Този път няма да е лесно с инфлацията
Ако приемем – а данните настойчиво подкрепят подобно заключение – че рязкото ускорение на инфлацията след 2021 г. приключи и че еднократните явления, които го предизвикаха, вече са преодолени, сега трябва да върнем фокуса върху всичко останало, което влияе върху ценовата динамика в българската икономика. Да, след две години с двуцифрени темпове на годишна инфлация сега може да се успокоим, че тя е в рамките на 2-3 %. Но това все пак е инфлация, парите губят покупателна сила, и ако вземем за илюстрация отчетения индекс за юли, поддържането му за пет години ще доведе до натрупано увеличение на общото ценово равнище от 15%.
Какво предстои? След сходни шокове през 2008 г. и 2011 г. инфлацията в България относително бързо се върна до нива под 2%, и дори под 0% в определени периоди. Сега обаче това ще бъде много трудно, и изглежда по-вероятно да сме в по-продължителен период с темп на инфлация от над 2% на годишна база. Има няколко основания за това, върху част от които въздействие имат политически решения.
На първо място, за разлика от предходното десетилетие, пазарът на труда практически е прегрял. Причините са най-вече демографски – миграция, застаряване на населението, слаби образователни резултати, влошаващи качеството на работната сила. Това има две важни последици – голяма част от предприятията са натоварени близо или на предела, а заплатите растат с бързи темпове. Това оказва натиск за увеличение на цените – както заради нарастващото платежоспособно търсене, така и заради увеличаващите се разходи, следващи разширяването на предлагането. Дългосрочното решение е изпреварващо нарастване на производителността чрез преструктуриране, иновации и инвестиции – но в краткосрочен и средносрочен план това няма да се случи.
Същевременно, ефектите от редица структурни промени, засилващи конкуренцията и променящи пазарното поведение на играчите като че ли вече се изчерпаха. Да посочим само няколко примера. Навлизането на големи чуждестранни инвеститори в търговията преобразиха сектора, включително чрез ефективност и сваляне на цени за много продукти. Сходен процес протече за много нехранителни стоки – например дрехи, електроника – при които интернет търговията „отвори“ многобройни нови и по-директни канали за доставка, отново с по-ниски цени. Така се случи и в туризма, където платформите за онлайн търсене и резервация ожесточиха ценовата конкуренция и дадоха избор и сила на потребителя. Към момента обаче не виждаме пазарен или технологичен процес със сходно въздействие.
Фискалната политика е без съмнение по-разхлабена. След 2020 г. България устойчиво поддържа бюджетни дефицити, независимо от растежа в икономиката и исторически ниската безработица. Заедно с това, увеличението на разходите е насочено именно към доходи – заплати в публичния сектор, пенсии, социални трансфери – което почти директно се отразява на нарастване на разходите на домакинствата и оказва натиск на пазара на потребителски стоки и услуги. Тепърва ще се прояви и ефектът от заложените капиталови разходи за реализиране на проекти по оперативните програми и плана за възстановяване – още натиск върху прегрял пазар на труда и доставчици на материали и услуги, вече опериращи на границата на капацитета.
И да не забравяме кредитната експанзия, която добавя „гориво“ за увеличаване на вътрешното търсене. Ръстът на ипотечните кредити надхвърли 25% на годишна база към юли, потребителските нарастват с близо 15%. Банките не просто разширяват кредита, те ускоряват темпа, с който кредитирането нараства. Прекият ефект е допълнителен ресурс, финансиращ както покупки на активи, така и ново строителство и свързаните с имоти дейности и услуги. Но има и вторичен ефект – ускоряването на кредитирането при рекордно ниски лихви създава очакване, че това състояние на нещата е устойчиво. Това на свой ред създава стимули за още инвестиции и потребление. За част от бизнесите и домакинствата имаме и т.нар. „ефект на богатството“ – когато стойността на притежаваните активи (имоти) постоянно расте, това дава комфорт да се увеличат и други разходи.
Накратко, много трудно ще е да „убием“ напълно инфлацията без охлаждане на кредитирането и овладяване на ръста на публичните разходи, т.е. без болката на поне краткотрайна рецесия.
