Войната на чипове с Китай се разгръща
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Нидерландия обмисля как да продължи с регулациите за износа на на оборудване за производство на компютърни чипове за Китай, като същевременно не пречи на гиганта ASML. Междувременно Пекин заплаши Япония със “сериозни ответни мерки”, ако Токио ограничи допълнително продажбите и обслужването на оборудване за производството на полупроводници. По всичко личи, че войната на чипове с Китай се разраства. Какво се случва с войната на чипове с Китай?
ИГРАЧИТЕ
Нидерландското правителство обяви, че ще вземе предвид икономическите интереси на ASML при определянето на по-нататъшно решение за затягане на правилата за износ на оборудване за производство на компютърни чипове за Китай, заяви в петък министър-председателят на Дик Схоф.
ASML е една от най-важните фирми за полупроводници в света. Нидерландската компания е най-големият производител на оборудване за производство на полупроводници в света – машини за екстремна ултравиолетова литография, които се използват за най-модерните чипове. Към 2023 г. нидерландската ASML Holding е единствената компания, която произвежда и продава такива производствени системи.
Един от най-големите клиенти на ASML е базираната в Тайван TSMC. Споменаването на Тайван не е случайно, когато става дума за войната на чипове с Китай. В страната е базиран един от най-големите клиенти на ASML – TSMC, а Тайван е в сериозен геополитически спор с Китай, заплашващ за прерасне в по-ожесточен конфликт. Китай отдавна има претенции спрямо островната държава. Китайският президент Си Дзинпин се застъпва за поглъщане на острова и отказва да изключи военна намеса като потенциален развой на събитията. Свръхдържавата изгражда своя военен и ядрен арсенал в мащаби, невиждани от Втората световна война насам и периодично провежда учения в близост до Тайван.
Китай е третият по големина пазар на ASML, след Тайван и Южна Корея, а китайските компании представляват около 20% от текущите поръчки на компанията. След предишните кръгове на ограничения китайските производители на чипове купуват предимно по-старо оборудване на ASML, което не попада под ограниченията за износ – досегашните правила изискваха лиценз за горната част от продуктовата гама на ASML. Сега обаче е възможно да има промяна.
Войната на чипове е всъщност част от по-широкото икономическо противопоставяне между САЩ и Китай, което този път се разгръща на технологичния фронт, където отива голяма част от световните инвестиции в момента и САЩ правят опити да откъснат втората по големина икономика в света от модерните технологии. Полупроводниковата индустрия възлиза на над 500 млрд. долара като прогнозите са, че тя ще достигне 1 трилион долара до края на десетилетието в световен мащаб.
През октомври 2023 г. Съединените щати започнаха едностранно да възпрепятстват ASML да изнася някои свои продукти за Китай. През юли миналата година, за да се съобрази с политиката на САЩ, Япония, в която се намират производителите на оборудване за чипове Nikon Corp и Tokyo Electron, ограничи износа на 23 вида оборудване. Вашингтон сега настоява не само Амстердам, но и Япония да предприеме допълнителни ограничения – призив, който доведе до напрежение между Токио и Пекин. В момента двете азиатски държави водят преговори и си разменят дипломатически заплахи.
Китай заплаши с тежки икономически ответни мерки срещу Япония, ако Токио продължи да ограничава продажбите на оборудване за производство на чипове на китайски фирми, което усложнява усилията на САЩ. Според запознати високопоставени източници на Bloomberg итайски служители многократно са излагали тази позиция на последните си срещи с японските си колеги.
Една от потенциалните опасности за японските компании е евентуално решение на Китай да ограничи достъпа на Япония до критични суровини, които са от съществено значение за производството на автомобили, например – нещо, което значително притеснява бизнеси като Toyota, която е сред най-важните компании в Япония и е силно ангажирана с политиката на страната по отношение на чиповете. Toyota е инвестирала в изграждането на нов кампус за производство на чипове на TSMC.
Притесненията на Toyota са основателни. През 2010 г. Китай временно спря износа на редкоземни елементи за Япония след сблъсък във водите на Източнокитайско море – ход, който разтърси японския сектор на електрониката и заплаши да прекрати световните доставки на мощни магнити, произвеждани в Япония. Оттогава Токио работи с променлив успех, за да намали зависимостта си от китайския внос на редки земни елементи.
Някои в Япония се противопоставиха на идеята, че правителството в Токио трябва да се съобразява с най-новата геополитическа стратегия на Вашингтон. Това обаче не е толкова лесно. Причината – FDPR.
Това е известно като правило за преките чуждестранни продукти. То позволява на Вашингтон да контролира продажбите на продукти, произведени навсякъде по света. На практика това малко известно правило разширява правомощия на американските регулатори за контрол на износа на технологии, далеч отвъд границите на САЩ. Разпоредбата е въведена за първи път през 1959 г. и цели контрол на търговията с американски технологии. По същество тя гласи, че ако даден продукт е произведен с помощта на американска технология, правителството на САЩ има право да спре продажбата му – включително на продукти, произведени в чужда държава. Именно това правило бе използвано през октомври 2022 г. върху ASML, а по-късно – и върху Япония.
По време на настоящите преговори американските представители досега се въздържат от възможността да играят картата с FDPR. Високопоставен служител в Белия дом посочва, че САЩ биха предпочели да постигнат дипломатическо решение, но не изключват позоваването на правилото, което някои критици определят като “драконовска мярка”.
