Универсалното решение в енергетиката: Палим котлите!
Месец юли 2024 г. ще бъде запомнен с горещата вълна, която заля цяла Югоизточна Европа и се задържа изключително дълго време. Повече от две седмици максималните температури от Киев през Будапеща, Белград, Загреб, Букурещ, София до Атина се запазиха около 35-40о, а минималните рядко падаха под 23-25 градуса. Времето постави електроенергийните системи в региона под силен стрес – използването на климатици отдавна не е лукс. Допълнителна тежест оказаха фактори като силно увредената от руските бомби система на Украйна, устойчивата липса на вятър, годишните ремонти на хидроенергийната система на Румъния, преносните ограничения между Австрия и Унгария. Цените, особено във времевия диапазон 19-22 ч., излетяха в небесата. В такава обстановка бързо става ясно кое е универсалното решение в енергетиката при трудни времена.
С включването на АЕЦ „Козлодуй“ на пълна мощност на 8 юли България бързо зае позицията на регионален износител от последна инстанция. В най-големите жеги през седмицата 15-21 юли отчетохме нетен експорт от 163,5 GWh – колкото следващите три страни (Босна и Херцеговина, Словения и Гърция) нетни износители в целия регион, взети заедно. Българската електроенергетика постоянно изнасяше около 15-20% от цялата си продукция – основно на север за Румъния и Украйна. Системата влезе в класически „зимен“ модел на производство – лигнитните ТЕЦ разпалиха нехарактерно голям брой за лятото котли, като на моменти достигнаха над 2200 MW с работещи общо 10 блока в 4-те големи централи. Дори затворената от зимата ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ включи два блока.
Босна и Херцеговина, вторият значим износител в региона, също активира максимално въглищните си ТЕЦ и те постоянно осигуряваха 75% от тока. В края на първата седмица на юли в Гърция не работеше нито една въглищна ТЕЦ. На 17 юли обаче вече работеха 6 блока – 3/4 от всичкия им капацитет – и даваха почти 1700 МВ мощност. От този момент Гърция се превърна в нетен износител.
И докато тук въглищата ни спасяваха от жегите, австралийският щат Куинсланд – насред Тропиците – преживяваше ужасен студ. В 19:00 на 17 юли системата им отчете зимен рекорд на потреблението от 8728 MW. И там ТЕЦ поеха удара – въглищата дадоха 65%, а газът добави 26% от нужната енергия.
Не е просто съвпадение – случва се ежедневно и навсякъде по света. Слънцето залязва, облачно е или просто идва зима и фотоволтаиците заспиват; задържа се антициклон и вятърните централи излизат в отпуск за седмици; суша е и големите ВЕЦ не могат да произвеждат нищо; става твърде студено и има нужда от много повече ток; става твърде горещо и има нужда от много повече ток; появява се голям инвеститор в енергийно-интензивна индустрия и има нужда от много повече ток; някъде става авария или просто има непредвидени облаци и някой трябва веднага да подаде мощност, за да запази напрежението и честотата на системата – тук могат да се изредят десетки различни ситуации, които налагат нуждата от местен, независим източник на голямо количество, надеждна, диспечеруема и евтина енергия. Решението винаги е едно и също:
Палим котлите на топлоелектрическите централи и решаваме проблема!
В повечето страни – от България, Германия, Полша и Гърция до Китай, Индия и Индонезия – тази роля играят въглищните ТЕЦ. В САЩ, Иран и Русия, които имат големи собствени ресурси, по-често са газовите ТЕЦ. Светът има да изяде още много хляб, докато това се промени в значим мащаб.
