Ипотечните кредити в Европа удрят дъно за пръв път от десетилетие. Каква е ситуацията у нас?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Пълен застой. Това са очакванията за ръста на ипотечното кредитиране в Европа през тази година. Прогнозата на международната консултантска компания EY (Ernst & Young) стъпва върху данни на Европейския банков орган (ЕБО) и националните банки в Германия, Франция, Испания и Италия. Очакванията са за възстановяване през 2025 г., като прогнозите са ръстът на ипотечните кредити да достигне 3.3% през 2025 г. и 3.2% през 2026 г.
Основното обяснение за този застой са високите лихви по заемите. Ипотечните кредити представляват почти половината от общото кредитиране в еврозоната, въпреки че през последните години бяха засегнати и други форми на кредитиране. След като ЕЦБ повиши основния си лихвен процент от 0% през 2022 г. до рекордно високите 4 на сто през септември 2023 г., ситуацията с отпускането на ипотечни кредити изглежда се влоши. Едва през юни Европейската централна банка предприе първи ход на облекчение, след като инфлацията в еврозоната се доближи до целта от 2%. Облекчението на лихвите бе с 0.25 на сто за пръв път от 2019 г. насам, но засега ЕЦБ остава предпазлива и не дава обещания за допълнително разхлабване на паричната политика до края на годината.
“Жилищният пазар продължава да бъде най-засегнат, като през тази година растежът е без промяна, но с намаляването на разходите за живот и заеми покупките на жилища, както и търсенето на кредити от страна на потребителите и бизнеса, би трябвало отново да се засилят“, посочва Омар Али, глобален лидер в областта на финансовите услуги в EY.
Консултантската компания очаква ипотечното кредитиране да се възстанови от 2025 г. с ръст от 3,1% и да нарасне до 4,2% през следващата година, тъй като разходите по заемите ще намалеят, а инфлацията ще се забави, което ще облекчи натиска върху жилищния пазар.
“Самата еврозона не е хомогенна по отношение на ипотеките. Има един куп диференциали – в Южна Европа хората са по-склонни да притежават жилища, а в Северна Европа – по-скоро склонни да наемат, защото това дава преимущества. Отделно в различните страни лихвените нива са различни”, коментира за Forbes България банкерът Левон Хампарцумян.
Бизнес кредитирането се е свило с 0.1% през миналата година и се очаква да нарасне само с 0.5% през тази година. EY прогнозира, че през 2026 г. растежът ще достигне 4.2 %, със силен ръст във Франция и Германия.
EY прогнозира, че макар банките да реализират малко по-големи загуби от неизплатени кредити, те не представляват сериозен риск за кредиторите. Необслужваните заеми се очаква да нараснат от 2% от всички заеми през тази година до 2.3% през 2025 г. и 2026 г., но все още ще бъдат далеч под пиковата си стойност от 8.4% по време на дълговата криза в еврозоната през 2013 г.
СИТУАЦИЯТА У НАС
Ситуацията у нас е по-различна от тази в Европа. По данни на Българската народна банка кредитите за Домакинства и НТООД са 43.009 млрд. лв. (22% от БВП) в края на юли 2024 година. Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават с 19.6% (19% годишно повишение през юни 2024 година).
В края на юли 2024 г. жилищните кредити са 22.730 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 25.1% (24.8% годишно увеличение през юни 2024 година). Потребителските кредити възлизат на 18.528 млрд. лв. и се увеличават с 14.7% спрямо юли 2023 г. (14% годишно повишение през юни 2024 година). На годишна база другите кредити нарастват с 10.7% (5.8% годишно повишение през юни 2024 г.), като достигат 432.1 млн. лева. Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 10.9% на годишна база през юли 2024 г. (8.9% годишно повишение през юни 2024 г.) и в края на месеца са 480.6 млн. лева.
“Пазарът на недвижими имоти у нас расте. Може би има вече определени сигнали, че сме близо или до връх, или до плато. Ако сме близо до плато, този период ще е по-дълъг и относително стабилен. Ако има връх, после ще има спад, който няма да е голям. Броят на отпуснатите кредити догодина няма да е много различен от настоящата ситуация – дали ще върви надолу, или нагоре, не мога да кажа. Вече сме достигнали нива на цените на жилищата в големите градове, които са абсолютно средноевропейски, че и нагоре. Апетитът на банките да кредитират не е свършил – те първи ще усетят, ако има някакви затруднения на пазара и на хората”, заяви Хампарцумян.
Според него може да очакваме пренастройка и от страна на потребителите, и от страна на банковите институции, ако трудностите при обслужването на кредитите станат повсеместни – хората ще пренастроят бюджетите си, а банките могат да преосмислят политиките си и да променят някои условия, например удължаване на срока за изплащане на ипотечни кредити.
