ЕС е изправен пред тъжно и мрачно бъдеще
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз донесе мир и просперитет в един размирен регион в десетилетията след Втората световна война. В следващите години обаче има вероятност ЕС да стане безсилен, защото му липсва достатъчно енергия, пише Ройтерс.
Европа има нужда от 800 млрд. евро инвестиции годишно, за да е конкурентноспособна, а икономиката на ЕС е в застой. Тежката присъда дойде на 9 септември от Марио Драги. Въпреки че има потенциални решения, които Драги изложи миналата седмица, малко вероятно е ЕС и неговите членове да ги приложат. Това вещае тъжно и мрачно бъдеще. Най-тъжната част от прогнозата на Драги е икономическият застой. От 2015 г. насам производителността на труда в ЕС нараства средно само с 0.7 % годишно. В комбинация с намаляващото население в трудоспособна възраст това означава само едно – икономиката ще забуксува.
ЕС е изправен пред много предизвикателства в обозримото бъдеще. Натиск може да дойде от Русия, от Китай и от САЩ. Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори през ноември, рисковете за ЕС ще бъдат сериозни – кандидатът на републиканците е непредсказуем по редица въпроси – не даде ясен знак, че застава зад Украйна във войната с Русия, а освен това планира да наложи по-високи мита за вноса от чужди държави.
В това число влиза и Китай. И ЕС, и САЩ наложиха по-високи такси за вноса на редица стоки от Пекин. Ако ЕС и САЩ влязат в търговска война с Пекин, шансовете двете икономики да обединят сили, за да се противопоставят на Китай, не са особено големи.
Стотиците милиарди, нужни според Драги за съживяването на Европа, се равняват на близо 5% от производителността на стария континент. Голяма част от тези средства ще бъдат предназначени за финансиране на индустриална политика, която да се конкурира със САЩ и Китай, с акцент върху чистите технологии и високотехнологичните сектори като изкуствения интелект. ЕС също така ще засили отбраната си, за да посрещне заплахите от страна на Русия. Но отбранителната индустрия в Европа е силно фрагментирана – Европа разполага с 12 различни вида танкове, докато САЩ произвеждат само един. Нещо повече – според доклад на Института за световна икономика в Кил отбраната на Германия е в особено тежко състояние. В момента Русия е в състояние да произведе за шест месеца толкова оръжия, колкото в момента разполагат всички въоръжени сили на Германия.
Драги иска ЕС да възприеме по-обединен подход към икономическото държавно управление. Той препоръчва индустриалната политика да се съчетае с инициативи за предотвратяване на нелоялната конкуренция от страна на Китай и с политики за осигуряване на алтернативни вериги за доставка на важни продукти и материали, така че ЕС да не бъде прекалено зависим от Пекин.
Бившият италиански министър-председател призовава също така за подобрения в единния пазар на блока, за да се увеличи ръстът на производителността. Според Драги има нужда от реформи в начина, по който ЕС се управлява – правото на вето от всяка една държава-членка възпира редица инициативи.
И макар че предложенията му са похвални, политическите условия за осъществяването на плана, не са налице. Това е така, защото най-амбициозните инициативи – касаещи финансите, външната политика, отбраната и управлението – изискват единодушие в ЕС.
Основният двигател за обединение са силните правителства в Германия и Франция, които обикновено работят заедно с Европейската комисия, за да убедят по-малките страни-членки. В момента обаче това не е така – както германският канцлер Олаф Шолц, така и френският президент Еманюел Макрон са политически слаби. Нещо повече – и двамата лидери се борят с популярни крайно десни и крайно леви партии вътре в страната.
Иронията се крие в това, че ако ЕС не може да се съвземе, той ще пострада, което допълнително ще подхрани подкрепата за екстремистките партии.
Трудно е да се разбере как регионът би могъл да събере тези 800 млрд. евро годишно, от които според Драги блокът има нужда. Теоретично ЕС би могъл да заеме част от тези пари, но тази идея, лансирана от Дарги, бе отхвърлена в рамките на часове – част от страните са потънали в дългове, а освен това самите държави вътре в блока не биха могли да намерят лесно пари.
Лъвският пай от тези пари теоретично би могъл да дойде от частния сектор.
Европейската комисия и Международният валутен фонд очакват, че допълнителни 5% от БВП, насочени към инвестиции, ще стимулират икономиката само с 6% след 15 години. Това не е голяма възвращаемост. За да потекат инвестициите в необходимите количества, цената на капитала в частния сектор ще трябва да се понижи с около 2.5 процентни пункта.
Така че публичният сектор ще трябва да предостави фискални стимули, което отново прехвърля въпроса към бюджетите на ЕС или на държавите членки.
Светлина в тунела има. Като начало, федералните избори в Германия догодина може да доведат до създаването на силно дясноцентристко правителство, способно и желаещо да реформира закона за дълговата спирачка. Тогава най-голямата икономика в ЕС ще може да вземе заем, за да подобри отбраната си и да увеличи инвестициите. Нещо повече – Германия може да смекчи съпротивата си срещу повече заеми на ниво ЕС. Тогава блокът може да си осигури огневата мощ да изпълни част от плана на Драги, казва Жан Пизани-Фери, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.
Изходът от изборите в САЩ и евентуалната победа на Камала Харис може да намали натиска в ЕС, особено ако тя и нейната администрация се противопоставят остро на Русия и войната в Украйна. Освен това е по-малко вероятно демократ в Белия дом да представлява заплаха за ЕС.
Китайската икономика може да изпадне в стагнация през следващото десетилетие. Пекин вече се сблъсква редица проблеми, а прогнозите са, че населението в трудоспособна възраст ще намалява с много по-бърз темп от това на ЕС през следващите десетилетия. Макар че една по-малко динамична Народна република ще купува по-малко от износа на блока, Пекин също така ще бъде по-малко способен да тормози Брюксел.
