Дебатът Тръмп VS. Харис: Големите числа и икономическите планове

Всички днес говорят за първия дебат между кандидата на демократите Камала Харис и републиканеца Доналд Тръмп. Оценките варират, но общото усещане е, че представянето на Тръмп е било слабо, а Камала Харис се е затвърдила като фаворит. Пазарите реагираха – биткойнът се понижи, йената скочи, а истинският сблсък между двамата предстои през ноември, когато ще станат ясни и резултатите от изборите в САЩ. Какви са залозите и какви са конкретните предложения на Харис и Тръмп в сферата на икономиката? Ето числата. 

ЕФЕКТЪТ ОТ ДЕБАТА

След дебата шансовете на Камала Харис за победа драстично се повишиха. Букмейкърите смятат, че Харис има 51.8% шанс да спечели в сравнение с 46.9% за Тръмп. За последните 24 часа шансовете на Харис са се повишили с 4.5 пункта, докато тези на Тръмп са спаднали с 4. 

Азиатските пазари и фючърсите върху акции в САЩ отбелязаха спад, а биткойнът поевтиня с над 2% до 56 300 долара, след дебата между Харис и Тръмп. Криптопазарът се надява, че републиканецът ще спечели, тъй като обещава по-леки регулации. Dogecoin отчете най-сериозен спад сред основните криптовалути. Междувременно борсово търгуваните фондове за биткойни (ETF) увеличиха притока си за втори пореден ден след рекордна серия от загуби, като набраха 117 млн. долара.

ПОЛИТИКИТЕ

Здравеопазване, социално осигуряване, пенсионна политика

Камала Харис иска да укрепи социалното осигуряване и здравната грижа, но все още няма яснота за конкретните предложения на кандидата на демократите. Тя заема до голяма степен позицията на Джо Байдън по отношение на социалното осигуряване, като подкрепя мярка за възстановяване на данъка върху заплатите за доходи над 400 000 долара. 

Тя също така заяви, че като президент ще позволи на Medicare – федералната здравноосигурителна програма за хора на възраст над 65 години и хора с увреждания, да ускори преговорите за цените на лекарствата, отпускани по лекарско предписание, които са част от съществуващите усилия на администрацията за намаляване на разходите за лекарства. През 2019 г. тя беше съавтор на законопроект за разширяване на социалното осигуряване чрез удължаване на данъка върху заплатите.

От своя страна Тръмп обеща да защити системите за социално осигуряване и Medicare, които са най-големият двигател на държавния дълг и категорично се обяви против намаляването на средствата. 

Данъци 

Харис иска да повиши данъците върху корпорациите и хората с най-високи доходи. Такъв подход има Байдън, но намеренията на Харис се разминават относно повишаването на данъчната ставка върху капиталовите печалби. Харис подкрепя ставка от 28%, в сравнение с 44.6%, до които трябва да достигне ставката за онези, които печелят над 1 млн. долара. Сегашният данък е в размер на 23.6%. Тя подкрепя увеличаването на ставката на корпоративния данък от 21% на 28% и обещава да не повишава данъците на хората, които печелят по-малко от 400 000 долара годишно. Харис също предлага и разширяване на данъчните облекчения за малкия бизнес.

Данъчният закон на Тръмп от 2017 г. намали най-високата данъчна ставка за физически лица от 39.6% на 37%, а най-високата ставка за корпоративен данък – от 35% на 21%. Сега Тръмп предлага рязко намаляване от сегашните 21% на 15%. 

Инфлация и работни места 

Инфлацията в САЩ източва бюджетите на домакинствата от 2021 г. насам, когато цените започнаха да се покачват заради ефекта от COVID-19, която стопира световната икономика и накара федералното правителство да влее трилиони долари в помощ на икономиката. За да овладее инфлацията, Федералният резерв реагира, повишавайки лихвените проценти до най-високите нива от 23 години насам. Предстои на срещата на 17 и 18 септември Фед да предприеме първите облекчения. Правителствените данни в сряда се очаква да покажат, че инфлацията се е охладила до 2.6% на годишна база през август, което е най-ниската ѝ стойност от март 2021 г. насам.

Но по-ниската инфлация не означава, че цените са се понижили; вместо това тя просто означава, че темпът на повишаване на цените е умерен спрямо пандемичния си връх. 

Харис обеща да се справи с разходите за храна като приеме първия федерален закон срещу подбиването на цените от страна на доставчиците на храни и търговците на дребно. Но икономистите казват, че са скептични, че такъв закон може да окаже голямо влияние. 

Междувременно Тръмп обеща да сложи край на “инфлационния кошмар“, но неговите политики – като например въвеждане на мита за всички вносни стоки, вероятно ще подсилят инфлацията и ще обърнат част от напредъка през последните две години според оценка на някои икономисти. Политиката на Тръмп за митата ще наложи драстично по-високи такси върху вноса на почти всичко, което влиза в пристанищата на страната от чужбина. Това може да повиши приходите на правителството, но също така може да накара американците да плащат по-високи цени за стоки и услуги. Тръмп обещава още да засили добива на петрол, който е основен разход за много предприятия, за да намали цените – но остава открит въпросът дали ще успее да постигне това. САЩ вече изпомпват повече петрол от която и да е друга държава в историята.

Миграция

Безпрецедентната репресия срещу имиграцията, която Тръмп обеща да предприеме, ако се завърне в Белия дом, може да доведе до по-висока инфлация, смятат икономисти. Нещо повече – ако се стигне до масови депортации, предприятията може не могат да запълнят свободните работни места, което ще ги принуди да повишат заплатите и да прехвърлят тези разходи върху потребителите. Предлагането на чуждестранна работна ръка ще намалява с 10 хил. души месечно, ако Тръмп спечели президентската надпревара. 

Според изследване, представено в Института за международна икономика “Питърсън“ , дори депортирането на 1.3 млн. работници, което е по-малко от 10-20 млн. депортации, за които се застъпва Тръмп, ще бъде “инфлационен шок“, който ще вдигне инфлацията с 1.3 процентни пункта след три години. Брутният вътрешен продукт, най-широкият измерител на икономиката на САЩ, би се понижил с 2.1 процентни пункта – драматично намаление. 

Харис предупреди, че имиграционната система е “счупена“, а кампанията ѝ обещава да върне двупартийния законопроект за гранична сигурност. Харис не е обещавала масови депортации или репресии.

Студентски заеми

Харис подкрепя плана на администрацията на Джо Байдън за опрощаване на студентски заеми на десетки милиони кредитополучатели. Преди това тя обеща, че двамата с Байдън “ще направят много повече, за да надградят“ политиките си за опрощаване на дългове, но не е уточнила какви ще бъдат нейните политики, ако бъде избрана за президент.

Тръмп се противопоставя на широкото опрощаване на студентските заеми, но подкрепя мерки за консолидиране на плановете за изплащане, ориентирани към доходите.

Разходи за отбрана

Администрацията на Байдън предложи бюджет за отбрана в размер на 849.8 млрд. долара за фискалната 2025 година, което представлява увеличение с 4.1 % спрямо приетите нива за 2023.

През 2018 г. Тръмп разписа най-големия бюджет на Пентагона в историята в размер на 700 млрд. долара, което представлява увеличение с 15.5% спрямо предходната година. Няма публични доказателства, че той би подкрепил намаляване на военните разходи, дори когато призова за дълбоки съкращения на вътрешните разходи.

Инвестиции в инфраструктура

Като вицепрезидент Харис изтъкна двупартийния закон за инфраструктурата и говори за подкрепата си за инвестиции в инфраструктурата – от мостове до високоскоростен интернет.

През 2016 г. Тръмп многократно водеше кампания за големи разходи за инфраструктура. Въпреки това преговорите с демократите в Конгреса се провалиха, докато той беше на власт, и той така и не успя да подпише законопроект, който да отговаря на мащабите на двупартийния закон за инфраструктурата, приет при президента Байдън.

Инвестиции в ESG 

Не е ясно какви са възгледите на Камала Харис по отношение инвестициите в ESG. От своя страна по време на мандата си като президент Тръмп предприе няколко крачки за ограничаване на ESG инвестициите.

ИКОНОМИКАТА НА САЩ В ЧИСЛА

Инфлация

1.4%: Индексът на потребителските цени през януари 2021 г. в началото на управлението на Джо Байдън като президент и Камала Харис като вицепрезидент. Байдън неведнъж е твърдял, че е наследил от Тръмп 9% инфлация, което е невярно.

9.1%: Индексът на потребителските цени през юни 2022 г., в разгара на инфлационния скок след пандемията при управлението на Байдън и най-високото ниво от 1981 г. насам. Тръмп многократно е твърдял, че това е най-високият темп на инфлация в историята на САЩ, но това е невярно.

2.9%: Годишният индекс на потребителските цени през юли т.г., по последни данни. Това е най-ниският 12-месечен темп на инфлация от март 2021 г. насам. Следващият доклад за индекса на потребителските цени ще бъде публикуван днес.

19.4% Кумулативното увеличение на цените, откакто Байдън и Харис встъпиха в длъжност, според анализ на CNBC на данните за ИПЦ. Тръмп невярно твърди, че кумулативните цени са нараснали с над 50% от януари 2021 г. насам.

7.8%: Кумулативното увеличение на цените за четирите години, в които Тръмп е бил на поста, според анализ на CNBC на данните за индекса на потребителските цени във времето.

Пазар на труда

14.8%: Равнището на безработица през април 2020 г., най-високото от управлението на Тръмп, когато бяха загубени много работни места заради пандемията от COVID-19. Това е и най-високото месечно равнище от 1948 г.

6.4%: Нивото на безработица през януари 2021 г., когато Байдън и Харис встъпват в длъжност. Това е най-високото месечно равнище на безработица за администрацията на Байдън и Харис досега.

17.6%: Средното почасово заплащане, откакто Байдън встъпи в длъжност, според анализ на CNBC на данни на Бюрото за трудова статистика. Байдън твърди, че ръстът на заплатите е изпреварил инфлацията по време на неговото председателство, което не е вярно, тъй като цените са се увеличили с 19.4%.

15.9 млн: Работните места, създадени по време на управлението на Байдън и Харис до момента.

2.7 млн: Това е нетният брой на загубените работни места по време на управлението на Тръмп, което до голяма степен се дължи на икономическата рецесия, предизвикана от пандемията.

6.7 милиона: Добавените работни места от встъпването на Тръмп в длъжност през януари 2017 г. до февруари 2020 г., точно преди пандемията да залее пазара на труда в САЩ.

Дефицит, разходи и дълг

8.4 трилиона долара: Очакваните нетни общи разходи на администрацията на Тръмп. Тази цифра представлява сумата, която Тръмп е одобрил като брутен 10-годишен заем, минус сумата, която е одобрил за намаляване на дефицита. Ако от общата сума се извадят пакетите от мерки за стимулиране и облекчаване на разходите по време на COVID-19, тази цифра ще спадне до 4.8 трилиона долара.

4.3 трилиона долара: Според Комитета за отговорен федерален бюджет нетните общи разходи за първите три години и пет месеца от мандата на Байдън са приблизително толкова. Без Американския спасителен план – основния пакет за стимулиране на икономиката след пандемията, нетната сума пада до 2.2 трилиона долара.

39.1%: Процентът на увеличение на държавния дълг на САЩ от встъпването в длъжност на Тръмп до деня на встъпването в длъжност на Байдън, според анализ на CNBC на данни от Конгресната изследователска служба.

30.6%: Процентното увеличение на държавния дълг на САЩ от деня на встъпването в длъжност на Байдън до този месец, според анализ на CNBC на данни на Министерството на финансите.

БВП

2.7%: Средният годишен темп на растеж на брутния вътрешен продукт на САЩ от 2017 до 2019 г., първите три години от президентството на Тръмп преди икономическия срив, предизвикан от пандемията по данни на Световната банка.

3.4%: Средният годишен темп на растеж на БВП на САЩ от 2021 г. до 2023 г. – първите три години от управлението на Байдън-Харис. Това число беше повишено от горещата 2021 г., подхранвана отчасти от множеството пакети за стимулиране на икономиката от времето на пандемията, приети както от Тръмп, така и от Байдън.