Мутренска или завладяна е България?
Диагнозите са важно нещо, включително когато става дума за обществени състояния и процеси. Ако изобщо ще се пристъпва към лечение, важно е диагнозата да отговаря на действителността. Също така е важно да няма объркване между различни болестни състояния и приравняването им като едни и същи.
Напоследък в един спор между две крила на една от важните български партии едно от крилата, в опита си да обвини и да обрисува като лошо другото крило, постави определена диагноза. В официално изявление на почетен председател се говори за наличие в България на „мутренски подходи за сплашване на семействата ни“ и за „отнемане на бизнеса на хората с прокуратурата и полицейските служби“.
Изявлението е така формулирано, сякаш двете описани неща са част от едно и също явление и се дава диагноза на едно-единствено заболяване. Но това не е така. Описаното представлява всъщност две отделни диагнози за две отделни и много различни болестни състояния на обществото. За огромно съжаление, в случая на България днес и двете са верни.
От едната страна е съществуването на мутренската държава. Мутренска означава държава, която не успява да се пребори с определени престъпни групи. Те действат стриктно, и съзнателно, извън закона, извършват престъпления – предимно забранени от закона заплахи и насилие. Те са строго извън държавата, крият се от нея и им се налага да я подкупват, за да не бъдат хващани. „Мутренски подходи за сплашване на семействата ни“ е нелошо описание на това явление. В България е добре познато от началото на 1990-те досега.
При диагноза „мутренска държава“ лечението е предимно засилване на държавните механизми и системи за налагане на спазването на закона. Това включва подобряване, и обезпечаване с повече ресурс, на апарата за преследване и наказване на престъпници, както и доколкото е възможна чистка на отделните служители на държавата, които са подкупни и осигуряват чадър за престъпните групи.
От другата страна обаче е съществуването на завладяната държава. Това е явление, много различно от мутренската. При него носители на заплахите и насилието, накратко на бухалките, не са набор от здрави момчета, ясно осъзнаващи се като престъпници, а са самите държавни институции. Органите на държавна власт, особено тези на предполагаемо легитимна държавна репресия, стават бухалки в ръцете на стриктно лични и частни, не публични, интереси. Тези личности и техните интереси се оказват над закона, небягащи и некриещи се от него.
В завладяната държава бухалки са главният прокурор и всички подчинени му прокурори, някакъв брой (слава богу, в България все още далеч не всички) съдии, Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за защита на конкуренцията, Централната и общинските избирателни комисии, до неотдавна специализираните прокуратура и съд… Списъкът е потискащо дълъг.
Диагнозата „завладяна държава“ сочи към лечение, много различно от другата диагноза. То изисква коренна промяна както в цялата институционална рамка, допуснала завладяването, така и в основните принципи на подбор на хората, запълващи тази институционална рамка. Без подобна промяна държавата ще остане завладяна. И дори да реши в един момент да разгони истинските мутри – престъпниците, това по никакъв начин няма да реши въпроса със сигурността на собствеността и с изпълнението на договорите.
А този въпрос вече отдавна е архипроблемът на днешното българско икономическо, социално, демографско, здравно, образователно, регионално развитие. Всички останали проблеми са следствие.
