Запознайте се с Владислав Тинчев, човека зад сценариите на някои от най-известните български сериали
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Владислав Тинчев пише сценарии за едни от най-известни български и германски сериали. Мисията му е да създава големи копродукции
Малко преди 17 часа, в един слънчев октомврийски следобед на 2016 г. българинът Владислав Тинчев стои пред полицейското управление на квартал „Щайндам“ в Хамбург. Към него се приближава патрулка BMW. Едър полицай слиза, отваря задната врата и посочва на чакащия българин да седне отзад. Прилича малко на арест, но не е – Владислав Тинчев застъпва 12-часово дежурство заедно с полицаите.
Нещо като Касъл от едноименния сериал – влиза в полицейския ден, и то в един от кварталите с най-висока престъпност. Той е сценаристът на популярния немски сериал Notruf Hafenkante, излъчван по ZDF. Действието, логично, се развива в Хамбург, лентата разказва за живота в полицейския участък PK 21.
„Бях част от дежурството на полицаите от PK 21, точно това исках тогава – да се потопя в ситуация, близка до сюжета във филма“, разказва 47-годишният Владислав Тинчев. Не си мислете, че едно 12-часово дежурство стига на сценариста. Цяла година по един път в седмицата той е в патрулката, редом до полицаите от РК 21. „Истински случки, впечатления от живия живот. Страхотна школовка, даде ми много.“
Владислав Тинчев е от Пловдив, израснал е в Ловеч и Троян. От малък обича да пише. Започва в гимназията със стихове. „Бях романтик, свалях момичетата с поеми“, смеейки се, казва той.
Учителката му по литература в немската гимназия в Ловеч забелязва заложбите му в писането и го убеждава да се яви на националния конкурс по литература „Веселин Ханчев“. Тогава 18-годишният Владислав Тинчев го приема като шега, но написва няколко стиха. С тях дотолкова впечатлява журито, че то му присъжда голямата награда, която освен приз включва и издаване на книга.
Вече студент по немска филология в Софийския университет „Климент Охридски“, издава стихосбирката „Сезоните на моята действителност“, която през 1998 г. получава награда на Министерството на културата. „Не се приемах за писател, но явно хората харесваха това, което пишех.“ Следват още две стихосбирки – „Попадане“ и „Юдит“, които продължават да се продават добре и сега.
Въпреки че писането му се отдава, Тинчев не мечтае за кариера на писател. Вместо това набляга на филологията и сериозно се замисля да стане преподавател. В края на следването си отива в Германия на специализация. „Кандидатства с анализ на произведения на Гьоте. Въпреки че не беше позволено, го направих в стихотворна форма. Германците се впечатлиха, че анализът е различен, и ме поканиха на специализацията.“
ЗАМИНАВА ЗА ХАМБУРГ И ЖИВОТЪТ МУ ТАКА СЕ НАРЕЖДА, ЧЕ ОСТАВА ДА ЖИВЕЕ ТАМ.
„Харесах много една нова специалност в Университета в Хамбург – Медии, кино и телевизия.“ По време на следването се запознава с бъдещата си съпруга. На 25 българинът вече е баща, а кариерата му на преподавател, за която мечтае още от България, е все по-близо. На 29 години защитава докторантура на тема „CSI: По следите на един сериал. Визуален стил и драматургия на новите американски криминални сериали“. В нея изследва причините за успеха на новите американски сериали и особеностите на американския и европейския телевизионен пазар.
Всичко вече е постлано за мечтаната преподавателска работа – образование, специализации… Но разбира, че „шуробаджанащината е широко разпространена и в Германия. Постът, на който трябваше да бъда назначен, беше даден на роднина на декана“, спомня си Владислав Тинчев. Както се казва – една врата се затваря, друга се отваря. Вече с две деца, спешно му трябва работа.
Започва в един от най-големите по онова време немски онлайн портали – serienjunkies. Не след дълго вече има собствена рубрика, в която пише рецензии за американски сериали. „Оказа се много успешна, хората четяха текстовете ми, издателите бяха доволни, на мен ми доставяше удоволствие. Хем практикувах хобито си да гледам криминални сериали, хем изкарвах пари.“
Но животът на Владислав Тинчев, както се случва във филмите и в живота, приема немного щастлив обрат – развежда се със съпругата си, а двете им деца остават при него. В същия този момент от serienjunkies го съкращават заради финансови проблеми в медията. Започва да си търси всякаква работа, от бензинджия, до разносвач на пици. На повечето места обаче му отказват, тъй като няма опит, а висшите му образования и докторските степени тук изобщо не му помагат.
И като на кино, в една тъжна вечер, в която българинът се чуди как ще плати ипотеката, на телефона му звъни известният немски продуцент Фридрих Вилдфейер, от Constantin Films. Казва му, че е бил впечатлен от рецензиите му, и го пита дали някога се е замислял да стане сценарист. „Не бях, но не си признах, напротив, споделих, че имам много идеи и бих се радвал да се срещнем.“
Така случайно или не, Владислав Тинчев става сценарист в немски сериали. Епизодите му започват да имат висок рейтинг, публиката говори за тях, а българинът става все по-търсен от продукциите. Вече сам избира върху какви проекти да работи, най-често като главен сценарист. „За един сериал обаче ще пиша, докато съществува, това е първият ми сериал и ми е близък на сърцето, а имено Notruf Hafenkante“, казва той.
ВЛАДИСЛАВ ТИНЧЕВ НЕ РАБОТИ САМО В ГЕРМАНИЯ.
България винаги му е била близка до сърцето и пак неочаквано през 2015 г. получава по Facebook предложение за работа. Идва от Севда Шишманова, по това време програмен директор на Българската национална телевизия. „Потърси ме за втория сезон на сериала „Четвърта власт“. Без да се замислям, хванах самолета и пристигнах в София.“ Почти веднага започва работа с Александър Чобанов, сценарист и писател, и с режисьора Димитър Коцев-Шошо.
Сценарият е готов, но БНТ решава да спре продукцията. „Имам страхотен сценарий за втори сезон, който събира прах някъде в националната телевизия“, казва с лека тъга Владислав Тинчев.
Работата му с Шошо и Чобанов му отваря врати за други проекти. Става сценарист на „Дяволското гърло“, „Господин Х и морето“, „Съни бийч“, „Румбата, аз и Роналдо“, „Отдел Издирване“. Паралелно с това работи и за немски продукции.
В момента участва в 13 проекта и очаква те да нараснат драстично през следващите години – навлизането на стрийминг платформите отваря много възможности. „Развитието на Netflix го бях предвидил още когато компанията отдаваше филми под наем и точно беше излязла на борсата. Няколко пъти писах в рецензиите си, че бъдещето е именно на онлайн телевизиите. Ако бях по-прозорлив, щях да съм милионер“, казва през смях Владислав Тинчев.
Стигайки до парите, логично питаме може ли да се издържа от сценарии. „Не само мога да издържам себе си, прекрасната ми жена Инга и трите си деца, а и имам свободата да правя каквото поискам. Моето хоби е да ловя големи шарани и работата ми позволява да обикалям цяла Европа, посветен на тази моя страст. Доскоро сценаристите бяха някак втора ръка в една кинопродукция, но нещата се променят към все по-добро. В крайна сметка без сценарии няма да има нито филми, нито сериали. За мен богатството се крие в свободата и мога спокойно да кажа, че съм богат.“
Дали не иска да създаде собствен бизнес? Казва, че той и сега си е предприемач – „Едноличен. Сам избирам проектите и хората, с които да работя.“
Малко преди да се срещне с Forbes, Владислав Тинчев е получил зелена светлина за сценарий за драматично-комедиен сериал за ангели и демони, представени по смешен начин. Ще бъде заснет от Немската национална телевизия ZDF. Сериалът ще се казва OMG, а главната женска роля ще се изпълнява от една от най-популярните в момента германски актриси – Емилия Шуле.
Контактът с нея става през българския актьор Юлиян Костов, с когото Владислав Тинчев има съвместен проект. Ще правят заедно български фентъзи сериал, свързан с народни митове и легенди. Също така Тинчев участва в адаптация за сериал по романа на Теодора Димова – „Майките“, спонсориран от Нова телевизия, и адаптация на романа на Александър Чобанов „Дъждът оставя следи“, също за „Нова“. Подготвя и още един фентъзи сериал по романите на Симона Панова.
Владислав Тинчев е уверен, че тепърва работата му ще се разраства, защото киното стана глобално. „Американците го осъзнаха първи и отдавна. При тях актьори, режисьори, сценаристи, оператори, гримьори са събрани от цял свят. Много култури, много нрави, истинско богатство, което се вижда в крайния продукт. Бъдещето е на копродукциите. И аз работя за това те да станат реалност, колкото се може по-бързо – както в Германия, така и в България. Моята голяма цел е кино без граници.“
