Лимонадените визионери от „Бъзко“

За 10 години основателите на „Бъзко“ Димитър Николов и Славей Димов налагат домашните лимонади в менютата на заведенията в България. Те обаче не спират с продуктовата иновация, защото виждат огромен пазарен потенциал

В малкия офис на „Бъзко“ в столичния квартал „Сухата река“ има една голяма дървена бъркалка, която е идеална метафора за развитието на бизнеса на фирмата. Именно с нейна помощ през годините са правени много от експериментите с разнообразните вкусове на популярната напитка. „Преди 9 години тя тежеше 8 килограма“, казват двамата основатели Димитър Николов (52) и Славей Димов (59). Тънка и лека, едва 2 килограма днес, тя показва колко хиляди литра сиропи са разбъркани с нея, за да се стигне до бавния, но устойчив успех в бизнеса с домашни лимонади.

Днес концентратите от естествени природни продукти на „Бъзко“ са в близо 20 вкуса и се предлагат в над 10 хиляди точки за продажба в 13 области на България. Основно това са заведения, които разреждат сиропа и го предлагат на клиентите, и малки магазини (основателите на бранда не работят с веригите от модерната търговия). Бизнесът расте – за 2023 г. „Бъз Компани“ отчита оборот от 4.2 млн. лв., нетният марж през последните години варира между 20 и 30%.

Компанията стартира през 2015 г. с личните средства на Николов и Димов, както и минимална финансова помощ от банковия сектор и оттогава досега се развива плавно, органично и много ефективно. Партньорите твърдят, че ако структурата на компанията е била много по-сложна и мащабна, с „Бъзко“ всичко е щяло да приключи отдавна, защото „като финансови параметри може би до петата година бяхме на минус“, казва Димов.

В основата на налагането на „Бъзко“ на пазара е качеството и конкурентното предимство на българските плодове и билки, от които се произвеждат сиропите на компанията. Единствените съставки в концентратите и до ден днешен са захар, билки и първокачествени плодове. В концепцията на бранда няма място за боя или изкуствени аромати. „За нас е важно продуктът да е чист – казва Димитър Николов. – Би било абсурдно да работим с билки и да използваме традиционните методи на бабите, но и да добавяме химикали.“

Тази „прекрасна суровина“ помага за спечелването на потребителите и така според основателите на „Бъзко“ заради техните усилия България е „може би най-развитата държава в Европа спрямо навлизането на домашни лимонади“. Според Николов извън България подобни продукти са масово достъпни единствено в Германия и Швейцария, но само в магазините. „В заведенията каналът все още е непипнат, може би с изключение на Швейцария.“

Пътят, който двамата извървяват, е дълъг. „Първите 100 клиента ги обикаляхме с количка, един по един“, казва Николов. Произвеждахме до обяд, следобед търсехме обекти. Когато започвахме, недоверието в „Бъзко“ беше огромно, но сега не съществува вариант да се отвори заведение без раздел „Домашна лимонада“ в менюто. Смятаме, че за 10 години това си е направо като изкачване на Еверест“, споделя Николов. За този успех решаваща роля играе симбиозата на опита и уменията на двамата основатели, както и готовността им да взимат стратегическите решения аргументирано заедно, дори и това да отнема дълго време.

ДИМОВ И НИКОЛОВ СЕ ЗАПОЗНАВАТ ПРЕЗ 2005 Г. – 10 ГОДИНИ ПРЕДИ ПОЯВАТА НА „БЪЗКО“.

По това време Димов има няколко бизнеса – хотел в парк Витоша, малка верига обменни бюра и фирма за консултиране и отпускане на финансова помощ на малки и средни предприятия. „Натрупах много опит по отношение на оценката на отделни бизнеси, защото, когато финансираш, трябва да оцениш дали проектът става, какво му куца…“, казва той.

Николов пък прекарва години в дистрибуторски фирми за напитки. Там той изгражда уменията да налага брандове и да изгражда дистрибуционни канали. „В онези години се учехме на гърба на клиентите и пазара и беше проба-грешка, но в един момент вече знаех много добре как се случват нещата.“

През 2005 г. Николов решава да отвори сладкарница и именно за нея търси финансиране от Славей Димов. Това е началото на тяхното партньорство.

В новооткритата сладкарница Николов предлага на клиентите домашна лимонада. „Купувах плодове от супермаркета – казва той. – Мелех ги на блендера, а след това ги пасирах. Слагах им лимон, захар и вода и ги продавах като домашна лимонада.“

В рамките на няколко години той отваря три сладкарници, но с времето осъзнава, че потенциалът на бизнеса с домашните лимонади е по-интересен и голям, а пазарът – все още свободен.

„Тогава решихме, че ако влезем в нишата и обединим финансовия опит на Славей и моя търговски опит, може да се получи хубава комбинация“, казва Димитър Николов.

След като идеята е очертана, двамата лимонадени визионери се впускат в дълбокото. Първите им стъпки в бизнеса са трудни. Ходят по билкари и търсят качествени плодове. Правят опити в производствения цех, който наемат още в самото начало на начинанието. Тъй като никой от двамата не е технолог по образование, се налага да изчетат и немалко литература. Допитват се и до баби, и до професори във връзка с технологията на преработка на билките. Когато продуктът е готов, съдружниците избират разпространение основно в заведенията, защото на база на опита на Димитър Николов това е най-добрият ход. През пандемията обаче клиентите започват да търсят начини как да се сдобият с домашните лимонади на „Бъзко“, и така съдружниците стартират развитието и на друг канал за продажба – малки квартални магазинчета.

Повишеното търсене на продукта, и основно напитката с бъз, създава проблем с набавянето на суровина и така още преди пандемията Николов и Димов намират съдружник, с когото насаждат 85 декара земя край София с 6000 коренови дръвчета био бъз от Германия. На разсада му трябват три до пет години, преди да започне да дава цветове през 2023 г. „За да продължим да правим най-добрата напитка, ни е нужен неограничен ресурс от пресен бъз. Не е тайна, че след нас още много фирми започнаха да предлагат аналогичен продукт, така че насаждението ни помага да останем верни на принципите си и на качеството“, казва Димитър Николов.

По отношение на другите плодове, които са в основата на останалите вкусове на „Бъзко“ – ягоди, малини, горски боровинки или къпини например, също има ограничения в набавянето на суровина. Николов казва, че преди години производителите на български сортове са се смеели, когато от „Бъзко“ са искали да купят само едно пале. „Сега пък им искаме огромни количества, но пък се оказва, че няма как да ни ги осигурят.“

Все пак Николов и Димов разширяват кръга на доставчици и в сезона купуват огромни количества плодове, които се замразяват шоково на минус 70 градуса, за да се осигури постоянното производство на сиропите.

КЪМ МОМЕНТА „БЪЗКО“ СЕ ПРЕДЛАГА В ПОЧТИ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ.

Тъй като обаче все още има места в страната, до които брандът не може да достигне, Николов и Димов споделят, че в момента изграждат онлайн магазин.

Двамата смятат, че тенденциите на потреблението са идеална почва за още растеж на компанията. „В последните години виждаме, че все повече хора се интересуват какво ядат и пият. Ние изпреварихме малко времето, но вече се движим в едно с очакванията на клиентите всички билки да стигнат направо при тях“, казва Славей Димов.

Съдружникът му добавя, че повечето заведения, които работят с „Бъзко“, виждат предимството на концентрата, включително финансовo. „Но все още има хора, които казват, че искат да си правят лимонадите сами по рецептата на бабите си – казва Николов. – А ние не само им пестим време, но и сме инвестирали в машини, с които гарантираме, че нищо от суровината няма да бъде унищожено.“ Именно това предимство на „Бъзко“ отваря и потенциала на пазарите извън България. Преди години двамата основатели дори намират представител в Малта. „Ходихме 5-6 пъти, правихме демонстрации в заведенията – казва Николов. – Нещата започнаха да стават, но пандемията провали плана“.

От 2023 г. съдружниците „полека-лека“ започват да продават продукта и в Испания, и в Гърция. Като цяло двамата признават, че равните дялове във фирмата имат плюсове и минуси. „Решенията ги взимаме бавно, защото колегата предпочита да правим по една крачка бавно напред, отколкото две напред и една назад“, усмихва се Димитър Николов, гледайки към финансиста Димов.

„Правим взаимни компромиси, допълва самият Димов. Когато не сме на едно мнение, отлагаме ка­зуса – някой път по една, по две години. Тези неща със сигурност правят процеса по-бавен. Но пък в крайна сметка го правят по-сигурен.“

Славей Димов казва, че при стартиране на бизнеса и двамата са били в „правилното сечение на опит и енергия“. „Бяхме си направили житейските и бизнес грешките и с оптималната структура на екипа и финансите успяхме да се развием доста естествено“, добавя той.

Процесът обаче не спира. Димитър Николов казва, че с Димов непрекъснато са в цеха и търсят варианти как да направят продуктите „по-доб­ри и качествени“. В самия цех, където работят 6 от общо 16-те служители на „Бъзко“ (в тях не се включват много сезонни работници), също тече „постоянна модернизация“.

И въпреки че в „Бъзко“ вярват, че пазарът на лимонадите има потенциал за още поне 300% ръст, Николов и Димов наскоро пускат и изцяло нов продукт – шипков мармалад по стара рецепта от Бачково. „Работата с шипковия мармалад е малко опорочена – казва Димов. – В последните години от така наречения социализъм се продаваха смески, които включваха ябълка, пектин, тиква и какво ли още не. Така вкусът на потребителите е поизместен, а ние искахме да включим шипка и нищо друго.“

Той си спомня за рецептата на баба си в Бачково, намира своя братовчедка, която да му я припомни, и след над десет проби и опита стига до „най-фината и най-нежната структура за мармалад, която никой друг не прави на пазара“.

До есента на 2024 г. пък двамата съоснователи смятат да пуснат в продажба лимонада без захар, която да е на достъпна цена и да не отстъпва по вкус на познатите продукти, предлагани от бранда. А става ли дума за иновациите в бизнес процесите, визионерите твърдят, че те никога не спират, дори и да са плавни. „За да можем да растем без допълнително финансиране и кредитиране, а със собствени сили, труд и средства, трябваше да инвестираме много труд в този бизнес – казва Славей Димов. – Но пък се оказа, че всичко е възможно, когато работиш правилно, нормално, елементарно и просто.“

Автор: Йоана Петкова