Инвестицията в колекционерски предмети е с потенциал значително да повиши стойността си през годините
През последните 3-4 години има бум на интереса към инвестиции в български монети, банкноти, ордени и медали. В този текст ще разберете какви за причините за това, какви са възможностите за инвестиране в колекционерски предмети – както и какъв е потенциалът за ръст на стойността им.
Причините за интереса към инвестиции в колекционерски предмети са разнообразни, но най-важните са три. На първо място, тези предмети са ограничени като количество – от една страна, знае се точният им тираж (напр. броят на отсечените възпоменателни монети е официално обявен), а от друга страна – колекционерът знае точния брой на обектите, които трябва да събере, за да има пълна колекция. Например в периода от 1881 до 1943 г. са пуснати в обращение точно 77 различни княжески и царски монети, без в това число да се включват различните варианти, проби и образци. На второ място, цените на тези артефакти нарастват устойчиво във времето, особено на екземплярите с високо качество, които са значително по-редки. На трето място, освен парична, тези предмети имат историческа, а нерядко и сантиментална стойност за техните притежатели.
Цената на колекционерските предмети варира във времето, но в дългосрочен план може да донесе добра доходност както за колекционерите, така и за инвеститорите в тях. В момента каталожната цена на пълна колекция с високо качество на 77-те различни княжески и царски монети е около 750 хил. лв. За сравнение, преди 5 години (през 2019 г.) цената на същите беше около 200 хил. лв., или наблюдаваме ръст от близо 4 пъти.
От няколко години златната монета от 100 лв. от 1894 г. Снимка: pcgs.com (32,26 г, 21 карата и тираж 2500 бр.) е хит на пазара, като на различни международни аукциони се продадоха екземпляри на цени от около 70 000 до 90 000 лв. бройката, в зависимост от качеството. За сравнение, в началото на 2018 г. същата монета струваше около 20 000 лв.
Изключително рядката сребърна монета 2 лв. от 1916 г., от която вероятно са запазени не повече от 30 бр., също може да достигне цена от 80 000 – 100 000 лв., ако е сертифицирана във висок грейд.
Ценните български банкноти, ордени и медали
По подобие на монетите, повишаващият се интерес към българските банкноти също доведе до сериозен ръст в цените им. Например, ако в момента се появи на пазара пълен комплект от всичките варианти на първите осем номинала на българските книжни пари от XIX век (емисии 1885 г., 1887 г., 1890 г. и 1899 г.), може лесно да достигне и дори да надхвърли цена от 300 хил. лв. В сравнение с монетите, много по-малко банкноти са оцелели през годините, особено от княжеските и от царските емисии, което оказва влияние върху стойността им. Докато може да се изгради относително пълна колекция от монети, макар някои от които да са в компромисно състояние, при банкнотите не е така. Има такива, които просто не се предлагат на пазара, например митичната „Ботевка“ (5000 лв. от 1924 г.), а други се появяват на пазара от частни колекции веднъж на 10-20 години.
В последно време българските ордени и медали, някои от които са изработени от сребро и злато, също бързо набират популярност. Те са най-трудни за изграждането на цялостна колекция, тъй като освен металните знаци с лентите им, имат още кутии, наградни документи и миниатюри, които съвкупно представляват обекти, притежаващи висока стойност. Тенденцията на растящи цени не подмина и тях, като през май 2023 г. немската аукционна къща Hermann Historica продаде непълна колекция княжески и царски ордени, медали и плакети за малко над 800 хил. лева. Интересът към обекти на фалеристиката се повишава, насърчаван от ювелирната и историческата им стойност. Нещо повече, за тях стана модно също да се сертифицират.
Като стана дума за сертифицирането, това е процес на определяне на автентичността и качеството на дадена монета или банкнота от независим оценител и поставянето й в защитен холдер (капсула). Водещ пазарен дял в този бизнес имат американските грейдинг компании PCGS и NGC – за монетите, и PMG – за банкнотите. Скоро след началото на масовата треска по сертифицирането в България се оказа, че немалка част от монетите, които бяха изпратени за оценка, са почиствани, с изкуствена патина или с променен цвят, като им беше отказан цифров грейд. Това оказа сериозно негативно влияние върху тяхната цена. Една негрейдната княжеска петолевка от 1885 г. в запазено състояние или такава, която е в холдер, на който пише „почиствана“, може да се продаде за около 300–500 лв. В грейд AU 58 цената й вече е около 5000 лв., в грейд MS 61 – над 10 000 лв., а в грейд MS 63 може да надхвърли 40 000 лв.
Начините за придобиване на колекционерски предмети
Съществуват разнообразни канали за придобиване на колекционерски предмети. Голям посетителски интерес предизвикват ежемесечните нумизматични сбирки, които се провеждат в гр. София, гр. Пловдив и гр. Велико Търново. На международни изложения, които се провеждат ежегодно в чужбина, напр. Numismata и World Money Fair в Германия, Sberatel в Чехия, MIF Paper Money Fair в Нидерландия и други, също може да се намери качествен български антиквариат. Битпазарите в различните градове също предоставят интересни възможности на търсачите на редки реликви.
В специализираните групи във Фейсбук постоянно се продават на търг или с фиксирана цена различни колекционерски предмети. Немалко такива има и на онлайн платформите за безплатни обяви, напр. Balkan Auction, olx.bg, bazar.bg и др., които предоставят възможност за сортиране по вид и цена на предлаганите обекти. През последните години много български колекционери и инвеститори започнаха масово да участват и в онлайн търгове, напр. на Heritage Auctions и Stack’s Bowers Galleries (САЩ), KATZ Auction (Чехия), Pegasus Auctions (Швеция) и др.
Големият интерес към нумизматиката в България доведе до почти пълното изчерпване на сребърните и златните монети от касите на Българската народна банка. Провокирана от високото търсене, БНБ реши да се включи в пазара на инвестиционните монети по подобие на Кралския канадски монетен двор, Британския кралски монетен двор, Aвстрийския монетен двор, Монетния двор на Пърт (Австралия) и др. В началото на януари 2024 г., за пръв път в своята история, БНБ пусна в обращение четири номинала (10 лв., 20 лв., 50 лв. и 100 лв.) на 24-каратови златни възпоменателни монети в качество „мат-гланц“ на тема иконата „Св. Богородица – Златна ябълка“ без определен тираж и с тегло 1/4 унция (7,78 г), 1/2 унция (15,55 г), 3/4 унция (23,33 г) и 1 унция (31,10 г).
Отсичането на монетите ще бъде преустановено в края на 2024 г. и след това БНБ ще обяви броя на емитираните през годината монети. В случай че на 31 декември 2024 г. на касите на БНБ има наличности от златните възпоменателни монети, те ще продължат да се продават след тази дата до пълното им изчерпване. Съгласно монетната програма на БНБ за 2025 г., 2026 г. и 2027 г. банката планира да продължи емитирането на златната емисия монети „Св. Богородица – Златна ябълка“ и през тези три години. След влизането на България в Еврозоната тези монети вече ще бъдат с номинал в евро.
Търпението си заслужава
Тук трябва да се направят няколко важни уточнения относно потенциала на гореспоменатите четири златни монети да генерират допълнителна стойност с течение на времето. Цените им бяха твърде високи още в момента на пускането им в продажба, като значително изпреварваха пазарните цени на останалите конкурентни златни инвестиционни монети (напр. монетите „Кленов лист“, „Виенска филхармония“, „Австралийско кенгуру“ и др.). Скоро след това БНБ реши да увеличи цените на новоемитираните монети средно с около 18% поради ръста в цената на златото в първите месеци на 2024 г., което допълнително ги направи непривлекателни за инвеститорите.
Гледната точка на колекционерите обаче е различна. Колкото по-малко монети от някой от четирите номинала бъдат продадени (напр. заради високата им цена), толкова по-висока се очаква да бъде тяхната стойност във времето. От една страна, влияние оказва ръстът на цената на златото, но по-важна е нумизматичната им стойност. Тук обаче колекционерът следва да предвиди времеви хоризонт от 10 или повече години за постигането на добра възръщаемост, освен ако значително преди това цената на златото на международните пазари не достигне 3500 долара за 1 унция.
В заключение, все още инвестицията в български монети, банкноти, ордени и медали е добра инвестиционна възможност с потенциал за по-висока възвръщаемост във времето спрямо други алтернативи. Трябва да се заложи на колекционерски обекти с високо качество, за които винаги ще има търсене – както в страната, така и в чужбина. Това отнема години, изисква много знания и значителни финансови средства, но търпението си заслужава.
