България иска помощ от земеделския резерв на ЕС заради сушата
България ще поиска активиране на средствата от земеделския резерв на Европейския съюз заради щетите от сушата, обявиха от Министерството на земеделието. През последните месеци страната пострада сериозно както заради влошените климатични условия, така и заради пожарите.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Страната пострада сериозно през месеците юли и август и от неконтролируеми пожари, влошени от климатичните условия, като високи температури и дълъг период на засушаване, посочва министър Георги Тахов на неформално заседание на министрите по земеделие и рибарство, което се провежда в Будапеща, Унгария,
- Заседанието е било проведено след изпратени писма до Европейската комисия от българска страна за задействане на селскостопанския резерв в подкрепа на земеделските производители.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Хиляди декари земя бяха унищожени от пожарите през лятото и земеделски производители поискаха финансова помощ от държавата. правителството обеща такава, но още тогава от Българската аграрна камара алармира пред Forbes България, че големият проблем е с доказването на вината – съгласно Закона за опазване на земеделските земи фермерите носят отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земеделската земя и са длъжни да участват при гасенето им. Глобите варират между 1500 и 6000 лв., а нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от кмета на общината. Фермерите получават пълни или частични санкции за опожарените си площи. Същевременно липсва ясен механизъм за оневиняването на земеделците, а има и проблем с процеса по оценка на щетите.
Междувременно климатичните промени и високите температури също се отразяват пагубно на земеделците в цяла Европа, според проучване на Международната организация по лозарство и винарство. Ситуацията у нас не е по-различна. Българските винопроизводители очакват с 30% по-нисък добив на грозде през тази година спрямо 2023 г., заяви за Forbes България Евгени Харамлийски, изпълнителен директор на “Домейн Бойар” и член на управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара.
КАКВО МОЖЕ ДА ДАДЕ НА СТРАНАТА ЗАДЕЙСТВАНЕТО НА РЕЗЕРВА
Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2021-27 г., приета на 17 декември 2020 г., възлиза на 1,21 трилиона евро с допълнителни 808 милиарда евро от следващото поколение инструмент на ЕС за възстановяване на средства. Общият размер на средствата, отпуснати за общата селскостопанска политика (ОСП), възлиза на 386.6 млрд. евро, разпределени между два фонда (често наричани “двата стълба“ на ОСП).
Европейски фонд за гарантиране на земеделието е първият стълб и е в размер на 291.1 млрд. евро като се предвижда до 270 млрд. евро да бъдат предоставени за схеми за подпомагане на доходите, а останалата част е предназначена за подпомагане на селскостопанските пазари. Вторият стълб е Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и възлиза на 95.5 млрд. евро. Това включва 8.1 млрд. евро от следващото поколение инструмент на ЕС за възстановяване, за да се подпомогне справянето с предизвикателствата, породени от пандемията от COVID-19.
През юли 2024 г. Европейската комисия пренасочи 77 млн. евро за извънредна подкрепа на фермерите в Австрия, Чехия, Полша и Португалия. През пролетта на тази година Чехия, части от Австрия и Полша бяха засегнати от безпрецедентни студове, които след необичайно меките температури през март оказаха силно влияние върху овощните градини и лозята. Допълнителни щети в Полша бяха причинени от градушка.
Междувременно производителите на вино в Португалия страдат от дисбаланс на пазара, който може да се превърне в продължителна и по-широка криза. В страната има огромно количество запаси от червено вино заради спад в продажбите и високо производство през предходната година. През 2023 г. Португалия е държавата членка с най-голямо увеличение на производството в ЕС.
За да се справи с по-големите предизвикателства, пред които е изправен лозаро-винарският сектор на ЕС, Комисията наскоро създаде и Група на високо равнище по лозаро-винарската политика, която се очаква да представи препоръки за бъдещото развитие на политиката до началото на 2025 г.
От 1 януари 2014 г. до края на миналата година Европейската комисия е предприела 63 извънредни мерки в подкрепа на земеделските стопани и производителите, засегнати от загуба на продукция, спад на цените, по-високи производствени разходи или прекъсване на веригата на доставки. Пренасочени са над 2.5 млрд. евро от фондовете на ЕС към селскостопанския сектор на блока.