Най-важното за Параолимпийските игри в Париж през 2024 г.
След края на летните олимпийски игри в Париж за 2024 г., 28 август беляза началото на Параолимпийската олимпиада, която ще продължи до 8 септември (график на събитията можете да намерите тук.) Тази година Параолимпийските игри ще продължат 12 дни и включват 168 делегации, 22 спорта и 18 обекта, много от които използвани за Олимпийските игри, а над 4000 спортисти взимат участие.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Часове преди церемонията по откриването на Параолимпийските игри в Париж са продадени над 2 млн. билета
- Сред най-големите делегации са тези на Китай, Бразилия и Франция, със съответно 282, 255 и 237 спортисти.
- За тези, които искат да изживеят интензивната атмосфера на игрите, билети за състезанията могат да се закупят все още, като цената им варира между 15 и 100 евро.
- Спортистите се групират в категории въз основа на „степента на ограничение на дейността, произтичаща от техните увреждания“. Съществуват 10 класификации за спортисти въз основа на техните увреждания – осем физически, както и класификации за зрителни и интелектуални увреждания.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Както пише редакторът във Forbes Алекс Ледсъм, Параолимпийските игри се раждат в Стоук Мандевил, северозападно от Лондон, през 1948 г. За първото откриване на състезанието се включват 16 спортисти, всички от които ветерани от британската армия и само две жени. През 1969 г. на състезанието присъства кралица Елизабет II, а през 2008 г. броят на зрителите наброява 3.5 млн.
ОТКРИВАНЕТО ПРЕЗ 2024
По думите на известния хореограф Александър Екман, който подготви церемонията по откриването на игрите, това събитие е посветено на „разкриването на парадокса между общество, което твърди, че е приобщаващо, но продължава да е изпълнено с предразсъдъци към хората с увреждания.”
За първи път тази година, така както и на Олимпийските игри, церемонията протече извън пределите на стадион. Този път обаче, вместо да плават с лодки по емблематичната река Сена, атлетите дефилираха по историческата улица Шанз-Елизе и площад Конкорд.
ПРЕМИИТЕ ЗА СПЕЧЕЛЕНИ МЕДАЛИ
Международният параолимпийски комитет не раздава парични награди за спечелени медали. Въпреки това, има държави, които възнаграждават постиженията на своите спортисти. В Австралия, Израел, Южна Кореа, Франция, Канада и Испания параолимпийските медалисти получават същите премии като олимпийските си колеги, както споделят от CNBC.
В Канада златен медал се награждава с 20 хил. канадски долара, сребро с 15 хил., а бронз с 10 хил. Златото в Испания се награждава с 94 хил. евро, среброто с 48 хил. евро, а бронзът с 30 хил. евро. От 2016 г. насам Малайзия също поддържа политиката да раздава на параолимпийските си шампиони премии, равни на тези за олимпийска победа. За злато всички медалисти получават 1 млн. малайзийски рингита (228,623 щатски долара), 300 хил. рингита за сребро и 100 хил. рингита за бронз.
В България, след дългогодишна битка, премиите на параолимпийците също бяха изравнени. За злато нашите спортисти получават 250 хил. лева, за сребро 200 хил. лева, а за бронз 150 хил. лева.
Въпреки това има държави, където има значителни разлики в наградите на олимпийските и параолимпийските шампиони. В Хонконг параолимпиец със златен медал получава 1.5 млн. хонконгски долара. Олимпийският медал обаче идва с награда от 6 млн. хонконгски долара. В Япония параолимпийските златни медалисти получават 3 млн. йени (20,780 долара), което е с 2 млн. йени по-малко от наградата за олимпийско злато. За сребро и злато обаче се получават премии, равни на олимпийските.
БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В ИГРИТЕ
Българско участие на Параолимпийските игри има за първи път през 1988 г. в Сеул. Страната има 17 медала, от които пет златни, девет сребърни и три бронзови, и само един от тях е за дисциплина, различна от параатлетика.
За България в Париж се състезават трима атлети. Знаменосец за страната е Стела Енева, която спечели три сребърни медала в дисциплините тласкане на гюле и хвърляне на диск при жените F57/58* през 2008 и 2012 г. Участват също Ружди Ружди, който печели злато в тласкането на гюле при мъжете F55* в Рио през 2016 г., и Християн Стоянов, който печели сребро в бягането на 1500 м при мъжете в категория Т46* в Токио през 2020 г.
Forbes България разговаря със Стоянов дни преди предстоящото му включване в игрите на 31 август. 26-годишния габровец започва да бяга, когато е седми клас, а първото му състезание е междуучилищно. Оттогава спортът се превръща във възможност да изрази и предизвика себе си.
„Привилегия е да си тук, да имаш възможността да се състезаваш,“ казва Стоянов. „Щастлив съм дори от този факт. Оттам насетне е голяма отговорност, защото е възможност за мен да зарадвам много хора, които ме подкрепят.“
Българският състезател е участвал на Олимпийските игри в Рио през 2016 г., където е един от най-младите атлети. Поглеждайки към миналото, той вижда как перспективата му за игрите се е променила – победата, макар много важна цел, отстъпва пред емоцията от това, което е постигнал до момента и което му носи щастие.
„Уникално е самото място, както и това да принадлежиш на една група от хора, които са дошли тук с много труд и желание да постигнат нещо,“ казва той. „Това е едно общество, което е тотално различно, няма двама еднакви и това е най-хубавото.“
*F57/58 – предназначен за хора, които се състезават от седнало положение, с увреждания на крайниците, които не са обхванати от другите категории
*F55 – хора с пълна функция на ръцете, частична функция на торса и никаква функция на долните крайници
*Т46 – хора с нормална функция на двата крака, единична ампутация над или под лакътя, или подобно увреждане