Суперсилите на Лазар Радков

С инициативата „Капачки за бъдеще“ Лазар Радков ангажира стотици хиляди българи в благотворителност и дарява на болниците апаратура за над 1 млн. лв. Днес той разширява дейността си с мрежа от доброволчески спасителни клубове.

В горещото юлско утро в многопрофилната болница в Благоевград се усеща празнично вълнение. Пристига Лазар Радков с доброволците на „Клуб за бъдеще“ в града, които даряват висок клас монитор за проследяване на жизнените показатели на бебета и перфузор за точно дозиране на медикаментите в неонатологията. Апаратурата се превозва и инсталира директно от вносителя, доброволците обсъждат с лекарите как могат да помагат в болницата, а всички искат да се снимат с Лазар Радков – двигателя на кампанията „Капачки за бъдеще“ и виновник днес във всички български болници кувьозите от миналия век да са подменени с нови.

Въпреки огромното внимание към него през последните години Радков е изключително скромен и смирен в общуването си. Говори за вътрешната трансформация, през която преминава, за личните си пориви да прави добро и за ценностите на българите. Обича красивите български думи, научил се е на немско търпение, подхожда с честност и доверие към всекиго, макар невинаги да получава реципрочното отсреща. Но това не е променило вярата му в хората и в доброволчеството.

Израснал в Стария град на Пловдив, с ожулени колене от тичане по калдъръмените улици, Лазар Радков от малък помага в бизнеса на родителите си. Баща му е бивш военен, който го възпитава на отговорност и честност, а по-късно и двамата му родители работят като фотографи на по няколко места. „Честни, работещи хора. Работещи по много. Баща ми се опитваше да създава някакви малки бизнеси – сравнително неуспешно, аз се опитвам да ги правя малко по-успешно от него“, разказва Радков, който още от тийнейджърските си години поема на половин работен ден управлението на семейното фотостудио.

По-късно, като студент в Германия, работи на различни места – в старчески дом, в детска градина, в дискотека. Заминава да следва инженерство, но бързо разбира, че това не е неговата страст, и записва Наука за храненето.

Именно това е и посоката, в която се развива професионално вече повече от 15 години. След като се връща в България, основава компанията Live to Lift и отваря собствена зала за тренировки в София, впоследствие още една в Пловдив. Оказва се обаче, че поддържането на фитнес зала е много по-различно от воденето на тренировки, контакта с хората и подобряването на здравето им, за каквото Радков мечтае.

Затваря собствените зали и започва да развива програмата си с тренировки в различни фитнеси. Към него се присъединяват още треньори, а скоро екипът му нараства до над 10 професионалисти, които правят персонални и групови тренировки.

„Никога не съм имал някакви сериозни материални стремления, изкарвах достатъчно, за да се погрижа за себе си, за семейството си и да ми остават някакви пари“, казва той. В детската градина, която по това време посещава синът му, имат правило: Подхождай с уважение към себе си, към работното си място и към останалите. Радков много харесва идеята и я преформулира като: „Погрижи се за себе си, погрижи се за близките си и след това се погрижи за света! И ако не можеш да помогнеш на целия свят, поне за частица от него – да спасиш нечий живот, да намалиш страданието на някого, да направиш някое място по-красиво или по-функционално“.

ДНЕС ЧЕСТО СВЪРЗВАМЕ ИМЕТО НА ЛАЗАР РАДКОВ С „КАПАЧКИ ЗА БЪДЕЩЕ“,

но много преди това той стартира инициативи за подобряване на здравето на нацията – събития и лекции за младежи, както и кампанията „30 за 30“, с която през 2017 г. иска да мотивира 1 млн. българи да се движат. Кампанията е приета много добре от медиите, Радков гостува в различни предавания, прави флашмобове с лицеви опори пред публични сгради (не само в България, но и в Германия и Австрия). Междувременно издава книгата „Яж шоколад и отслабвай“, има своя рубрика за здраве и спорт по телевизия BiT и в рамките на една година се появява над 100 пъти в телевизионен ефир.

В други случаи маркетингови специалисти разработват стратегии и полагат усилия за изграждането на подобна кампания или набирането на популярност преди събитие, но при Лазар Радков се получава абсолютно органично само заради желанието му да помага. И когато се появява идеята за „Капачки за бъдеще“, цялата акумулирана енергия се влива в тази посока.

„Звездите се подредиха, хванах някаква вълна от всички тези вълни, които преминават през живота ни, но които често не виждаме. Многото работа от предишните години – в залата, събития и лекции, статии, които съм писал, участия… в един момент цялото това нещо просто се концентрира там.“ Когато решават да събират капачки, той пуска публикация във Фейсбук в петък и до понеделник тя е достигнала до над 400 хил. души. Така, без да е наясно с какво точно се захваща, поставя началото на една от най-големите благотворителни инициативи в България.

Идеята за събиране и рециклиране на капачки оригинално не е на Лазар Радков, подобни инициативи има в редица европейски държави, в България няколко години преди „Капачки за бъдеще“ действа Bulgaria Cap Project и „Капачки в действие“ със същия начин на работа и цел да помагат на хора в нужда. Когато през 2017 г. групата трениращи около Лазар Радков решават да събират капачки (защото по време на тренировки използват много пластмасови бутилки), Bulgaria Cap Project тъкмо е спряла да функционира.

Първата кампания организират с няколко телефонни обаждания и една молба до Столична община, за да направят съби­рателен пункт. Мартина Йорданова, която по това време е част от тренировките при Радков, е наравно с него основна движеща и организационна сила. Тя намира рециклатор на пластмаса, който да изпрати камион за капачките в края на деня. Събират 8.5 тона капачки, които се изкупуват от рециклатора за малко над 3 хил. лв. По време на кампанията получават още няколко частни финансови дарения, които почти удвояват сумата, и така успяват да купят първия кувьоз за болницата в Червен бряг. Доставят го пет седмици след кампанията, отчитайки всички събрани средства.

Един кувьоз струва между 6 хил. и 60 хил. лв. в зависимост от функционалностите, марката и производството. При избора на техника държат на европейски сертификат, гаранция и ключови функционалности, като винаги се консултират със съответната болница, за която е предназначена апаратурата.

Втората кампания удвоява събраното количество капачки, а на третата събират колкото първата и втората, взети заедно. И ако повече хора започват да припознават каузата и да се включват в нея, се появяват и такива, които искат да печелят на гърба на даренията. Основните предизвикателства за Радков през годините са свързани с намирането на рециклатори на пластмаса. След първите кампании фирмата, с която работят, поставя условие за 25% комисиона, което Радков категорично отказва. Събира различни оферти от други партньори, които се различават в пъти една от друга – от 100 до 700 лв. на тон. Налага му се да сменя фирмите, когато започнат да поставят допълнителни ощетяващи условия.

Междувременно количеството капачки, което се събира, непрекъснато расте, като през последните 2-3 години достига до константно ниво от 250-270 тона на кампания два пъти годишно. Средствата от рециклиране на капачки обаче са около 1/3 от сумата, която постъпва във фондация „Лазар Радков“, която управлява „Капачки за бъдеще“ – голяма част от средствата идват от корпоративни и частни дарители и от продажба на мърч продукти.  За 2022 г. фондацията има приходи от 640 хил. лв., от които 378 хил. от дарения.

ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 2024 Г. ФОНДАЦИЯТА СТАРТИРА ДЪЛГОСРОЧНО ПАРТНЬОРСТВО С LIDL,

които имат автомати за рециклиране на пластмасови бутилки и кенове в над 20 търговски обекта. При връщане на бутилката клиентът може да избере дали да получи ваучер от 5 ст. за отстъпка от сметката си на касата, или да дари тази сума за инициативата „Капачки за бъдеще“. Към момента данните показват, че много от хората избират да дарят, а с това Лазар Радков очаква, че средствата на фондацията ще се увеличат с 50 до 100% на годишна база.

За седем години чрез „Капачки за бъдеще“ са закупени 22 кувьоза (някои от тях специализирани транспортни) на стойност около 180 хил. лв. и 5 специализирани линейки – всяка около 200 хил. лв. Общата стойност на даренията надхвърля 1 млн. лв. 100% от даренията отиват за закупуване на апаратура или пътни разходи, като няма нито един човек, който да работи на заплата или да получава средства от фондацията. Радков държи на това, за да може да има пълна прозрачност на изразходваните средства и да не дава почва на спекулации и недоверие. Самият той се издържа чрез воденето на тренировки.

По време на ковид Радков организира специална кампания за набиране на средства, чрез която даряват 10 респиратора на български болници, а до днес продължават да даряват специализирана апаратура за детските отделения в цялата страна.

След началото на войната в Украйна той прави допълнителна кампания, различна от „Капачки за бъдеще“, и два пъти пропътува над 5 хил. км до военните зони, за да достави хуманитарна помощ и електрогенератори. По време на втората експедиция бомба пада на пътя пред тях и преобръща буса, а шофьорът загива.

Гледайки новините за дарени кувьози, респиратори и пътувания до Украйна, Лазар Радков изглежда като съвременен супергерой, който се появява там, където има нужда от него. „Правя го, защото така ми идва отвътре, защото вярвам, че това е правилното“, казва той.

С усмивка признава, че има и някои суперсили (и „безбройно количество слаби страни“) – една от суперсилите му е да вдъхновява хората, да ги запалва по каузата и идеята. Неслучайно десетки хиляди българи промениха ежедневните си навици и започнаха да събират капачки. А една капачка, която струва частица от стотинката, умножена по хилядите хора, се превръща в милион лева и десетки спасени детски живота.

С увеличаването на популярността на инициативата все повече хора от различни градове искат да се включат. Заради това Радков започва разработването на мрежа от доброволци и задаване на структура на кампанията. „Във вашия град трябва да има един човек. Един човек! Който да иска да координира процеса и да е отговорен на пункта“, казва организаторът. Първоначално ядрото на фондацията съдейства с намиране на транспорт, рециклатор и уговаряне на пространство за пункт. Впоследствие се ражда идеята за „Клубове за бъдеще“, които помагат покрай организирането на кампанията, а през останалото време подпомагат и развиват каузи, които подобряват средата.

„Събрахме градивни, активни хора, които имат нужда да помагат, но понякога се чувстват сами в това“, казва Радков, но признава, че твърде широките граници на клубовете не са мотивирали участниците, а напротив. Официално има 30 клуба, като 10-12 от тях са активно действащи. Обмисля как да ги надгради с допълнителни функции и структура.

Като следваща стъпка през есента на 2023 г. се появяват „Спасителни клубове за бъдеще“, които по Закона за противодействие на бедствия и аварии са доброволни формирования под шапката на фондация „Лазар Радков“ – тоест финансират се със собствени средства на участниците, от фондацията или от частни дарители. Вече има 10 такива клуба, в които всяка седмица правят обучения по теми за първа помощ.

Броени часове след поредното обучение през юли спасителните клубове от Плов­див, Карлово и София се вливат в силите на районната пожарна служба за гасене на горските пожари. Като дипломиран парамедик Радков води и обучения за ученици по първа помощ, достигайки до повече от 8 хил. деца, които научават как да превързват рани и да помагат при злополуки.

Преминавайки 40-ия си рожден ден, той започва да мисли повече за структурата и устойчивостта на процесите, които е започнал. Опитва се да обърне повече внимание на себе си, да възстанови силите си след „убийственото количество работа“. Планира да пусне нови спортни програми и да изкара малко повече пари за себе си, за да може поне да си купи кола с работещ климатик и да се премести в квартира с климатик.

На финала на нашия разговор го питам защо според него събирането на капачки проработи толкова ефективно. „Дали е за капачките, или за спасителните клубове, доброволчеството ни дава едно и също нещо, и то е усещането, че заслужавам, усещането, че съм смислен. Дава ни стъпало, на което да стъпим и да се почувстваме по-добре, да погледнем по-отвисоко света около нас, другите хора, дори себе си и да се опитаме да потърсим следващото стъпало.“