Закон опитва да регулира криптоиндустрията у нас: Какво трябва да знаем
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
20 август, 2024 г. Това е датата, на която в Портала за обществени консултации се появява законопроект, който цели да регулира пазара на криптоактиви у нас. Това е първият по рода си акт по отношение на криптоактивите и пазарите с тях в България. Текстовете ще бъдат в помощ на цялата индустрия, но имат и потенциал сериозно да ограничат правата и възможностите ѝ. Тепърва предстои законопроектът да бъде подложен на дискусии. Срокът за постъпване на коментари изтича на 20 септември.
Самата индустрия очаква законовите промени отдавна и определя липсата на нормативна уредба като “спирачка за иновацията”. Текстовете предвиждат прилагането на няколко ключови европейски акта – Markets in Crypto Assets Regulation (MiCA), Transfer of Funds Regulation (TFR) и Digital Operational Resilience Act (DORA). Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA) е рамката на Европейския съюз, която определя какво представляват криптоактивите, видовете криптоактиви, както и как се регулират, кои са компетентните органи и изискванията за доставчиците на такива продукти или услуги. TRF e част от пакета с мерки срещу изпирането на пари, предложен от Европейската комисия през 2020 г., а Законът за цифровата оперативна устойчивост (DORA) е регламентът на ЕС, с който се създава задължителна, всеобхватна рамка за управление на риска в областта на информационните и комуникационните технологии за финансовия сектор на ЕС.
“С този закон, освен че се въвежда термина криптоактиви и токен в българското законодателство, се очаква да постигнем по-стабилни и ясни условия за лоялна конкуренция в сектора”, коментира за Forbes България Ангел Гяуров, управляващ съдружник в Belayer – първата в България услуга за управление на крипто активи и инвестиции в продукти на блокчейн технологията.
До голяма степен предложенията за закон у нас следват структурата и логиката на MiCA – чрез законопроекта се определя рамката за пазарите с криптоактиви в страната и се въвеждат изискванията, приложими към информацията, която се събира и предоставя при прехвърляния на криптоактиви (TFR), както и правилата във връзка с новия регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA). С приемането на законопроекта в този му вид ще се изменят и редица вече действащи нормативни актове, сред които Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за банковата несъстоятелност, Закона за БНБ, както и Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Експерти оценяват предложенията като добри в своята цялост, защото дават яснота за правата и задълженията както на участниците на пазара, така и на компетентните органи. С помощта на този закон на практика правната рамка, приета на ниво ЕС, става приложима и у нас, определят се компетентните органи, които ще контролират изпълнението му – Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. БНБ ще отговаря за токените за електронни пари, а КФН – за токените, обезпечени с активи и лицензите на доставчиците на услуги с криптоактиви.
“Наличието дори на проект за закон вече е в помощ на индустрията у нас. Ключов аспект за местните доставчици на услуги с криптоактиви е яснотата по отношение на процедурата за получаване на лиценз за извършване на тези дейности, тъй като наличието на лиценз, получен от една държава членка, позволява упражняването на тази дейност в рамките на целия ЕС, благодарение на възможността за неговото паспортизиране”, каза за Forbes България Вяра Савова, старши експерт по политики в Европейската криптоинициатива (EUCI).
Въпросът с лицензите важен. От края на юни тази година, MiCA вече е частично приложим за т.нар stablecoins, или токени с гарантирана стойност, като пълното приложение на регламента ще настъпи в края на годината, когато правилата за лицензирането и дейността на доставчиците на услуги с криптоактиви също ще влязат в сила. Има преходен период за дружествата, които вече отговарят на конкретни национални правила, приложими преди приемането на MiCA, като тези страни могат да продължат да извършват дейността си в рамките единствено на тази държава-членка, докато не получат лиценз съгласно новия регламент. Предвижда се възможност за паспортизиране на лицензите, която ще позволи на доставчиците да оперират на територията на целия ЕС.
“Една част от мерките е насочена към компании, които имат желанието да създадат блокчейн продукт. С приемането на закона ще има ясна пътека за получаване на лиценз за предлагане на токен. Сега ще е ясно как би бил класифициран, какви са сроковете и конкретните изисквания, които следва да се изпълнят. Това е сериозна стъпка напред”, допълва Ангел Гяуров.
Сега на ход е КФН. Индустрията очаква специфични указания за изискванията, които касаят именно лицензирането.
“При всяко положение лиценз е необходим, тъй като дружествата няма да могат да упражняват подобна дейност без него след изтичането на преходния период. Също така, подобни регистрации няма да позволят на доставчиците на услуги с криптоактиви да се ползват от пълните права, дадени им от регламента, тъй като паспортизирането на услугите им в рамките на ЕС (и ЕЕА) не е възможно само на база подобна предходна регистрация”, казва Вяра Савова.
ПРОБЛЕМЪТ
Текстовете ще бъдат в помощ на цялата индустрия. Бизнесът е категоричен, че тези текстове ще дадат по-голяма защита на инвеститорите и ще осветят пазара. Има обаче и потенциал сериозно да ограничат правата и възможностите ѝ. Има несъответствия между предложения за обществено обсъждане законопроект и MiCA. Голям проблем са сроковете, с които Комисията за финансов надзор разполага за издаване и отказ от издаване на лицензи – 6 месеца. За сравнение – предвиденият в регламента срок е от 60 работни дни.
“Също така, мълчаливият отказ, предвиден в законопроекта, е напълно недопустим, тъй като компетентият орган на национално ниво следва не просто да предостави писмено решение, но и да е в процес на активна комуникация със заявителя. За разлика от други аспекти от приложението на MiCA на местно ниво, сроковете и формата на това решение са изрично посочени в регламента и не подлежат на тълкуване и промяна от страна на държавата членка”, обяснява още Вяра Савова.
Сходна е ситуацията и при издаването или отказа от издаване на лиценз за предоставяне на услуги с криптоактиви, където законопроектът също предвижда срок от до 6 месеца и възможност за мълчалив отказ, а сроковете според MiCA са до 40 работни дни от получаване на изрядно попълнената апликация.
Остава да се види как различните страни – банки, компании и регулаторни органи, ще реагират на новата законодателна уредба, както и дали банковия сектор е готов за това.
“Дигиталните активи и Web3 са технологична индустрия, която ще се развива по-бързо от което и да е законодателство. Смятаме, че предстоящата законова рамка в голяма степен внася сигурност и спокойствие в работата на всички предприятия и институции и не на последно място легитимира криптоактивите пред широката общественост. С приемането на МiCA ЕС се оказва в лидерска позиция спрямо САЩ, когато става въпрос за подпомагане на бързо развиващ се технологичен сектор с адекватна регулаторна рамка. Oтчитаме факта, че има дигитални активи, които остават извън законовата рамка. Това са някои видове NFT (Non-Fungible-Tokens), които са уникални и незаменими, за разлика от други видове, като тези които са фракционирани и взаимозаменяеми, които попадат под регулацията на закона. Регулацията на MiCA не обхваща и крипто активи, които се класифицират като финансови инструменти и са под дефиницията и обхвата на Директивата за пазарите и финансовите инструменти”, коментира Ангел Гяуров.
