Боян Лазаров и българският крафт джин, вдъхновен от видео игрите
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Нямаше по-добър начин човек да прекара петък вечер в оживена София в средата на август от “Джин в парка” – фестивал в сърцето на Борисовата градина. Тогава за пръв път срещнах Боян Лазаров, който с усмивка на лице и изключително внимание към детайла ми разказа за Potion Distillery – собственият му бранд за занаятчийски джин, вдъхновен от магията на видео игрите. Тогава все още не знаех, че голямата цел на Боян и компанията му е да отвори микродестилерия в центъра на българската столица, която да се превърне в туристическа атракция и джин училище за любители. Няколко дни по-късно срещам отново Боян, който ми разказва за пътя си към първите бутилки от вълшебната отвара и пътуването, което предприема напълно сам.
Образованието и кариерата на Лазаров нямат нищо общо с миксологията и дестилирането на спиртни напитки. Завършва “Бизнес информационни технологии” в Нидерландия и по-голямата част от професионалния му път всъщност преминава като мениджър на продукти и процеси в IT компании. Непрестанната работа на компютър обаче ражда нуждата Лазаров да се откъсне от дигиталния свят и да започне да прави нещо с ръцете си. Насочва се към алкохола.
“Винаги съм имал афинитет към занаятчийските продукти. Учил съм в Нидерландия, където има голямо разнообразие от бири и много се запалих. При завръщането си в България през 2015 г. тук точно се зараждаше нишата със занаятчийската бира, която през последните 10 години доста се разви. Направих няколко опита – къде сполучливи, къде не, но вече бях изпуснал първоначалната вълна и започнах да мисля в друга посока. Ориентирах се към уискито, но проблемът бе големият стартов капитал – три години трябва да инвестираш в инфраструктура, съоръжения и продукция, която да продадеш едва на четвъртата година, когато евентуално да видиш някаква възвръщаемост”, разказва Боян Лазаров.
Така след известно лутане през 2019 г. Лазаров стига до идеята за български крафт джин. Възприема занаятчийството като задължителен елемент, който е гарант за уникален продукт, без компромиси в качеството. Когато през 2020 г. светът попада в капана на COVID-19 обаче Лазаров решава да изчака със стартирането на бизнеса и да използва времето си, за да избистри допълнително идеята и бизнес модела. “Потърсих професионално обучение, но се оказа, че в България няма такова. Има курсове за технолог за спиртни напитки, но само една от сесиите е ориентирана към джин и нищо не дава като познания. Всичко е въпрос на експерименти – да видиш къде е баланса. Обучих се сам, опитвах различни вкусове и аромати, докато не получих резултат, от който всъщност бях доволен”, разказва Боян.
Така се ражда брандът Potion Distillery – компания, която да обедини под шапката си различни продукти със собствен характер, предназначени за по-нишова аудитория. Името идва почти само. Като запален геймър Лазаров се вдъхновява от ролевите видео игри, където героите пият различни отвари, за да продължават напред със задачите си. Попада случайно на пеперудения грах – цвете, чиято родина е Азия. Още преди години растението омагьосва с красивите си сини цветове, които оцветяват храната в магическо индигово. Пеперуденият грах е чувствително към промяната на киселинната среда цвете. Пигментът е сходен с този на лакмуса и реагира бързо като рН-индикаторната хартия, променяйки цвета си. Това перфектно се връзва с концепцията на Боян Лазаров да има различни видове джин, които са с индивидуален вкусов профил и цвят.
“Нямам опит в миксологията и исках да видя какво хората харесват да пият. Затова стартирах с два вида джин – Mana potion и Health potion. Единият е с цитрусово-флорален вкус, а другият – с вкус на подправки. Това са двете противоположности на диаграмата за вкусовите характеристики на джина”, разказва Боян Лазаров.
Цветните джинове на Potion Distillery са ледено филтрирани – процес, при който след масерацията (накисване на билките и подправките) всичко се охлажда до температура под 0 градуса, за да може етеричните масла да замръзнат. След това течността се прекарва през плътен филтър под налягане, за да се премахне смолата, отделена при масерацията, която придава горчивина. Едва тогава течността се оцветява.
В основата си джинът е чист етилов алкохол, който е благоприятен за експерименти с голямо разнообразие от аромати – вземат се различни ботанически съставки, които се накисват, а спиртът извлича вкусовите качества. Големият проблем е, че хвойната има много силен вкус, който е характерен за джина, но остава по съдовете, използвани от дестилериите. Затова и хората, които са съгласни да бутилират джин у нас, се броят на пръсти. Така се появява първият проблем за Боян Лазаров.
За да бутилираш алкохол в България, не е необходимо да имаш дестилерия. Достатъчно е да разполагаш с данъчен склад, който е под крилото на Агенция “Митници” – тя предоставя бандероли и следи количеството, което излиза от този склад. Производството на джин в България пък е изключително нишов бизнес – има доста по-малък пазарен дял от останалите спиртни напитки – под 1% от продажбите в България. “Беше трудно да намеря човек, който да се съгласи да бутилира алкохола. Отворих публичния регистър на данъчните складове и дестилерии и започнах да звъня по телефона, докато някой не ми вдигна. Стартирахме комуникация с дестилерията в гр. Исперих в началото на 2023 г. – малко след като започнах активно да действам”, разказва Боян.
През месец май миналата година първите бутилки вече са факт и дебютират на фестивала “Street GIN & PROSECCO” в Пловдив. По-късно Боян и неговите “отвари” се появяват в Маймунарника в София и постепенно хората започват да разбират за неговия бранд. Тази година се появява и още един джин под шапката на компанията – Wicked Potion. Името не е никак случайно – джинът съчетава в себе си нетрадиционни аромати, сред които и зехтин – специфична съставка, която придава на алкохола по-мек и кадифен вкус, убивайки острите нотки на етанола.
Бизнес моделът на Боян Лазаров е простичък – да има голямо разнообразие от продукти, обединени под един и същи бранд. Целта му е всяка година да пуска на пазара нов вид джин. Голямата му амбиция обаче е да отвори собствена микродестилерия в сърцето на София, която да превърне в туристическа дестинация. Концепцията е Potion Distillery да функционира като заведение със заделена производствена част и джин училище, където гостите да видят действаща инсталация и да се научат сами да правят джин.
Това обаче е трудна задача, която изисква много голяма инвестиция. Проблемите са основно законови. Нормативната уредба у нас е създадена, за да попречи на злоупотреби в по-големи мащаби – има изисквания за техники за видеонаблюдение, както и за отчетност на производството при по-големите дестилерии. Всичко това обаче е твърде скъпо за дестилерия с по-малки размери, където изискванията по закон са същите, но производството е несравнимо. “Моята идея е за микро дестилерия, където годишното производство ще е равносилно на дневното производство на големите дестилерии в България. Мащабите са съвсем различни. През последните 10 години имаше корекции за малки винопроизводители и малки пивоварни, но не и за твърд алкохол. Сега искаме с други хора от бранша да си направим Асоциация на малките производители – пивоварите имат, винарите имат, но за спиртните напитки няма. След това трябва корекция на закона, така че да се облекчи живота на малките производители. Целта ни не е да лъжем и да крием данъци, а да вкараме разнообразие и да подобрим средата”, споделя Боян Лазаров.
За момента инвестицията в Potion Distillery е под 50 хил. лева. За да сбъдне мечтата си обаче, Боян Лазаров ще има нужда от доста повече средства – над 1 млн. лева, както и от екип, който да покрие различни аспекти – производство, маркетинг и дистрибуция, за да може да скалира бизнеса си. Лазаров се надява още, че Столичната община и Министерството на туризма ще възприемат идеята му не просто като гараж, в който се произвежда алкохол, а като нещо, което има потенциал да привлича туристи. “У нас има Музей на ракията, който е ориентиран към местната напитка. Но България изостава във всички други направления – има разнообразие на крафт спиртни напитки в цяла Европа. Искам да съм един от пионерите, които да стартират такова движение. Има как да се повиши разнообразието и качеството на българския алкохол”, категоричен е Лазаров.
