Ще станат ли децата ни националисти?

Общо взето това е въпросът, който си задаваме у дома, когато става дума за учене на история. Като родител изпитвам искрен страх, а като анализатор на общественото развитие леко се депресирам. И се питам защо позволихме на национализма да отрови шансовете ни да се развиваме като цивилизовано (или “отворено” с думите на Карл Попър) общество? Като чета Попър разбирам, че трябва първо да се разделим с няколко заблуди за начина, по който отровните идеи проникват в обществото и стават мейнстрийм.

Първо, историческата заблуда, че затворените (или “статичните” с думите на Дейвид Дойч) общества са такива, защото още не са достигнали своето еволюционно развитие до отворено, динамично общество. Те са, както Попър казва, все още оформяни от трайбализъм (племенен мироглед). Пропускаме обаче, че е възможно и се е случвало в историята обществото да се върне назад към трайбализма, след като вече е надигнало глава в пробив на разума и индивидуалната свобода. Това е особено важно напомняне за отговорността в какви ценности възпитаваме бъдещите поколения. Национализмът е крачка назад от напредъка на отворените, либерални общества.

Второ, заблудата, че интелектуалците носят винаги светлината на прогреса, а непросветените маси им пречат да разгърнат своите идеи за по-добър свят. В том 2 на “Отвореното общество и неговите врагове” Попър анализира регреса към национализъм като следствие от философията на Хегел. Попър идентифицира национализма като реакционна идеология, която се съпротивлява на прогреса на отворените общества. Вместо да насърчава индивидуалните права и универсалните ценности, национализмът поставя нацията, често определяна в етнически или културни термини, в центъра на политическия и социалния живот. Този акцент върху колективната идентичност, според мен лично, до ден днешен е проблем на образованието в училищата. Може би не само в България, но тук го виждаме от първо лице.

Наясно сме, че има общества, които претендират за цивилизованост, но в тях преобладава идеята (интелектуално преповтаряна и широко приета сред хората), че индивидите съществуват предимно за да служат на държавата, а не държавата да служи на индивидите. Но национализмът е фундаментално несъвместим с принципите на отвореното общество. В едно отворено общество хората са свободни да се самоопределят и да се асоциират, както решат, без да бъдат ограничавани от твърди национални или етнически идентичности. Национализмът, от друга страна, налага колективна идентичност, която подчинява индивидуалната свобода на предполагаемите интереси на нацията. Това води до изключване, ксенофобия и в крайна сметка до конфликти. Акцентът на национализма върху хомогенността и единството често води до потискане на несъгласието и преследване на малцинствата, тъй като държавата налага националното съответствие.

Попър свързва национализма с това, което той нарича “племенно” мислене, примитивна форма на социална организация, където лоялността към групата или племето е от първостепенно значение, а външните се гледат с подозрение.

Национализмът е модерна проява на този племенен манталитет.

Национализмът апелира към чувствата на принадлежност и идентичност, но в крайна сметка насърчава разделение и конфликт. Свидетели сме как национализмът е манипулиран от политически лидери, за да получат власт, тъй като те използват националната гордост и страха от външни заплахи, за да оправдаят репресивните политики и да подкопаят демократичните институции.

Като родители сме длъжни да внимаваме за романтизацията на национализма, защото учебникът по история понякога изобразява нацията като мистична единица с уникална съдба. Сякаш нациите имат присъщи права или съдби, които оправдават подчинението на индивидуалните права. Понятието национална съдба е не само ирационално, но и опасно, тъй като може да се използва за оправдаване на войни и други форми на агресия.

***

Втори том на “Отвореното общество и неговите врагове” на Карл Попър е издаден на български, но тиражът му отдавна е изчерпан. Може да го намерите вероятно в антикварни книжарници и/или да го купите на английски във формат за kindle.