум продукти, или още узо класик, което значи узо между 42 и 50% ABV. А самата селекция е истинска разходка из тероарите на Гърция в търсене на най-добрия анасонов аперитив! От Лесбос, през Патра, обратно до Кавала и чак до Хиос…
Ето кои са топ 5 узо от внасяните в България:
1. Patrikopoulou
Едно узо с изявен и специфичен нос, богат и подчертано „морски“. Ароматът е средно интензивен с интригуващи нотки на черупки от морски дарове, бриз и цялостно усещане за море. Вкусът е едновременно мек и деликатно соленоват (предимството на това, че напитката е без добавена захар, което подчертава естествената й „соленост“). Вкусът се отличава с дължина, която запазва анасоново-морския спомен.
Дестилерия EVA е основана в не чак толкова далечната 1995 година в столицата Митилини на остров Лесбос. В основата й са двама братя, братята Патрикопуло. Днес техните наследници продължават да развиват разнообразието в портфолиото им от узо и ликьори, деликатно балансирайки между традиционните методи и модерните технологии. Спазва се строг ритуал, като дестилацията се извършва в определен ред. Разбира се, тайната е в анасона… Анасонът за узо Patrikopoulou е специален сорт звездовиден анасон от селцето Лисвори, разположено на остров Лесбос, като в рецептата участват още цитрусови плодове, джинджифил, кориандър и кардамон, за да придадат този така характерен и интензивен аромат на напитката.
Не съдържа остатъчна захар.
2. Varvayanni Aphrodite
Лайм, лимон, сушени треви заедно с полъх на лавандула и сух розмарин – узос изявен, запомнящ се нос. Елегантно, въпреки своите 48 градуса, балансирано, но и „сухо“ с лавандулов финал. Това е напитка с характер и с още по-интересна история, свързана също с остров Лесбос. Изминали са 164 години от 1860 г., когато 55-годишният тогава Ефстатиос Варваянис, роден през1805 г. в Цикладите, решава да напусне Одеса, където бил емигрант, и да се завърне в Гърция.
Установява се за постоянно заедно със съпругата си и 30-годишния си син Йоанис в Пломари на остров Лесбос и създава дестилерия Varvayanni. Ефстатиос Варваянис донася със себе си изкуството на дестилацията, както и първия дестилационен апарат, закупен от Истанбул – крайъгълният камък на новото му предприятие.
Дестилерия Plomari започва да работи и семейното узо започва да печели първите си почитатели. Само 13 години по-късно обаче основателят умира и малката компания поема неговият син Йоанис Варваянис. Той има пет деца: Адамантия, Султана, Ефстатиос, Айкатерини и Николаос. Йоанис Варваянис развива бизнеса на Ouzo Plomari в период, който икономически и политически е доста благоприятен. Той се възползва от оживената търговия на пристанището на селото и успява да пласира узото не само из острова, но и извън Лесбос. Разширява първата дестилерия и инсталира допълнителни медни казани, които все още се съхраняват. Умира през 1906 г. на 79-годишна възраст, като оставя след себе си важно наследство и процъфтяващ бизнес. Днес под марката Vavayanni неговите наследници и шесто поколение от рода Варваяни, ни радват с едни от най-добрите дестилати в категорията узо.
3. Loukatos
Нежен дестилат с не толкова изявен анасонов акцент за онези, за които това е притеснително. Преобладават нотки на мастиха (съкъз), лимонова трева и масло от лимонова трева. Напитка с мек и балансиран вкус, наистина едно елегантно узо.
От остров Лесбос се преместваме в люлката на гръцката цивилизация – полуостров Пелопонес и бреговете не Йонийско море. Узо Лукатос се дестилира и бутилира на слънчевите склонове на Патра – древно място, където особено много са почитали Дионис. Патра е плодородна земя и традиции в едно, а през последните два века – и родно място на много световноизвестни производители на спиртни напитки.
Разположен в областта Ахая, Патра е третият по големина град в Гърция с 300 000 жители. Историческо пристанище и връзка между Гърция и Западна Европа, Патра е дългогодишен център на търговията и културата, а дестилерията Loukatos S.A. е сред водещите производители на спиртни напитки в областта. Основана през 1962 година, тя е в ръцете на вече второ поколение от семейство Лукатос и това е последният им, суперкрасив, продукт. Zero указва, че узото пред вас е без остатъчна захар.
4. Mpampatzim Classic
Това узо е класика в жанра! Класика по всякакъв начин – с изявен за категорията нос, в който освен звездовиден анасон се долавят още сладки нотки на подправки като кардамон, индийско орехче и лавандула. Вкусът може да се опише с една дума – мекота! И в добавка – отличен баланс между всички компоненти.
Началото е поставено от Анестис Ставрос Бабадзимопулос в Истанбул (тогава Константинопол) през 1875 година, който бързо се прочул сред познавачите на анасонови дестилати, защото използвал като основа на продукта си дестилат от собствените си лозя от района на Ортакьой.
След Балканската война и събитията около 1922 година той се премества в Хрисуполи, Кавала, и продължава производството на спиртни напитки до края на живота си през 1937 година. Оттогава, вече четири поколения, дестилерията все така се намира в град Хрисуполи и продължава да произвежда оригиналното и традиционно узо, както и ципуро Бабадзим, по уникалната, тайна рецепта на своя създател.
5. Kazanisto Stoupakis
Носът е интензивен, дори леко стряскащ, с добре изразени нотки на анасон и смола (съкъз), на втори план – зехтинови акценти. Вкусът е провокативно сух, много приятен за любителите на стила без захар. Узо за ценители!
Под номер 5 попада едно узо, което ни връща на остров в Средиземно море.
Това е остров Хиос, един от центровете на егейската култура, който се намира само на 7 км от най-западната точка на турския полуостров Чешме.
През VIII век пр.н.е. е завладян от йонийците и става важен търговски център. Оттук са се изнасяли за другите части на Гърция вино, мастиха, мрамор. Хиос се смята за един от древните центрове за литература и изкуство. Предполага се, че е родно място на Омир. През I век пр.н.е. островът попада под римска власт и от края на IV до XIII век е византийско владение, след това – генуезко владение. От 1566 година е под турско управление. През 1912 г. влиза за последно в пределите на Гърция.
Историята на дестилерията “Ступакис” за щастие не е толкова турбулентна, но то е само защото е на малко над 100 години. Основана през 1896 година, когато Хиос все още е турски, това е една от най-разпознаваемите дестилерии на острова. Уникалната рецепта на узо “Казанисто”, освен че се базира на местната мастиха, анасон и множество други билки, е на основата на прецизно произведен дестилат в медни казани. От създаването ѝ до ден днешен!
Което и да изберете от петте, сервирайте във висока чаша, като първо налеете студена (но не ледена) вода до разреждането, което предпочитате, и чак след това добавете лед по желание. Иначе ще блокирате анатоловото масло, което е основното достойнство на тази категория напитки, и ще получите наполовина по-малко ароматно узо. Наздраве!
